В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и седми ноември, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г. Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1826 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът, дължи сумата 1 844,51 лева, представляваща незаплатена цена на консумирана топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 20.07.2016г.; 444,23 лева лихва за забава за периода от 31.12.2012г. до 24.04.2017г. и сумата от 45,77 лева разноски по заповедното производство. Претендира законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК и направените по делото разноски. Заявява в исковата молба, че от 06.06.2012г. ответникът е едноличен собственик на жилището на адрес: гр.****, ж.к.”**********” бл.**, ап.** и макар за имотът да имало две партиди-ап.11 и ап.11А, като самостоятелен собственик той не е заплащал дължимите суми по партидата на името на М. К. С.

Ответникът депозира писмен отговор, с които оспорва частично предявените искове. Признава, че жилището е топлофицирано и в сградата им въведено дялово разпределение, но твърди че за периода 30.11.2012г. до 12.01.2016г. реален ползвател на имота е била М. К.С., срещу която ищецът е водил иск, но е бил отхвърлен от съда, поради недоказаност. Заявява още, че е получил от ЧСИ-Д.Драганов постановление за възлагане на имота едва през м.януари 2016г. и едва тогава е могъл да извърши вписването му в СВ и да поиска промяна на партидата за жилището при ищеца. Прави възражение за давност относно дължимата главница и лихва за периода от 30.11.2012г. до 24.04.2014г.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че считано от 06.06.2012г. ответникът е самостоятелен собственик на жилище-апартамент в етажна собственост с централно топлоснабдяване, находящ се в гр.*******, ж.к.”****” бл.*, ап.**. До посочената дата апартамента е бил съсобствен между него и М. К. С. при равни части. При ищеца за жилището са били разкрити две партиди- ап.11 и ап.11А. Претендираните суми са по партида 11А на името на бившата съсобственица на жилището, а сумите по партида 11 са платени от ответника.

По искане на ответника и справка от страна на съда, се установи, че за част от процесния период, а именно за времето 01.11.2012г. до 30.04.2014г. за сумата 710,22 лева е воден иск срещу М. К. С., които е бил отхвърлен поради това, че тя „ не е собственик или титуляр на вещно право върху процесния имот”-видно от мотивите на решение по гр.д.№817/2015г. по описа на РРС-л.45 от делото.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1074/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 1 844,51 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 20.07.2016г. и за сумата 444,23 лева лихва за забава за периода 30.12.2012г. до 24.04.2017г. и 45,77 лева разноски по производството. Ответникът в писмения си отговор признава, макар и не изрично, че дължи заплащане стойността на топлинна енергия само за периода от 12.01.2016г. до 20.07.2016г., която се води по партидата на М. К.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че имайки предвид направеното от ответника възражение за давност и съгласно поставената от съда задача за периода 24.04.2014г.-12.01.2016г. сумата по партидата на името на М. К. е в размер 920,17 лева-главница и 94,28 лева лихва за забава.-л.97 от делото, а за периода 12.01.2016г. до 20.07.2016г. главницата е в размер на 229,20 лева, а лихвата за забава за периода 12.01.2016г. до 24.04.2017г. е 24,11 лева-л.108 от делото.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Л., М. К. е живяла в жилището до края на 2015г. и е ползвала две от стаите. Ответникът е успял да се снабди с документ за собственост и за другата половина от жилището-тази на М. К., едва през м.01.2016г.-той е „изкупил нейната половина от съдебен изпълнител”. Показанията й във втората част се подкрепят от представените по делото: постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ-Деян Драганов-л.32 от делото и жалба на ответника до КЧСИ-л.33 от делото.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: В случая, спорния въпрос е: Кой дължи плащане на цената на доставената топлинна енергия в даден обект-стария или новия собственик?

На първо място, съгласно чл.63 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград”ЕАД-гр.Разград на потребители за битови нужди,”Ако предишния собственик или ползвател не закрие партидата си/както в случая е сторила М. К./продавачът-ищецът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик….”, а новият собственик е задължен съгласно чл.14 от ОУ в 30-дневен срок да уведоми продавача на енергия за промяна на титуляра на правото на собственост. А ал.2 на чл.63 от ОУ разпорежда, че продавачът на енергия може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на имота на новия собственик или ползвател. А с оглед посоченото по-горе съдът приема, че до 12.01.2016г. ответникът по независещи от него причини не е разполагал с документ за собственост на жилището и е бил в обективна невъзможност да поиска промяна на партидата, така както го задължава чл.14 от ОУ, могъл е да стори това едва след посочената дата. Изложеното налага извода ,че той дължи заплащане на топлинна енергия, отразена по партидата на М. К., само за периода 12.01.2016г. до 20.07.2016г. в размер на 229,20 лева и лихва за забава в размер на 24,11 лева за периода от 12.01.2016г. до 24.04.2017г. В останалата част искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Искът за установяване на задължение за заплащане на 45,77 лева разноски по заповедното производство е недопустим, пред вид разпоредбата на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, и в тази част следва да се прекрати.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и ТР №4/2014г.на ВКС, ответникът дължи на ищеца направените разноски по настоящото дело и заповедното производство, които изчислени съразмерно уважената част от иска са в размер на 46,90 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Л.М.Й. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-116019472 с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от Михаил Ковачев по заповед за изпълнение на парично задължение №1796/02.06.2017г. по ч.гр.д.№1074/2017г. по описа на РРС и че първият дължи на втория сумата от 229,20 лева за ползвана топлинна енергия за периода 12.01.2016г.-20.07.2016г., ведно със законна лихва, считано от 31.05.2017г. до окончателното плащане, и сумата 24,11 лева обезщетение за забава, считано към 24.04.2017г. и ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендираните 1844,51 лева главница и до 444,23 лева лихва за забава.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска за установяване на вземане от 45,77 лева разноски по заповедното производство-ч.гр.д.№1074/2017г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Л.М.Й. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-116019472 с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от Михаил Ковачев сумата 46,90 лева разноски по настоящото дело и заповедното производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: