Р
Е Ш Е
Н И Е
№355, 27.11.2017г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и
седемнадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1475 по описа за 2016г.:
Предявен
е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД от Й.М.Д., която моли съда да осъди ответницата С.Д.М.
да й заплати сумата от 1975.40лв., с които неоснователно се е обогатила на
нейна сметка, като същата ги е получила като рента и наемно плащане за 4
стопански години, включващи периода 2010-2015г. по отношение на имот с идентификатор
№77308.121.7-нива в м.** с площ от 11906кв.м. по КККР на гр.Ц. К.. Твърди, че
през 2016г. е придобила собствеността върху съсобствения/сънаследствен имот въз
основа на 10 годиншно давностно владение, за което се е снабдила и с нотариален
акт. В с.з.ищцата е изменила исковата си претенция до размера на 1286.88лв.
Ответницата С.Д.М. оспорва иска, като твърди че имота е наследствен и
съсобствен, а правата на ищцата са за 1/21ид.ч. Като сънаследник ответницата притежава
1/42ид.ч. от имота. В с.з. признава иска по чл.59 ЗЗД до размера на 1286.88лв.,като
отрича да е получавала наем за стопанската 2014/2015г. Предявява инцидентен установителен иск за
собственост, по силата на който моли съда да приеме за устатновено по отношение
на Й.Д., че не е собственик на 20/21ид.ч. от процесния имот и иск по чл.537
ал.2 ГПК.
Ищцата Й.Д.,
ответник по насрещния иск счита иска за недопустим тъй като С.М. няма интерес
от предявяването на установителен иск, тъй като е налице влязло в сила
осъдително решение по ревандикационен такъв. Й.Д. твърди, че е единствен
собственик на имота по силата на изтекла в нейна ползва 10 годишна придобивна
давност.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
Страните
по делото– ищца и ответница са наследници на Б. С. М., роден **г., починал на **г.
Според представените по делото удостоверения за наследници към датата на
смъртта му той е оставил за свои законни наследници преживялата съпруга С. К. И.,
както и децата си К. К. И., С. Б. М., А. Б. С., Р. Б. М., Й. Б. С. и Р. Б. С..
По
отношение на С. К. И. – преживяла съпруга, видно от представения акт за женитба, бракът между нея
и общия наследодател Б. С. М. е сключен на 11.08.1947г. , като двамата нямат
общи деца. Данни за дата на смъртта й няма по делото.
Тримата
синове и трите дъщери на общия наследодател са починали и всеки от тях е
оставил свои наследници. Така К. К. И., осен съпруга си, който е починал
1982г., е оставила като наследници четири деца– П. К. П. /която също е починала
и е оставила за свои наследници съпруга си М., починал 2015г. и сина си Й./, В.
К. К. /оставила за свои наследници Н. П. Д., К. П. К. и М. П. Д./, М.К. И.
/оставила като свои наследници съпруга си И. М. И., починал 2014г. и децата си
М. И. М. и Ц. И. М./, и Ц. К. К.
/починала и оставила за свои наследници децата си К. Г.Й. /също починала и
оставила Д. Д.Й. и Ц. Д. Й/ и Д / също починала и оставила като наследници
съпруга си М. Й. М. и Ю. М. Д./.
Второто
дете на общия наследодател – С. Б. М. е оставил като свои законни наследнии
съпругата си С. С. М., починала 1979г. и децата си Б. С. Б. /също починал и
оставил за свои наследници съпругата си К. Г. Б., починала 2015г. и сина си С.
Б. Б./ и Х. С. Б. /починал и оставил за свои наследници съпругата си Н. Д. Б. и
синовете си С. Х. Б. /също починал и оставил като наследници съпругата си Е. П.
Б. и децата си М. С. Б. и Н. С. Б./ и П. Х. Б..
Третото
дете на общия наследодател – А. Б. С. е оставила като свои наследници
преживелия си съпруг К. М. С., починал 1995г.,
както и децата си М. К. М. /също починал и оставил за наследници децата
си С. М. К. и Н. М. И./ и Г. К. Н.
/оставила като свои наследници съпруга си Н. Д. Н., починал 1997г. и децата си
Д.Н. Д. и Н. М. А..
Съответно
четвъртото от децата на общия наследодател – Р. Б. М.също е починал и е оставил
за свои законни наследници преживялата си съпруга Г. М. М. и децата си Б. Р.М.
/ също починал и оставил за свои наследници преживялата си съпруга С.Д.М.
/ответник по делото/ и децата си Г. Б.Т. и Р. Б. Р./ и М.Р. П./последната също
е починала и е оставила за свои законни наследници преживелия си съпруг Д. И. П.,
починал 2008г. и сина си И. Д. И../
Й. Б.
С.– петото дете на общия наследодател след смъртта си е оставила за свои
законни наследници дъщерите си Г. М. Д. /последната починала и оставила
наследници по закон преживелия съпруг И. К. Д. и децата си К.И. К. и М. И. К./,
Й.М.Д. /ищец по делото/ и сина си Х. М. Т. /последният също е починал и е
оставил за свои законни наследници съпругата си А. Т. Т. и сина си Й.Х.М./.
Р. Б.
С.– последното дете на общия наследодател също е починал и след смъртта си е
оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Д. П.С., починала
1985г. и децата си М. Р. У. /починала и оставила за свои наследници децата си Р.
И. И., Т.И. И.и Д. И. И./ и С. Р. Б./ наследена от сина си Р. С. Н./.
С
решение № 102/18.05.1999г. на ПК-Ц. К.е възстановила на наследниците на Б. С. М.
правото на собственост върху полска кулутура от 11.905дка., от които 10.358дка
четвърта категория и 1.574дка. пета категория в м.П. о., имот № 121007 по плана
за земеразделяне на землището на гр.Ц.К., при граници: имоти №№ 000585, 121008,
121012, 121013, 121006. Понастоящем имотът е с идентификатор 77308.121.7 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-19/23.03.2016г. на изп.директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
при граници имоти с идентификатори
77308.121.8, 77308.121.12, 77308.121.13, 77308.121.6, 77308.122.585
За процесният поземлен имот №121007 с площ
11,905 дка в землището на гр.Ц.К. за сключвани договори за наем №635 на
15.05.2008г., №635 на 12.01.2009г., №635 на 20.07.2010г., №635 на 29.09.11г.
№635 на 20.05.11г. между ищцата С.Д.М. и Земеделска кооперация „**” гр.Ц.К..
По
този договор същата ищца е получавала рента за стопанските 2010/2011г.
/416.62лв./, 2011/2012г. /428.58лв./ и 2012/2013г. /537.67лв./.
На
20.06.14г. Р. Б. Р. е сключила договор за наем №19, на проецсния имот за срок
от една година със ЗП Г. К.. Рентата за стопанската 2014/2015г. в размер на
595лв. е изплатена на Р. Р..
На
26.04.2016г. ищцата Й.М.Д. се е снабдила с нотариален акт за собственост на
недвижим имот №*, т.*, рег.№**, дело №**г. на нотариус Р.И., с който същата е
призната от нотариуса за собственик по давностно владение и наследство на
поземлен имот- нива в м.„П. О.”, с площ 11,905 дка, от които 1,547дка. пета
категория и 10,358дка. четвърта категория в землището на гр.Ц.К., ЕКАТТЕ 77308.
В този нотариален акт изрично е записано и това, че молителката е придобила
имота в качеството на наследник на Б. С. М. и Й. Б. С.. Съответно в
нотариалното дело са приложени удостоверение за наследници на общия
наследодател, скица и решение на ПК Ц.К., в които имота е вписан като
собственост на наследниците на Б. С. М., както и удостоверение за данъчна
оценка, в което поименно са посочени наследниците на същия. По реда на чл.587,
ал.1 от ГПК пред нотариуса са разпитани свидетелите А. М., К. Д. и И. С.С. и
въз основа на техните показания на основание чл.587 ал.2 ГПК нотариусът е
признал отвеницата за собственик на процесния имот.
Част от
наследниците на Б. С. М.- С.Д.М., Г. Б.Т., Р. Б. Р., Н. Д. Б., Е. П. Б., М.С. Б.,
Н.С. Б., П. Х. Б., С. М. К., М. И. К., К. И. К., И. К. Д., А. Т. Т., Й.Х. М., Н.
П. Д., К. П. К., М. П. Д., М. И.М., Ц. И. М., Д. Д. Й., Ц.Д. Й., Ю. М. Д., Й. М.
Й. и Н. М. И. са предявили срещу Й.М.Д. иск по чл.108 ЗС за установяване, че
ищците са собственици на 149/336 идеални части от недвижим имот №121007 и да
бъде осъдена ответницата да им предаде владението на същия имот, както и иск по
чл.537 ал.2 ГПК за обезсилването на нотариален акт, съставен по н.д.№**/*г. на
нотариус Р.И.. По делото е приложено влязло в сила решение №231/04.08.2017г. по
гр.д.№2587/16г. по описа на РРС, по силата на което съдът е приел за установено
по отношение на Й. М.Д., че С.Д.М., Г. Б.
Т., Р. Б. Р. и Н. Д. Б. са собственици на 1/54ид.ч. всяка; че Е. П.Б., М.С. Б. и
Н. С.Б.са собственици на 1/162ид.ч. всяка; че П. Х. Б. е собственик на 1/126ид.ч.;
че С. М. К. е собственик на 1/36ид.ч.; че М. И. К., К. И. К.и И. К. Д. са
собственици на 1/63ид.ч. всеки; че А. Т. Т.
и Й. Х.М. са собственици на 1/42ид.ч. всеки; че Н. П. Д., К. П. К., М. П.Д.,
М. И. М. и Ц. И. М. са собственици на 1/90ид.ч. всеки; че Д. Д. Й., Ц. Д.Й.и Ю.
М. Д. са собственици на 1/120ид.ч. всеки; че Й.М. Й.е собственик на 1/60ид.ч.; че
Н. М. И. е собственик на 1/36ид.ч. и е осъдил Й.М.Д. да им предаде владението
върху горепосочените идеални части от недвижимия имот. На основание чл.537 ал.2
ГПК е отменил нотариален акт №*, т.*,
рег.№**, дело №* г., издаден от нотариус Р. И. с рег.№** на нотариалната камара
с район на действие РС Разград до размера на 527/1512ид.ч. от имот №121007, с
идентификатор 77308.121.7.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира направи следните правни изводи:
Досежно
предявения отрицателен инцидентен установителен иск за собственост: Ищцата се
легитимира като собственик на процесния имот въз основа на обстоятелствена
проверка. Издаването на този нот.акт е резултат от специално уредено в закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост
и като такъв констативният нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. За да
бъде отменена обвързващата сила на констативния нотариален акт третите
оспорващи го лица следва по исков път да установят и докажат неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. В този смисъл ТР№11/21.03.13г.,
по т.д.№11/2012 на ВКС, ОСГК /извлечение от мотивите/. Тъй като ответницата по
делото и ищец по инцидентия установителен иск не ангажира доказателства, с
които да установи неверността на констатациите на нотариуса за съда този
нотариален акт то искът принципно се явява недоказан, с изключение на частта по
отношение на която има сила на присъдено нещо относно носителя на правото на
собственост въхру шимота.
Съдът
е обвързан от силата на присъдено нещо на решение № 231/04.08.2017г. по
гр.д.№2587/16г. по описа на РРС и възприеме като свое скрепеното със СПН
съдебно установяване носителят на
правото на собственост и обема на правата му по отношение на процесния имот, като
се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със
СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който съдът е сезиран. Част от
съсобствениците/сънаследниците на имота са предявили ревандикационен иск спрямо
Й.Д.. Това са: С.Д.М./ ответницата по делото/, Г. Б. Т., Р.Б.Р. и Н. Д. Б. са признати
за собственици на 1/54ид.ч. /или 420/22680ид.ч./ за всяка; Е. П. Б., М. С. Б. и Н. С. Б. са признати за собственици
на 1/162ид.ч. /или 140/22680ид.ч./ за всяка; П. Х. Б. е признат за собственик
на 1/126ид.ч. /или 180/22680идч.ч/; С. М. К. признат за собственик на 1/36ид.ч.
/или 630/22680ид.ч./; М. И. К., К. И. К. и И. К. Д. са признати за собственици
на 1/63ид.ч. /или 360/22680ид.ч./ за всеки; А. Т. Т. и Й. Х. М. са признати за собственици
на 1/42ид.ч. /или 540/22680ид.ч./ за всеки; Н. П.Д., К. П.К., М. П. Д., М. И. и Ц. И. М. са признати за собственици на
1/90ид.ч. /или 525/22680ид.ч./ за всеки; Д.Д. Й., Ц. Д. Й. и Ю. М. Д. са признати
за собственици на 1/120ид.ч. /или 189/22680ид.ч./ за всеки; Й. М. Й. е признат
за собственик на 1/60ид.ч. /или 378/22680ид.ч./; Н. М. И. е призната за
собственик на 1/36ид.ч. /или 630/22680ид.ч./. В тази част установителният иск
за собственост се явява основателен и доказан. Събрани правата на тези
съсобственици са за 7905/22680ид.ч., респ. 527/1512 ид.ч. За останалата част
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Тъй
като въпросът за собствеността върху имота по отношение на Й.М.Д. и С.Д.М. е
решен от съда с влязло в сила съдебно решение №231/04.08.2017г. по
гр.д.№2587/16г., то в тази част установителният иск се явява недопустим.
По отношение на иска по чл.537 ал.2 ГПК:
Предвид наличието на частична отмяна на к.н.а до размера на 527/1512ид.ч. и недоказаността
на установителния иск за останалата част от правото на собственост искът по
чл.537 ал.2 ГПК се явява неоснователен.
По
иска по чл.59 ЗЗД: Установено по делото, е че ответницата е получила без
основание част от наема по отношение на имот №121007 /идентификатор
77308.121.7./, който не й се следва. Налице са доказателства, че правата на
ищцата върху процесния имот са в размер на 985/1512ид.ч.. В тази част тя има
право на гражданските плодове от съсобствената вещ. По делото са приложени
писмени доказателства, че С.М. е сключила договори за наем със ЗК“*“ и е получила
наеми за три от четирите претендирани стопански години, общо в размер на
1380.87лв. /искова претенция-1380.40лв./. Наемът за стопанската 2014/2015г. не
е получаван от ответницата, а от друг съсобственик на имота-Р. Р., която е
сключила договор за наем за тази стопанска година с друг наемател- ЗП Г. К.. Претенцията
за обезщетение по чл.59 ЗЗД в размер на рентата за 2014/2015г. се явява
неоснователна. Съобразно дела от си върху имота от 985/1512ид.ч., ищцата има
право на част от наема в размер на 899.57лв. За останалата част до размера на
1286.88лв. искът е неоснователен.
И двете
страни претендират за разноски.Ищцата претендира разноски в размер на
379.02лв., а ответницата от 500лв.. Всяка от страните е реализирала адв. защита
по три иска, като общо платеното възнаграждение е съразмерно по всеки от
исковете. С оглед изхода на спора по всеки от исковете, на всяка страна се
полагат разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от всеки иск. Претенцията
на ищцата за разноски е частично основателна до размера на 310.76лв., а
претенцията на ответницата до размера на
240.38лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Д.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Й.М.Д. от гр.Р, ЕГН **********
сумата от 899.57ЛВ./осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и седем
стотинки/, получени без основание КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 ЗЗД до
първоначално предявения размер от 1286.88лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА за установено по отношение на Й.М.Д. от гр.Р, ЕГН **********,
че не е собственик на 527/1512ид.ч. от поземлен имот- поземлен имот с начин на
трайно ползване нива, находящ се в землището на гр.Ц.К., ЕКАТТЕ 77308, Община Ц.К.,
обл.Разград, местност „**”, с площ от 11,905 дка., съставляващ имот №121007 по
плана за земеразделяне на гр.Ц.К., с идентификатор 77308.121.7 по КК и КР,
одобрени със Заповед №РД-18-19/23.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК,
с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, при граници имоти с идентификатори
77308.121.8, 77308.121.12, 77308.121.13, 77308.121.6, 77308.122.585 КАТО
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск в останалата част до размера на
20/21ид.ч. от имота.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Д.М. иск за
отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот №*, т.*, рег.№**, дело №*г.
на нотариус Р.И. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Й.М.Д. от гр.Р.,
ЕГН ********** сумата от 310.76лв. /триста и десет лева и седемдесет и шест
стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.М.Д. от гр.Р.,
ЕГН ********** да заплати на С.Д.М. ***, ЕГН ********** сумата от 240.38лв. /двеста
и четиридесет лева и тридесет и осем стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
н двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: