Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       № 550, 28.12.2017 година, град Разград

 

  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На двадесет и трети Ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Ганка Атанасова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията  

НАХДело   844 по описа за  2017г.

                           За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Г.С.К. ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 37-0000452/21.09.2017г. на Началник на ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 12б, ал.10 от ЗАвП на основание чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000,00 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител.

            Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща представител, заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

РП – Разград, уведомени не изпращат представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Наказателното постановление е заключителен акт в административно-наказателно производство, образувано с АУАН бл. 241492/25.08.2017г. срещу жалбоподателя, за това че на 25.08.2017г. около 18.10ч. в област Разград, на път І-2, километър 79+391, посока Шумен – Разград до бистро „ Момин рид „ при извършена проверка на състав от ППС, състоящ се от товарен автомобил „ Шкода Мадара „ с рег. № от кяатегория ППС – N 3 и ремарке за товарен автомобил с рег. № от категория ППС – 04, управляван от водача К., извършващ превоз на товар / нахут / за собствена сметка със Заповед № 21 от 25.08.2017г., с маршрут с. Царевец, обл. Добрич до гр. Разград, се установява следното нарушение: водачът К. извършва превоз на товари  за собствена сметка между два пункта на територията на Р България с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12т., без да притежава лиценз за обществен превоз на товари. След извършена справка се установява, че фирмата собственик на превозното средство ЕООД „ Агроевроплант „ – Добрич, не притежава валиден лиценз за обществен превоз на товари към датата на проверката. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Актът е връчен на нарушителя на 25.08.2017г., като същият не е направил възражение в него. Въз основа на АУАН е издадено НП, в което адм. Наказващият орган по идентичен с АУАН начин е описал  нарушението, също го е квалифицирал като такова по чл.12б, ал.10 от ЗАвП, а на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 2000,00 лв.

НП редовно връчено лично на нарушителя на 03.10.2017г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган тна 11.10.2017г.

  Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират  административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на адм.наказателното производство писмени и  гласни доказателства,  не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган.

Относно възраженията на жалбоподателя, съдът счита, че същите са неоснователни. За нарушена както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочена нормата на чл. 12б, ал.10, а не както се твърди в жалбата – чл. 126 от ЗАвП.

Видно от приложените по делото Заповед № 21 от 25.08.2017г., в която са посочени водача на МПС /жалбоподателя/, маршрут на движение,  вида на превоза /за собствена сметка /, безспорно се установява, че превоза е бил именно „ обществен за собствена сметка „ на територията на Р България, за който, съгласно чл.12б от ЗАП е следвало да бъде издаден лиценз за обществен превоз на товари. С процесната Заповед жалбоподателят е определен за водач на процесното МПС, за процесния период.

Действително, задължението да притежава лиценз за извършване на превоз за собствена сметка при извършването на превоз с МПС с допустима максимална маса над 12 тона е на едноличния търговец или юридическото лице, което извършва този превоз. С разпоредбата на чл. 96в, ал.1 от ЗАП законодателят е предвидил административно наказание за лицето, което допусне или разпореди извършването на превоз на товари за собствена сметка с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, т.е. за едноличният търговец или за юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза.

 

 

 

 

Същевременно, разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП съдържа няколко състава на нарушения, сред които е и следният: водач на МПС, който извършва превоз на товари за собствена сметка без редовно издаден лиценз, който се изисква то този закон, се наказва с глоба 2000,00 лева при първо нарушение. Както по-горе се посочи, нормата на  чл. 12б, ал.10 от ЗАП указва, кога е необходим лиценз, а именно при извършване на превоз на товари за собствена сметка с МПС с допустима максимална маса над 12 тона.

 

 

 

 

Съдът намира, че законодателят е предвидил, че в случаите, когато се установи извършване на превоз на товари за собствена сметка с МПС над 12 тона, следва да се ангажира отговорността, както на лицето, за чиято сметка се извършва превоза, така и на водача на МПС. На наказващия орган е оставена преценката дали и на двамата субекти на нарушението ще се ангажира административно-наказателната отговорност или само на единия, което е въпрос по целесъобразност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, в който е предвидено наказание за водач на МПС, извършващ обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Не е спорно, че към момента на проверката няма издаден лиценз за обществен превоз на товари, това обективно може да се установи и след справка в съответния публичен регистър на ИА „ Автомобилна администрация”. При тези данни, съдът счита, че жалбоподателят, в качеството си на водач на процесното МПС / и чийто адресат се явява на нормата на чл.93, ал.1 от ЗАвП/ е осъществил състава на нарушението по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като е извършвал превози, без да притежава валиден лиценз за обществен превоз на товари към датата на проверката.

В този смисъл съдът намира за адекватно наложеното наказание. Наложеното наказание е към предвиденият минимум с оглед несъмненото извършване на нарушението, отчетени са неговата тежест, подбудите за извършването му и другите смекчаващи вината обстоятелства от административнонаказващия орган който правилно е определил наказанието на жалбоподателя, още повече, че размерът на санкцията е фиксиран в абсолютна стойност.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                           Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000452/21.09.2017г. на Началник на ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 12б, ал.10 от ЗАвП на основание чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАвП, на Г.С.К. ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: