Р Е Ш Е Н И Е

Номер 392 12.12.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1742 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Н.П.С., с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи сумата 169,46 лв., от които 47,82лв. потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 121,64лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска и разноските по делото. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените суми по гр.д.№2471/16г. на РРС, като е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че между „Космо България Мобайл“ ЕАД/по настоящем Теленор България ЕАД/и ответницата е подписан договор за мобилни услуги от 02.05.2013г. , сключен по програма Generation Globul 13.90 за срок от 24 месеца до 02.05.2015г., първоначално за мобилен номер *** в последствие променен на мобилен номер *** със Заявление за смяна на номер, а със Заявление от 04.03.2014г. номер *** е променен на мобилен номер ***. Ответникът е ползвал предоставяните услуги, фактурирани за абонатен номер №004692070, съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор. За потребени от абоната-ответник услуги ищецът издал следните фактури: №7208047258/01.05.2014г. за отчетен период 01.04.2014г. -30.04.2014г. на стойност 28,26лв., платима в срок до 16.04.2014г.; №7209428808/01.06.2014г. за периода 01.05.2014г. – 31.05.2014г., на стойност 23,29лв. и 28,26лв. – незаплатен баланс за предходния отчетен период, при което общо дължимата сума е в размер на 51,55лв., платима в срок до 16.06.2014г. След извършена частична корекция на дълга е останал незаплатен остатък 47,82лв. за потребените през трите отчетни периода услуги, поради неизпълнение на абоната, да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл.75 вр. с чл.19б от ОУ, ищецът е прекратил едностранно на 01.08.2014г. сключения договор, и издал крайна фактура №7212242403 с обща сума за плащане в размер на 169,46лв. Неизпълнението обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно т.11 от договора, който предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на действие, за която и да е СИМ карта и номер, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е налице по отношение на мобилен номер за пренос на данни, неустойката е в размер на 200лв. Ответникът е бил запознат и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителя, които се прилагат към договора и са неразделна част от него. В чл.26 е предвидено, че неполучаването на фактура, не освобождава потребителя за заплащане на дължимата сума, а съгласно чл.27 плащането се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В случая ответникът е ползвал мобилен номер **** и не е заплатил задължението си по договор, издадените фактури и в срок не ги е заплатил.

Ответникът не депозира отговор, не се явява и в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 02.05.2013г., по програма Generation Globul 13.90 за срок от 24 месеца до 02.05.2015г., първоначално за мобилен номер *** в последствие променен на мобилен номер *** със Заявление за смяна на номер, а със Заявление от 04.03.2014г. номер *** е променен на мобилен номер ****. Ищецът издал фактури: №7208047258/01.05.2014г. за отчетен период 01.04.2014г. -30.04.2014г. на стойност 28,26лв., платима в срок до 16.04.2014г.; №7209428808/01.06.2014г. за периода 01.05.2014г. – 31.05.2014г., на стойност 23,29лв. и 28,26лв. – незаплатен баланс за предходния отчетен период, при което общо дължима сума в размер на 51,55лв., за два последователни отчетни месеца – м.04. и м.05.2014г. След извършена частична корекция на дълга е останал остатък 47,82лв. за потребените през отчетния период услуги. Съгласно договорките между страните плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Поради неплащане на двете последователно издадени фактури ищецът е прекратил едностранно договора с ответника за ползвания телефонен номер, като е начислил неустойка в размер на 121,64лв. На 01.08.2014г. издадена от ищеца фактура №7212242403 с начислена неустойка в размер на 121,64лв. и сума за потребени мобилни услуги в размер на 47,82лв.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2471/2016 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 47,82лв. главница, сумата 121,64 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както сумата 53,79лв. мораторна лихва за забава за периода 21.09.2014г. - 21.11.2016г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен посочения договор, за което не се спори. В договора е упоменато, че ответникът е получил екземпляр от Общи условия, които не са оспорени от него, посочена е цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване ползването на услугите за предпочетен номер, се дължи неустойка в размер на оставащите дължими до изтичане на уговорения срок месечни абонаментни такси. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата - т.26,27 от ОУ, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ищецът е прекратил едностранно договора на основание чл.75 вр. с т.19б от ОУ, поради неплащане на две последователно издадени фактури, за което сочи и приложената фактура №7212242403 относно размера на задължението на ответника за потребени мобилни услуги за предходните отчетни периоди на стойност 47,82лв. По отношение клаузата за неустойка, в подписания договор е уговорено, че в случай на неспазване на уговорения срок от страна на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора. Неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е нужно тяхното доказване. Страните в случая са определили предварително размера на щетите, които изправната страна ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си. Уговорената неустойка не е прекомерна, което ще е налице ако размерът и не е съобразен с действителните вреди, а в случая не е така, този размер е съобразен с тях, равен на месечната такса по дните до края на договора. Поради което съдът намира, че претенцията по чл.422 от ГПК за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в това число неустойка, за доказана.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно за държавна такса сума в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. - 205лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №2471/2016г. на РРС включващи 25лв. за държавна такса, 180лв. адвокатско възнаграждение, 10лв. за съдебни удостоверения, в общ размер на 215лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.С., ЕГН**********, адрес *** че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 47,82лв. /четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата 121,64лв./сто двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №004692070, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.П.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 205 лв. /двеста и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 215лв./двеста и петнадесет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2471/2016г. на РРС.

След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №2471/2016г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: