Р Е Ш Е Н И Е

Номер 07.11.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1997/2017 г.

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.

Депозирана е искова молба от С.Й.М., с която са предявени обективно съединени искове срещу ОУ „Никола Икономов“ гр.Разград за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение от 27.06.2017 г., за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност “******* ” и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останала без работа в резултат на уволнението в размер на 1 800 лв. за периода 01.07.2017 г. – 01.01.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че между нея и работодателя са подписани поредица срочни договори за работа, която не е сезонна, временна или краткотрайна, както и че същата не е подавала заявление или искане за сключване на срочен трудов договор, поради което следва да се счита, че договорът е сключен без определен срок, както и че трудовото правоотношение е прекратено именно поради изтичане на срока. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без работа.

Ответникът признава иска за отмяна на уволнението. Счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид сумите, получени от ищцата като обезщетение за ползване на отпуск по болест.

В о.с.з. ищецът чрез своя процесуален представител прави искане за произнасяне на решение при признание на иска в хипотезата на чл.237 от ГПК по първия от трите иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „*********“. Последният подписан между страните трудов договор е от 28.01.2017 г. и същият е за определено време – не по-късно от 30.06.2017 г. В договорът не е посочено защо същият е сключен като срочен - за определено време. Със заповед №628/27.06.2017 г. на директора на ОУ „Никола Икономов“ Разград е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1 т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок.

Горепосочения договор не е първият, сключен между двете страни за същата длъжност– на 28.01.2016 г. е сключен отново срочен договор за срок до 31.01.2017 г., трудовото правоотношение по който е прекратено считано от 01.02.2017 г. Преди това – на 01.02.2016 г. е прекратено предходно трудово правоотношение.

След прекратяването на трудовото правоотношение ищцата не е започнала друга работа, видно от трудовата й книжка. За известен период от време същата е била в отпуск по болест.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния отработен от нея месец е 616,41 лв. За периода от 01.07.2017 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 16.10.2017 г. ищцата е получила обезщетение от НОИ за времето, в което е била в болнични в размер на 268,48 лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода 01.07.2017 г. – 16.10.2017 г. вкл. би било 974,05 лв. бруто

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: По отношение на първият от трите иска – за признаване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение, е направено искане за произнасяне на съда в хипотезата на чл.237 от ГПК. В случая ответникът с писмения отговор е признал този иск, поради което Съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието, а именно да отмени заповед №628/27.06.2017 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата като незаконосъобразна.

За да направи това, Съдът взе предвид, че не са налице пречките, регламентирани в чл.237, ал.3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда. Изрично в чл.344, ал.2 от КТ законодателят е предвидил възможността работодателят и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя в съда.

Предвид основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно основателен се явява и този за възстановяването на ищцата на преди заеманата от нея длъжност “********* ”.

По отношение на иска за заплащане на сумата 1 800 лв. обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, същият се явява частично основателен и доказан. След прекратяването на трудовото правоотношение, същата е останала без работа и това състояние е продължило поне до 25.10.2017 г. – последното с.з. по делото. Именно това е крайната дата, до която съдът може да присъди обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в настоящото производство. За периода до 16.10.2017 г. размерът на това обезщетение е 974,05 лв. За периода от 17.10.2017 г. до 25.10.2017 г. работните дни са 7 и обезщетението за тях следва да бъде 177,10 лв. /видно от констативно съобразителната част за 11 работни дни обезщетението е 278,30 лв., респ. за 1 ден е 25,30 лв., а за 7 дни – 177,10 лв./ Следователно обезщетението по чл.225 от КТ за периода от прекратяването на трудовото правоотношение до датата на последното с.з. вкл. е 1 151,15 лв.
Тъй като през част от периода ищцата е била в болнични по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ и полученото обезщетение в размер на 268,48 лв. да се приспадне от сумата на обезщетението. Следователно на ищцата следва да бъде присъдена сумата 882,67 лв. като обезщетение за времето, през което е останала без работа, но за периода до 25.10.2017 г. В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като целият период, през който ищцата има право на обезщетение ако е останала без работа в резултат на уволнението все още не е изтекъл.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Разград държавна такса от по 30 лв. за всеки от първите два иска и д.т. 50 лв. върху уважения размер на третия от исковете.

Ищцата не е направила искане за присъждане на направени разноски по делото, поради което такива не й се дължат.

На основание чл.242 от ГПК основателно е искането на ищцата да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №628/27.06.2017 г. на Директора на Основно училище „Никола Икономов“, гр.Разград, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Й.М., ЕГН ********** с адрес *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

В тази част решението е постановено при признание на иска.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Й.М., ЕГН ********** с адрес *** на преди заеманата от нея длъжност “********* ” в Основно училище „Никола Икономов“, гр.Разград.

ОСЪЖДА Основно училище „Никола Икономов“, гр.Разград, ул.“Вардар“ №9, БУЛСТАТ 000498376 ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата 882,67 лв. /осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ като брутна сума, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 01.07.2017 г. – 25.10.2017 г. вкл. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на 1800 лв. и за периода до 01.01.2018 г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно обезщетението по чл.225 от КТ.

ОСЪЖДА Основно училище „Никола Икономов“, гр.Разград, ул.“Вардар“ №9, БУЛСТАТ 000498376 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 110 лв. / сто и десет лева / държавна такса за уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 07.11.2017 г. пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: