Р Е Ш Е Н И Е

 

373

 

гр. Разград 20.11.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 16.11.2017 г., проведено в състав:

                                      Районен съдия:  Атанас Христов

при участието секретаря Пенка Тоцева, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2012 по описа на Разградски районен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителнителнитте директори и Б. И. М. и С. Г. С., против Г.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***.

Със същата, ищецът моли да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата от 941,60 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща изплатеното по щета 110573/19.07.2012г. от Гаранционен фонд на фирма “Диоми 66”ЕООД, ЕИК 200008069, обезщетение за имуществени вреди нанесени на л.а. „Пежо Боксер” ДКН ** при ПТП настъпило на 18.07.2012 г. около 10:30 часа гр. София, виновно причинено от ответника, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адвокат К. С. В. от АК – Търговище, депозира писмено становище, с което моли делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е.С. ***, депозира отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за недопустима, а по същество неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва размера на иска. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощника му адв. Е.С. ***, който поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения. Претендира разноски.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото протоколи  за ПТП № 1443327/18.07.2012 г. /л. 6/ и , № 1443328/18.07.2012 г. /л. 5 от гр.д. № 966/2013г. по описа на РС – Разград – заповедно/ /, подписани от ответника без възражения, се установява, че на 18.07.12 г. около 10:30 часа гр. София по бул. Цариградско шосе, в посока вход и пред Горублянско ханче, поради несъобразена скорост е настъпило ПТП, при което л.а. Форд Транзит, с ДК№ **, собственост на ответника, е блъснал отзад намиращото е и спряло пред него  МПС – л. а. „Пежо Боксер” ДКН ** АК, собственост на „Диоми 66“ ЕООД,  което от своя страна отскочило и блъснало трето МПС – л.а. „Опел Вектра“ с ДК№ **, собственост на В. В. И., управляван от същия.

Относно щетите по третото МПС – л.а. марка „Опел Вектра“, с ДК№ ***, собственост на В. В. И., е налице влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 966/2013г. по описа на Районен съд – Разград. Въз основа на същата е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20138330401009 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833, с район на действие ОС – Русе. Същото е прекратено като свършено, поради погасяване /вж. приложеното ч.гр.д. № 966/2013г. по описа на РРС и Удостоверение на л. 37/.

В настоящото производство се разглеждат само щетите по второто МПС - л. а. „Пежо Боксер”, ДКН ** /посочено като № 2 в Протокола за ПТП/.

Видно от Справка от база данни на Информационния център към Гаранционния фонд, е че към момента на ПТП-то – 10.30 часа на 18.07.2012г., горецитираното МПС управлявано и собственост на ответника - л.а. Форд Транзит, с ДК№ **, не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.  Такава застроховка е сключена на същата дата, но след настъпването на ПТП-то, а именно в 11.45 часа /л.52/. От същата справка е видно че процесното МПС е собственост  на ответника /л. 8/.

Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към него, създаден съгл. чл. 292 от КЗ /отм./, до доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295 ал. 7 от КЗ /отм./. Т.е. документът, в случая издадената Справка от ГФ въз основа на данни от ИЦ, има формална и материална доказателствена сила на официален документ, придадена от закона, по смисъла на чл. 178 ал. 1 от ГПК.

Към горецитирания ПТП № 1443327/18.07.2012 г. /л. 6/, органите на КАТ посетили местопроизшествието съставили и Скица от същата дата, подписана от ответника /л.55/.

Ответникът депозирал и Декларация, в която декларирал че на 18.072012г.  управлявал процесното МПС по бул. Цариградско шосе, пред Горублянско ханче /л.56/.

Относно ПТП-то, срещу ответника органите на ОПП при СДВР съставили Акт за установяване на административно нарушение № 38033 от 18.07.2012г, с бланкови № 654661, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, подписан от ответника без възражения /л.76/. Въз основа на акта, е издадено НП № 38033 от 30.07.2012г. от ОПП- СДВР, с което за горепосоченото ПТП му е наложено наказание Глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 179, ал.2 ЗДвП /л.80/.

Относно липсата на застраховка Гражданска отговорност за процесното МПС, срещу ответника органите на ОПП при СДВР съставили Акт за установяване на административно нарушение № 38034 от 18.07.2012г, с бланкови № 654662, за нарушение по чл. 259, ал.1, т.1 КЗ /л.51/. Въз основа на акта, е издадено НП 38034 от 30.07.2012г. от ОПП- СДВР, с което му е наложено наказание Глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 315, ал.1, т.1 КЗ/л.53/.

Относно щетите по МПС – л. а. „Пежо Боксер” ДКН **К, собственост на „Диоми 66“ ЕООД, при ответника била образувана преписка по щета № 110573/2012г. /л.10-15/.

Видно от преводно нареждане  за кредитен превод от 21.12.2012 г. до Пиреос Банк България АД, е че ищецът е превел за обезщетение по горецитираната щета № 110573/12, сумата 941.60 лв., по сметка на увреденото ЮЛ – „Диоми 66“ ЕООД /л.16/.

Ищецът изпратил по пощата писмо с Регресна покана до ответника, с която го  поканил да възстанови платеното обезщетение, но същата се върнала като непотърсена /л. 18/.

Видно от неоспореното заключение на Събедно автотехническа експертиза, което съдът възприема като пълно, ясно и обективно изготвено, е че общата стойност на щетите нанесени на л. а. „Пежо Боксер” ДКН ***, към 18.07.2012г. възлиза на 973.04 лв. /л. 70-73/, т.е. повече от претендираната от ищеца сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1 т. 2 б.”а” от КЗ /отм./, Фондът  /Гаранционния фонд/ изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Встъпването се осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е „виновният водач” по смисъла на чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ /отм./. Съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 /разходите за определяне и изплащане на обезщетението/. Предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес е правото на ГФ, изплатил на правоимащите лица сумата, обезщетяваща причинените им вреди от ПТП, да я иска от третото лице, причинило вредите.

За основателност на претенцията по чл.288 от КЗ /отм./ следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: причинено ПТП и вреди от ПТП, виновно и противоправно от трето лице, наличие на предпоставките на чл. 288 ал.1 за заплащане на обезщетение за вредите от ГФ /вкл. липса на застраховка "Гражданска отговорност"/, заплащане на обезщетението за вредите от ГФ на увреденото лице.

Съдът приема, че по делото са установени от представените по делото доказателства всички релевантни факти: налице е виновно причиняване на ПТП от 18.07.2012г. в гр. София, от  ответника, като същият е управлявал собствения си л.а. Форд Транзит, с ДК№ **, без за него да е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" и е причинил вреди на л. а. „Пежо Боксер” ДКН **. Вредите са в размер на 973.04 лв. /вж. заключение на САТЕ/, като от тях ищецът изплатил на увреденоото лице сумата  941.60 лв. на 21.12.2012г. С това ГФ е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

В случая от доказателства по делото се установява, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./. С оглед на това съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца Гаранционен фонд в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата – ответник по настоящото дело.

Главницата, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.08.2017г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В подкрепа на оспорването на иска, ответникът не е представител доказателства, обуславящи отпадане на отговорността му или притежаване на застраховка „Гражданска отговорност”. Тъй като предявеният иск е регресен, чието основание е изплащането на исковата сума на увреденото лице, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице след плащането, упражнявайки тези права от свое име. Така и Решение 211 от 08.12.2014 г.  по в.гр. дело № 483/14 г. на Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав.

По делото е ирелевантно, че регресната покана не е била връчена на ответника.

 

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Съдът намира за неоснователно възражението, че претенцията е погасена по давност. По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.288, ал.12 във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б. а КЗ /отм./ има многобройна съдебна практика, съдържаща се в т.14 на ППлВС № 7/1977 г., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС Vг.о., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение №2/02.02.2011г. по т.д. № 206/2010г. на ВКС, Решение  №53  от  16.07.2009г.  на  ВКС  по  т.д. №356/2008г.,  І т.о., Решение № 667 от 9.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 295/2008 г., II о., ТК и дрВърховният съд е категоричен в становището си, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на увреденото лице и даденото от закона право на регрес. Ето защо началният момент на погасителната давност е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази по чл. 45 и 49 ЗЗД. Следователно на датата на изплащане на обезщетението на 21.12.2012г. е възникнало правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника. Именно от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за предявяване на иск срещу делинквента съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена преди изтичане на 5 -годишния давностен срок, поради което и правото на иск не е погасено.

По разноските.

Предвид изходът от спора и направеното искане за  присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна в размер на 441.46 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните директори и Б. И. М. и С. Г. С., сумата 941,60 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща изплатеното по щета 110573/19.07.2012г. от Гаранционен фонд на фирма “Диоми 66”ЕООД, ЕИК 200008069, обезщетение за имуществени вреди нанесени на л.а. „Пежо Боксер” ДКН ** при ПТП настъпило на 18.07.2012 г. около 10:30 часа гр. София, виновно причинено от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 ОСЪЖДА Г.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните директори и Б. И. М. и С. Г. С., сумата от 441.46 лв.  /четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

 Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          районен съдия: