В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2012 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявеният иск е по чл.135 от ЗЗД, като в процеса по реда на чл.225 от ГПК главно встъпило трето лице е предявило установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК против двете страни по първия иск.

Ищецът- „УниКредит Булбанк”АД-София, настоява съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него, сключения между ответниците договор за покупко-продажба на 1/6 идеални части от два недвижими имота, намиращи се в гр.Разград, обективиран в нотариален акт №159 т.2 рег.№1806 дело №164 от 2012г. на нотариус Р.Кирилова с р-н на действие РРС. Претендира и разноски по делото. Твърди в ИМ, че са кредитор на първия ответник, който продавайки своите идеални части от двете жилища на втората, негова сестра, е намалил имуществото си, увредил го и е затруднил събирането на дълга му.

Тримата ответници, вторите двама като съпрузи, оспорват иска и настояват за отхвърлянето му, с присъждане на разноски по делото.

Първият ответник-М.М., твърди че не е увредил ищеца, тъй като по договора за банков кредит са предоставени обезпечения-учредени са ипотеки върху два поземлени имота в с.Ушинци и в гр.Разград. Първият имот е продаден след насочено принудително изпълнение, но втория имот-Кафе-еспресо с площ от 170,59 кв.метра стои и стойността му надхвърля размера на дълга му към ищеца. Заявява още, че втората ответница-негова сестра, не е знаела за кредита му към ищеца, че прехвърлените идеални части са от наследствени имоти останали от баща им, че тя е със сериозно заболяване и той не е споделял по-никакъв начин за дълга си към ищеца за да не я поставя в стресова ситуация, че тя е знаела само, че уреждат отношенията си по повод наследството.

Втората ответница, заявява, че с брат си са отделни семейства и живеят в отделни домакинства, че е узнала за дълга на брат си към банката едва с връчването на ИМ,че брат й я помолил да й продаде своите идеални части от двата имота, тъй като му трябвали пари за довършване на някакъв строеж, но никога не е споделял, че има банков кредит и затруднения с погасяването му, тъй като не искал да я притеснява пред вид заболяването й.

Третият ответник-Р.А.Р., съпруг на втората ответница, конституиран с определение от 09.06.2017г.-л.114 от делото, заявява, че нито той, нито съпругата му са знаели за теглен от М. кредит, че последния е прехвърлил на сестра си своите части от двата имота само като обезпечение за дадените му в заем 8 500 лева.

Преди първото съдебно заседание по делото е постъпила искова молба от трето лице-Й.Я.М., майка на първите двама ответници и съсобственик на двата недвижими имота. Твърди, че двата имота са придобити от нея и покойния й съпруг в режим на СИО, че след неговата смърт е уведомила децата си, че счита и двата имота за своя индивидуална собственост и че е придобила техните припадащи им се идеални части по давност. Предявява установителен иск и срещу двете страни , с който настоява да се признае че тя е собственик на 1/6 идеални части от двата недвижими имота, с които първия ответник се е разпоредил и продал на вторите двама ответници.

Искът е приет за съвместно разглеждане и с определение от 22.06.2017г.-л.195 от делото, Й.Я.М. е конституирана в процеса като главно встъпило лице.

„УниКредит Булбанк”АД оспорват установителния иск, настояват да се отхвърли, а ответниците по иска по чл.135 от ЗЗД го признават и заявяват, че са сключили процесния договор за покупко-продажба само фиктивно и като обезпечение за дадения между тях заем на пари.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че на 04.09.2007г. между „УниКредит Булбанк”АД и М.М. е сключен договор за банков кредит №1405/05201/615 в размер на 20 000 евро. За обезпечение на отпуснатия кредит са учредени: първа по ред ипотека върху недвижим имот в гр.Разград-Кафе-еспресо в гр.Разград, със застроена площ170,59 кв.метра-нот.акт №88 т.10, рег.№9927 дело 1240 от 07.11.2006г. и втора по ред ипотека върху недвижим имот в с.Ушинци, община Разград-нотариален акт №13 т.6 рег.№5533 дело 742 от 10.09.2007г. Не се спори още, че поради необслужване на кредита по реда на чл.417 от ГПК ищцовото дружество се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело №151 на 08.03.2011г. при ЧСИ-Д.Драганов, имота в с.Ушинци е продаден, но получената сума е била недостатъчна да покрие целия дълг на кредитополучателя по посочения банков кредит и към настоящия момент, така като се твърди в ИМ, дълга е в размер 64 654,47 лева.

Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на „Кафе-еспресо” –л.168 от делото данъчната оценка на обекта е 84 600 лева и към 30.05.2017г. продължава да е собственост на първия ответник-М.М.. Видно от представения акт за покупко-продажба на недвижими имоти №159 т.2 рег.№1806 дело №164 от 2012г. на нотариус Р.Кирилова на 18.05.2012г. М.М. е продал на Д.М. 1/6 идеални части от жилище-апартамент с идентификатор №61710.505.422.3.35 с административен адрес:гр.Разград, ул.”****” №**, вх.**, ет.**, ап.** и 1/6 идеална част от жилище апартамент с идентификатор №61710.502.6406.1.44 с адрес: гр.Разград, ул.”*****” №**, ет.**, ап.**. Съгласно представеното у-ние за наследници-л.113 от делото, както и представените от главно встъпилата страна: у-ние за граждански Брак, договор за продажба с дата 16.03.1973г.-л.110, нотариален акт №100 т.І дело 230/1991г. на РРС-л.111, М. и Д. са деца на починалия на 27.04.2002г. Д. М. П., негова преживяла съпруга е Й.Я.М., която е придобила с покойния си съпруг процесните два недвижими имота в режим на СИО.

По делото с исковата молба по чл.124 ал.1 от ГПК са представени разменени писма с дата 10.05.2002г. между майката и двете й деца, с които тя ги уведомява, че волята на баща им е била, след смъртта му двете жилища да останат изцяло за нея и тя ги счита за своя индивидуална собственост, независимо, че по закон всеки от тях има определени идеални части. И двете деца са отговорили, че са съгласни и само тя, еднолично може да реши какво да прави с тях. Първият ответник-М., е поискал да ползва под наем боксониерата на ул.”*****” №** и представя 14 броя разписки за заплатен наем в размер на 200 лева на година. Представено е и саморъчно завещание на Й.М.-л.123 и л.124 от делото, с дата 15.05.2012г., съгласно което тя завещава целите процесни имоти на своите внуци.

Разпитани са трима свидетели, и тримата са категорични в показанията си, че втората ответница Д. не е знаела за теглените от брат й кредити, че всеки от тях живее в отделно домакинство, различно от това на майка им, която продължава да живее в по-голямато бившо семейно жилище, че брата не е споделял за теглените кредити, тъй като сестра му е била против и съветвала всички познати да не теглят кредити, заради високите лихви, още повече той не искал да я притеснява пред вид откритото и датиращо от 2009г. онкологично заболяване, за което по делото са представени 16 броя епикризи за периода 2009-2016г./л.77-л.92/

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.124 ал.1 от ГПК: Процесните два имота са придобити в режим на СИО от ищцата, главно встъпила в процеса, и нейния починал на 27.04.2002г. съпруг. След смъртта на последния по силата на чл.9 и чл.5 от ЗНасл. върху двата имота е възникнала съсобственост между ищцата и нейните две деца. От 2002г., обаче, фактическа власт върху двата имота упражнява само ищцата и от тогова тя е започнала да владее и двата имота като свои, за което изрично е уведомила децата си и те не са се противопоставили на това т.е. тя е престанала да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, станала е владелец на идеалните части на двете си деца и пред вид необорената в настоящия процес презумпция на чл.69 от ЗС следва да се приеме, че тя е придобила по давност идеалните части на своите съсобственици, в случая, 1/6 идеална част на своя син, първи ответник по първоначалната искова молба. В този смисъл е и ТР №1/2012г. на ВКС. Пред вид показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема за неоснователно твърдението на кредитното дружество, че посочените по-горе разменени писма между съсобствениците, разписки за плащан наем и саморъчно завещание са съставени за нуждите на процеса, от една страна, и от друга, приема за доказано тяхното авторство пред вид неоспорването и признанието на самите съсобственици и отношенията между тях, за което свидетелите по делото подробно разказват. Затова предявения установителен иск следва да се уважи, като се присъдят на ищцата направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 92,87 лева +744,34 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗАдв.

Относно иска по чл.135 от ЗЗД:

Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът, при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането му. В случая, съдът приема, че не е налице увреждане от страна на първия ответник, тъй като учредената ипотека, и то първа по ред, при сключване на договора за кредит обезпечава вземането на кредитора ищец-посочи се по-горе, че данъчната цена на собственото на длъжника „Кафе-еспресо” е по-висока от размера на дълга към ищеца-84 600 лева при дълг 64 654,47 лева. От друга страна, не е налице увреждане пред вид изхода на установителния иск на главно встъпилото в процеса лице- към момента на атакуваната покупко-продажба идеалните части от двата имота не са били в патримониума на продавача.

Не е налице и знание за увреждане интересите на кредитора от страна на купувачите-вторите двама ответници по исковата молба. Пред вид показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, съдът приема за оборена презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД и счита, че купувачите по процесния договор за покупко-продажба, макар родството им с продавача, не са знаели, че последния има непогасен кредит към ищцовото дружество.

При това положение съдът приема, че предявения на основание чл.135 от ЗЗД иск е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото, които съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК-л.276 и л.286, са в размер на 800 лева.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК-831919536-гр.София, р-н Възраждане, пл.”Света Неделя” №7; М.Д.М. с ЕГН-********** ***; Д.Д.М. с ЕГН-********** и Р.А.Р. с ЕГН-**********,***, че Й.Я.М. с ЕГН-********** *** е собственик на основание давност на следните имоти:

1. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.505.422.3.35, с предназначение-жилище-апартамент със застроена площ от 83,47 кв.метра,състоящо се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, с адрес на имота: гр.Разград, ул.”****” №**, вх.**, ет.**, заедно с прилежащото му избено помещение №5 с полезна площ от 6 кв.метра, ведно с 5,15% идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, при граници на жилището: на същия етаж-№61710.505.422.3.24, №61710.505.422.3.36; под обекта-№41710.505.422.3.33; над обекта-№61710.505.422.3.37; при граници на избеното помещение:ляво-избено помещение №6, дясно-избено помещение №4 и горе-жилища на първи жилищен етаж и

2. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6406.1.44 с предназначение-жилище-апартамент със застроена площ 30,10 кв.метра, състоящо се от стая, кухня и сервизно помещение с адрес на имота: гр.Разград, ул.”******” №**, ет.**, ап.**, заедно с прилежащото избено помещение №44 с полезна площ от 2,60 кв.метра, ведно с 0,89% идеални части от общите части на сградата и 5,32% идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото при граници: на същия етаж №61710.502.6406.1.43, №61710.502.6406.1.42 и №61710.502.6406.1.45, под обекта-№61710.502.6406.1.39 и над обекта-№61710.502.6406.1.49 при граници на избеното помещение: ляво-избено помещение №43, дясно-избено помещение №45 и горе-жилища на първи жилищен етаж, които имоти втория е продал на третата и четвъртия с нотариален акт №159 т.2 рег.№1806 дело №164 от 2012г. на нотариус Р.Кирилова с р-н на действие РРС.

ОСЪЖДА„УниКредит Булбанк”АД с ЕИК-831919536-гр.София, р-н Възраждане, пл.”Света Неделя” №7; М.Д.М. с ЕГН-********** ***; Д.Д.М. с ЕГН-********** и Р.А.Р. с ЕГН-**********,*** да заплатят на Й.Я.М. с ЕГН-********** сумата от 92,87 лева разноски по делото, а на адв.И. В. Ю. *** сумата от 744,34 лева адвокатско въднаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК-831919536-гр.София, р-н Възраждане, пл.”Света Неделя” №7против М.Д.М. с ЕГН-********** ***; Д.Д.М. с ЕГН-********** и Р.А.Р. с ЕГН-**********,***, иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване спрямо него на недействителността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален акт №159 т.2 рег.№1806 дело №164 от 2012г. на нотариус Р.Кирилова, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК-831919536-гр.София, р-н Възраждане, пл.”Света Неделя” №7 да заплати на М.Д.М. с ЕГН-********** ***; Д.Д.М. с ЕГН-********** и Р.А.Р. с ЕГН-**********,*** сумата от 800 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :