Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Разград 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен
СЪД, в публично заседание на 16.11.2017 г., проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Пенка Тоцева, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2012 по описа на Разградски районен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев
2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителнителнитте директори
и Б. И. М. и С. Г. С., против Г.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Със същата, ищецът моли да
бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата от 941,60 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
изплатеното по щета 110573/19.07.2012г. от Гаранционен фонд на фирма “Диоми
66”ЕООД, ЕИК 200008069, обезщетение за
имуществени вреди нанесени на л.а. „Пежо Боксер” ДКН ** при ПТП настъпило на 18.07.2012
г. около 10:30 часа гр. София, виновно причинено от ответника, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, чл.
288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Излага подробни съображения. Претендира разноски. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за ищеца не се явява
представител. Пълномощникът му адвокат К. С. В. от АК – Търговище, депозира
писмено становище, с което моли делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е.С. ***, депозира
отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за недопустима, а по
същество неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва размера на иска. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощника му адв. Е.С. ***,
който поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения.
Претендира разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представения по делото протоколи за ПТП № 1443327/18.07.2012 г. /л. 6/ и , №
1443328/18.07.2012 г. /л. 5 от гр.д. №
966/2013г. по описа на РС – Разград – заповедно/ /, подписани от
ответника без възражения, се установява, че на 18.07.12 г. около 10:30 часа гр. София по бул. Цариградско шосе, в посока вход и пред Горублянско ханче, поради
несъобразена скорост е настъпило ПТП, при което л.а. Форд Транзит, с ДК№ **,
собственост на ответника, е блъснал отзад намиращото е и спряло пред него МПС – л. а. „Пежо Боксер” ДКН ** АК, собственост на „Диоми 66“ ЕООД, което от своя страна отскочило и блъснало
трето МПС – л.а. „Опел Вектра“ с ДК№ **, собственост на В. В. И., управляван от
същия.
Относно щетите по третото
МПС – л.а. марка „Опел Вектра“, с ДК№ ***, собственост на В. В. И., е
налице влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр.д. № 966/2013г. по описа на Районен съд – Разград. Въз основа
на същата е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №
20138330401009 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833, с район на действие ОС –
Русе. Същото е прекратено като свършено, поради погасяване /вж. приложеното ч.гр.д. № 966/2013г. по описа на РРС и Удостоверение
на л. 37/.
В
настоящото производство се разглеждат само щетите по второто МПС - л. а. „Пежо
Боксер”, ДКН ** /посочено като № 2 в Протокола за ПТП/.
Видно от Справка от база данни на Информационния център
към Гаранционния фонд, е че към момента на ПТП-то – 10.30 часа на 18.07.2012г., горецитираното МПС управлявано и
собственост на ответника - л.а. Форд
Транзит, с ДК№ **, не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава застроховка е сключена на същата дата,
но след настъпването на ПТП-то, а именно в 11.45 часа /л.52/. От същата справка
е видно че процесното МПС е собственост
на ответника /л. 8/.
Справка,
изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към него,
създаден съгл. чл. 292 от КЗ /отм./, до доказване на противното,
удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната
дата на покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295 ал. 7 от КЗ /отм./.
Т.е. документът, в случая издадената Справка от ГФ въз основа на данни от ИЦ,
има формална и материална доказателствена сила на официален документ, придадена
от закона, по смисъла на чл. 178 ал. 1 от ГПК.
Към горецитирания ПТП № 1443327/18.07.2012 г. /л. 6/, органите на КАТ
посетили местопроизшествието съставили и Скица от същата дата, подписана от
ответника /л.55/.
Ответникът депозирал и Декларация, в която декларирал че на 18.072012г. управлявал процесното МПС по бул. Цариградско
шосе, пред Горублянско ханче /л.56/.
Относно ПТП-то, срещу ответника органите на ОПП при СДВР съставили Акт за
установяване на административно нарушение № 38033 от 18.07.2012г, с бланкови №
654661, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, подписан от ответника без
възражения /л.76/. Въз основа на акта, е издадено НП № 38033 от 30.07.2012г. от
ОПП- СДВР, с което за горепосоченото ПТП му е наложено наказание Глоба в размер
на 100 лв., на осн. чл. 179, ал.2 ЗДвП /л.80/.
Относно липсата на застраховка Гражданска отговорност
за процесното МПС, срещу ответника органите на ОПП при
СДВР съставили Акт за установяване на административно нарушение № 38034 от 18.07.2012г, с
бланкови № 654662, за нарушение по чл. 259, ал.1, т.1 КЗ /л.51/. Въз основа на
акта, е издадено НП 38034 от 30.07.2012г. от ОПП- СДВР, с което му е наложено
наказание Глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 315, ал.1, т.1 КЗ/л.53/.
Относно щетите по МПС – л. а.
„Пежо Боксер” ДКН **К, собственост на „Диоми 66“ ЕООД, при ответника била
образувана преписка по щета № 110573/2012г. /л.10-15/.
Видно от преводно нареждане за
кредитен превод от 21.12.2012 г. до Пиреос Банк България АД, е че ищецът е
превел за обезщетение по горецитираната щета № 110573/12, сумата 941.60 лв., по
сметка на увреденото ЮЛ – „Диоми 66“ ЕООД /л.16/.
Ищецът изпратил по пощата писмо с Регресна покана до
ответника, с която го поканил да възстанови платеното обезщетение, но същата се върнала като непотърсена /л. 18/.
Видно от неоспореното заключение на Събедно
автотехническа експертиза, което съдът възприема като пълно, ясно и обективно
изготвено, е че общата стойност на щетите нанесени на л. а. „Пежо Боксер” ДКН ***,
към 18.07.2012г. възлиза на 973.04 лв. /л. 70-73/, т.е. повече от
претендираната от ищеца сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.1 т. 2 б.”а” от КЗ /отм./, Фондът /Гаранционния фонд/ изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило
на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Встъпването се осъществява по деликтното
правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на причинителя на
вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е лицето,
управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е „виновният водач” по
смисъла на чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ /отм./. Съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./
след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 /разходите за
определяне и изплащане на обезщетението/. Предвиденото в цитираната разпоредба
право на регрес е правото на ГФ, изплатил на правоимащите
лица сумата, обезщетяваща причинените им вреди от ПТП, да я иска от третото
лице, причинило вредите.
За
основателност на претенцията по чл.288 от КЗ /отм./ следва да са
доказани по безспорен начин следните предпоставки: причинено ПТП и вреди от
ПТП, виновно и противоправно от трето лице, наличие
на предпоставките на чл. 288 ал.1 за заплащане на обезщетение за вредите от ГФ
/вкл. липса на застраховка "Гражданска отговорност"/, заплащане на
обезщетението за вредите от ГФ на увреденото лице.
Съдът
приема, че по делото са установени от представените по делото доказателства
всички релевантни факти: налице е виновно причиняване на ПТП от 18.07.2012г. в гр. София, от ответника, като същият
е управлявал собствения си л.а. Форд
Транзит, с ДК№ **, без за него да е имал
сключена застраховка "Гражданска отговорност" и е причинил
вреди на л. а. „Пежо Боксер” ДКН **. Вредите са в размер на 973.04 лв. /вж. заключение на САТЕ/, като от тях
ищецът изплатил на увреденоото лице сумата
941.60 лв. на 21.12.2012г. С това ГФ е встъпил в
правата на увреденото лице до размера на платеното.
В случая от доказателства по делото се установява, че ищецът е изплатил на
увреденото лице обезщетение на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ
/отм./. С оглед на това съдът намира, че са налице условията за встъпване
на ищеца Гаранционен фонд в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата – ответник по настоящото дело.
Главницата, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 30.08.2017г., на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В подкрепа на оспорването на иска, ответникът не е представител
доказателства, обуславящи отпадане на отговорността му или притежаване на
застраховка „Гражданска отговорност”. Тъй като предявеният иск е регресен,
чието основание е изплащането на исковата сума на увреденото лице,
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице след плащането,
упражнявайки тези права от свое име. Така и Решение № 211 от 08.12.2014 г. по
в.гр. дело № 483/14 г. на Варненският
апелативен съд, гражданско отделение – втори състав.
По делото е ирелевантно, че регресната покана
не е била връчена на ответника.
По възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Съдът намира за неоснователно възражението,
че претенцията е погасена по давност. По
въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.288, ал.12 във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б. а КЗ /отм./ има многобройна съдебна практика, съдържаща се в т.14 на ППлВС № 7/1977
г., решение №
178/21.10.2009 г. по т.
д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС Vг.о., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение №2/02.02.2011г. по т.д. № 206/2010г. на ВКС, Решение №53 от 16.07.2009г. на ВКС по т.д.
№356/2008г., І т.о., Решение № 667 от 9.10.2008 г. на ВКС по т. д. №
295/2008 г., II о., ТК и др. Върховният съд
е категоричен в становището си, че основанието
за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на
сумата на увреденото лице и даденото от закона право на регрес. Ето защо началният момент на погасителната
давност е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и
за този иск тече погасителна давност, различна от тази по чл. 45 и 49
ЗЗД. Следователно на датата на изплащане на обезщетението на 21.12.2012г.
е възникнало правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника. Именно от тази дата е започнал да тече 5-годишния
давностен срок за предявяване на иск срещу делинквента съгласно разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена преди изтичане на 5 -годишния давностен
срок, поради което и правото на иск не е погасено.
По разноските.
Предвид
изходът от спора и направеното искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат
присъдени в полза на ищцовата страна в размер на 441.46 лв.,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ю.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет.
4, представляван заедно от изпълнителните директори и Б. И. М. и С. Г. С., сумата 941,60 лв. (деветстотин четиридесет и един
лева и шестдесет стотинки), представляваща изплатеното по щета 110573/19.07.2012г.
от Гаранционен фонд на фирма “Диоми 66”ЕООД, ЕИК 200008069, обезщетение за имуществени вреди нанесени на л.а. „Пежо Боксер”
ДКН ** при ПТП настъпило на 18.07.2012 г. около 10:30 часа гр. София, виновно
причинено от ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
30.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4,
представляван заедно от изпълнителните директори и Б. И. М. и С. Г. С., сумата от 441.46
лв. /четиристотин четиридесет и един
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: