В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и седми ноември, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №523 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е установяване на допълнителен трудов и осигурителен стаж по ЗУТОССР.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че като служител на ГД”Изпълнение на наказанията”при МП-София, той има положен извънреден труд и има право на допълнителен трудов стаж в размер на, след изменение в съдебно заседание, 362 дни и 6 часа и осигурителен стаж в размер на една година пет месеца, седем дни и 6 часа за периода от 01.04. 1995г. до 12.12.2015г. Твърди, че посочените дни стаж не са отразени в издадените от работодателя му документи за пенсиониране, което наложило по-късното му пенсиониране и се е отразило на размера на отпуснатата пенсия.

Ответникът-ГД”ИН” при МП-София депозира отговор, с които заявява, че искът е недопустим и неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че за периода 01.04.1995г.-30.06.2013г. има влязло в сила решение по гр.д.№1192/2013г. на РРС, с което е прието, че иска е недопустим,че начисляването на осигурителен стаж за положен извънреден труд е предвидено едва след 01.01.2005г. по силата на чл.38 ал.15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Заявява още, че в издадения на ищеца документ В с рег.№9378/15.12.2015г. е отбелязан осигурителния стаж на ищеца въз основа на положения от него извънреден труд, че не е отразен трудов стаж в размер на 513 дни и осигурителен стаж в размер на 252, тъй като липсва съдебен акт за това, липсва и законово основание; че допълнителния отпуск в размер на 101 дни за положен извънреден труд, не следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, тъй като не е ползван-чл.189 ал.2 от ЗМВР.

Ответникът-ТП на НОИ-гр.Разград не депозира писмен отговор, макар и редовно призовани не изпраща представител в съдебно заседание и не заявява становище по иска.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ищецът е работил през процесния период по служебно правоотношение като „надзирател” в следствения арест в ОС „Изпълнение на наказанията”-гр.Разград. Поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, длъжността била сдадена на 12.12.2015г. С влезли в сила съдебни решения по гр.д.№993/12г.; 1192/2013г. и 298/2016г. по описа на РРС, приложени като писмени доказателства към настоящото, е признат положен извънреден труд, като първия ответник е бил осъден да му заплати полагащото му се трудово възнаграждение за това.

Ищецът твърди, че работодателят му не е отразил в документите му при пенсиониране всички часове положен труд, което се е отразило на точното изчисление на трудовия му и осигурителен стаж.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение след запознаване с оригиналното пенсионно досие на ищеца и с материалите по делото, включително и приложените граждански дела, че за периода 01.01.2005г. до 12.12.2015г. в документите при пенсиониране не са отразени всички признати на ищеца часове извънреден труд, като неотразени са останали 2 902,6 часа, което в работни дни е 362 дни и 6 часа при 8-часов работен ден, който като осигурителен стаж се равнява на 1 година, 5 месеца, 7 дни и 6 часа.

В заключението си вещото лице подробно е посочило доказания извънреден труд в часове по години и тримесечия, считано от 2005г. до 2015г.включително. Обяснило е, че до 31.12.2014г., съгласно КТ и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за часовете извънреден труд не се изчислява допълнителен трудов стаж и не се увеличава осигурителния стаж над календарното време, т.е. на зачетения. Именно заради това е посочил доказания извънреден труд от 2005г. до 2015г. Вещото лице в съдебно заседание обяснява още, че в пенсионното законодателство стажа се изчислява в календарни дни, а има разлика в календарни и работни дни, затова признатите на ищеца часове извънреден труд е преизчислила в календарни, като в случая, трудовия и осигурителен стаж се припокриват.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице Л.В., което е с дългогодишен опит и практика в работата по пенсионно и социално осигуряване и това, че в заключението си не е посочила формулата за преизчисляване на часовете извънреден труд съответно в работните дни и календарни не опорочава крайните й` изводи, още повече, че броя часове извънреден труд е установен и признат на ищеца с влезли в сила съдебни решения, съобразно които вещото лице е работило.

Въз основа на така изложеното съдът намира от правна страна следното:

На първо място, предявения иск е допустим. Неоснователно първия ответникът възразява, че в случая , не са налице предпоставките на чл.5 от ЗУТОССР и исковата молба е нередовна. В практиката си ВКС нееднократно се е произнасял, че при липса на данни за отработени дни и възнаграждение в разплащателните ведомости за определени месеци или периоди, макар и лицето да фигурира с данни за трудов, респективно осигурителен стаж, следва да се приема, че липсват данни за претендирания стаж по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР и при наличие на данни в други документи, в случая, влезли в сила съдебни решения, искът по чл.1 от посочения закон е допустим./виж в този смисъл определение №841 от 14.12.2012г. на ВКС по гр.д.№706/2012г., ІV г.о./

На второ място, искът е и основателен. Налице са влезли в сила съдебни решения с признати часове извънреден труд, за които труд, считано от 01.01.2005г., така както заявява и самият бивш работодател на ищеца, се начислява допълнително трудов стаж, а това води до увеличаване и на осигурителния такъв. Второто възражение в писмения отговор на първия ответник, че допълнителния отпуск за положен извънреден труд не да се зачита за трудов/осигурителен/стаж, тъй като не е ползван от ищеца, позовавайки се на чл.189 ал.2 от ЗМВР, съдът намира за неотносимо към настоящия спор при наличието на влезли в сила съдебни решения по този въпрос.

С оглед изхода на спора и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, първия ответник дължи заплащане на ищеца на направените от него разноски, в случая се претендира само сумата внесена като депозит за възнаграждение на вещото лице-200 лева.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието-гр.София-1309, бул. „Ген.Н.Столетов” №21 и ТД на НОИ-гр.Разград, бул.”Бели Лом” №40, че Т.И.Н. с ЕГН-********** *** за периода от 01.01.2005г. до 12.12.2015г. има положен извънреден труд при първия от тях- 2902,6 часа, което в работни дни е 362 дни и 6 часа при 8-часов работен ден и има допълнителен осигурителен стаж от 1 година, 5 месеца, 7 дни и 6 часа.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието-гр.София-1309, бул. „Ген.Н.Столетов” №21 да заплати на Т.И.Н. с ЕГН-********** *** сумата от 200 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: