Р Е Ш Е Н И Е

Номер 390 14.12.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.1987 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ

Депозирана е искова молба от Н.Б.К., с която са предявени обективно съединени искове против „ТАО 2015“ ЕООД гр.Разград, за заплащане на сумата от 3046,95лв. представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 19.04.2017г. – 29.05.2017г., сумата 342,86лв. за обезщетение за неизползван отпуск за 2017г. в размер на три дни. Сочи, че е работил при ответника назначен с трудов договор №70/18.04.2017г. на длъжността „работник обезкостяване“ в отдел Херо Мит бвба Оскар де Реусис трет 39/Д2 9040, Гент, Белгия, с трудово възнаграждение в размер на 2400лв., както че изпълнявал точно възложените му трудови задължения, като ответникът не му заплатил уговореното и изработеното възнаграждение. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, за което била издадена Заповед №1/29.05.2017г. Не получил трудово възнаграждение в размер на 960лв. за месец април и 2086,96лв. за месец май 2017г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 342,86лв.

Ответникът депозира отговор, оспорва исковете, както и твърденията в молбата. Сочи, че през целия период ищецът отработил 8 дни през месец април 2017г. и 10 дни през месец май 2017г. Трудовото възнаграждение за месец април било изплатено в чужбина срещу подпис положен на фиша за работната заплата. Отработените 10 дни за м. май 2017г. са изплатени на посочени от него близки, по негово лично желание, предвид отсъствието му от гр.Разград. Работникът системно отсъствал от работа, като посочвал различни причини за това. Получил аванс от 200евро, отказал да подпише представения му ордер, тъй като сумата била предадена в чужбина. Твърди, че ищецът получил 1000лв. за трудово възнаграждение, предадени от лице за контакти/съпруга на работник/, която го уведомила, че има изпратени за него пари, а той изпратил брат си, да вземе парите от жената поради отсъствие от града. Потвърдил по телефона, че парите са му предадени и ги е получил.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът работил по трудово правоотношение с ответника. С трудов договор №70/18.04.2017г. е назначен на длъжноста «работник обезкостяване» в отдел Херо Мит бвба Оскар де Реусис трат 39/Д2 9040 Гент, Белгия, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 2400лв. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №1/29.05.2017г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

Според показанията на свидетелката С. И. К., която водела счетоводството на ответника, отчитането на заплатите ставало на база форма №76, като ответникът изпращал форма за отработените от всеки работник дни. Работниците работели в белгийска фирма, където имало електронна система за отчитане на присъствието – чекинг уорк. Ищецът работил 8 дни през м. април и 10 дни през месец май 2017г. Работниците имали фишове за заплати. Съставила фиш за получената от ищеца заплата за м. април 2017г.

Приложени са присъствена форма за м. май 2017г., фиш за работна заплата за м. април 2017г.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 18.04.2017г. - 29.05.2017г. начисленото брутно трудово възнаграждение е в размер на 2266,67лв. Изплатена е на ищеца сума в размер на 831,94лв. за м. април 2017г. според отработени 8 дни. За месец май 2017г. сумата за получаване е в размер на 1151,93лв. за отработени 10 дни. Полагащият се отпуск от 2 дни в размер на 240лв. е включен в тази сума, според обясненията на в.л. за корекция направена в с.з. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, пълно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове са частично основателни. От събраните доказателства се установява, че в процесния период трудовото правоотношение между страните е съществувало, полаган е труд за посочения от вещото лице период и съответните работни дни и за този труд на ищеца не е заплатено дължимото в пълен размер трудово възнаграждение. От приложените писмени доказателства - присъствена форма, се установява, че ищецът е работил 10 дни през м. май 2017г. Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, дължимата чиста сума за получаване за м. май 2017г. е в размер на 911,13лв./1151,93-240/. Дължимата сума за м. април 2017г. в размер на 831,94лв. е изплатена на ищеца, видно от приложения фиш за заплата/л.26, л.42/ Ищецът не е оспорил истиността на документа по отношение на авторството, а именно, че подписа не е негов. Освен във ведомостта за заплати сумата е отразена, а възражението на представителя на ищеца, че посоченото ЕГН е сгрешено, не променя извода, че тази сума е изплатена именно на него. Поради което съдът намира, че тази сума е получена от ищеца, а претенцията за заплащане на трудово възнаграждение е доказана в размер на 911,13лв., като до първоначално предявения размер следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за обезщетение за неползван отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, съдът намира същата за частично основателна. Съгласно заключението на вещото лице полагащият се платен годишен отпуск от 2дни е в размер на 240лв. Поради което претенцията до първоначално предявения размер е недоказана и следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, които са в размер на 102лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на 462лв.

Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата по реда на ГПК по двата иска, в общ размер на 100лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението по отношение на трудовото възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ТАО 2015“ ЕООД, ЕИК117627898, адрес гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 офис 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.К., ЕГН**********, адрес ***, сумата 911,13лв./деветстотин и единадесет лева и тринадесет стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2017г., ведно със законната лихва от 25.08.2017г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА „ТАО 2015“ ЕООД, ЕИК117627898, адрес гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.К., ЕГН**********, адрес *** сумата 240лв./двеста и четиридесет лева/ обезщетение за неизползван отпуск в размер на два дни, като отхвърля иска до първоначално предявения размер

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „ТАО 2015“ ЕООД, ЕИК117627898, адрес гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 офис 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.К., ЕГН**********, адрес ***, сумата 102 лв./сто и два лева/ за разноски

ОСЪЖДА Н. Б.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТАО 2015“ ЕООД, ЕИК117627898, адрес гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 офис 5 сумата 462лв./четиристотин шестдесет и два лева/ за разноски

ОСЪЖДА „ТАО 2015“ ЕООД, ЕИК117627898, адрес гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 офис 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 100лв. /сто лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: