Р Е Ш Е Н И Е

№366/13.12.2017 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети ноември,  две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1590 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи  сумата от  5 604,76 лева за консумирана топлинна енергия за периода от  31.12.2013г. до 07.07.2016г., ведно законна лихва от 27.01.2017г. до окончателното плащане, както и сумата 1 016,766 лева обезщетение за забава за периода от 31.01.2014г. до 25.01.2017г. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва иска, заявява, че не дължи търсените суми, че за процесния период радиаторите в жилището са били изключени, че търсената сума не е конкретизирана по пера и че партидата при ищеца е на името на друго лице, прави възражение за погасителна давност на част от сумата, тъй като заповедното производство е образувано на 27.01.2017г. Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:           

По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№164/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 5 604,76 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до 07.07.2016г. и за сумата 1 016,76 лева лихва за забава за периода  от 31.01.2014г. до 25.01.2017г. и 132,43 лева разноски по производството, представляващи платена държавна такса. По реда на чл.414 от ГПК ответникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземането.

 В срока на чл.415 ал.1 от ГПК заявителят-„Топлофикация Разград”ЕАД е предявил настоящия иск.

Видно от представения от ищеца-л.28 от делото, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №* т.* рег.№** дело №301/2016г. на нотариус Р.И., ответникът е бил собственик на жилище-апартамент №18, находящ се в гр.Разград,  с идентификатор 61710.502.1994.1.18 за периода от 19.07.2013г. до 13.04.2016г., на която дата го продава на Х. А. М. При покупката на жилището ответникът не е подал заявление за промяна на партидата, не е уведомил ищеца за промяна на собствеността на жилището и при ищеца за потребител на абонатен №13878 партидата се води на името на предишния собственик-Я. П. Я. На това име са и предствените 16 броя фактури.  

  По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за периода 31.12.2013г.-07.07.2017г. е доставена и подавана топлинна енергия  от абонатната станция №147 с монтиран топломер към нея. В нея се съхранява „протокол за отчетена топлинна енергия”/ приложение №1 и 2 от заключението/. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяване”. „Формулярите за отчет”/приложение №3, 4 и 5 от заключението/ за абонатен №13878 са попълвани служебно, поради неосигурен достъп до жилището, достъп е бил осигурен на 27.04.2016г. когато е отчетена доставената топлинна енергия за сезон 2015-2016г. При посещение на място вещото лице е констатирало, че в жилището има скачени към щранговете радиатори, като на всички радиатори има топломери. Според вещото лице за периода,/посочен и определен от съда, пред вид направеното в срок възражение за погасителна давност/, а именно-27.01.2014г.- 27.01.2017г/ доставената в жилището топлинна енергия е на стойност 5 549,65 лева, представляваща топлинна енергия сградна инсталация, отопление, уравнение и услуга. Изтеклата лихва за посочения период е в размер на 989,22 лева.В заключението си вещото лице не е включило фактурата от м.декември 2013г., която е със срок на погасяване 31.01.2014г. В съдебно заседание сочи размера по тази фактура, а именно 62,03лева, от които погасени 6,92 лева с непогасен остатък 55,11 лева и изтекла лихва по тази фактура-16,70 лева.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Затова ответникът, като собственик на процесното жилище, независимо, че партидата при доставчика и издаваните фактури са на друга име, дължи посочената от вещото лице сума -5 549,69+55,11=5 604,76 лева, пред вид датата на изискуемост на непогасената сума по фактурата от м.декември 2013г. Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми  за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва-1 005,92 лева/до претендираните 1 016,76 лева иска следва да се отхвърли/. Посочи се по-горе, че ответникът не е спазил задължението си да уведоми доставчика на топлинна енергия за промяна на собствеността на жилището-чл.14 и чл.58 от ОУ и независимо, че в счетоводните документи фигурира името на друго лице, през процесния период именно ответникът е бил собственик на жилището и като такъв именно той дължи заплащане цената на доставената в жилището топлинна енергия.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело. Пред вид, точка 11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са 441,76 лева+132,43 лева, направени разноски в заповедното производство или ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 574,19 лева разноски.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

                ПРИЕМА за установено по отношение на С.В.Л. с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-116019472 с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №548/20.02.2017г. по ч.гр.д.№164/2017г. по описа на РРС, за  сумата от 5 60476 лева за ползвана топлинна енергия за периода  от  27.01.2014г. до 07.07.2016г.,  ведно със законна лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното плащане, и сумата от 1 005,92 лева обезщетение за забава за периода от 31.01.2014г. до 25.01.20-17г., и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 1 016,76 лева обезщетение за забава.

             ОСЪЖДА С.В.Л. с ЕГН-********** *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-116019472 с адрес: гр.Разград, ул.”Черна” сумата 574,19 лева разноски по делото, от които 441,76 лева по настоящото и 132,43 лева по заповедното производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: