Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На деветнадесети Декември, 2017година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 839 по описа за 2017година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Ели ауто ”ЕООД –
Разград, ЕИК 200460538, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. „ България
„ № 34, вх.А, ап.5, представлявано от Управител Д. К. Г., против наказателно постановление № 17-000445/03.10.2017г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лв., за
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
по същество отрича да е извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
24.08.2017г., около 15,00ч., ст. инсп. в ДИТ – Разград – св. Кр. И. в
присъствие на св. Ю. М. *** и П. Д. – пом. Инспектор в ДИТ - Разград, извършила
проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – Автосервиз в гр. Разград, ул. „ Силистра
” № 4, в който дейност, чрез наети лица осъществява „ Ели ауто ”ЕООД
– Разград. При проверката били констатирани множество нарушения,
едно от които, че в контролирания обект, по време на проверката, в полза и за
сметка на контролираното дружество работи И.Х.И. ЕГН **********, който по време
на проверката осъществява трудова дейност, характерна за длъжност „ автомонтьор
„, без възникналите по повод това отношение
да са уредени като трудови в сключен между страните трудов договор. В
хода на порверката св. И. И. попълнил, Декларация, в която по същество заявява,
че е приел да изпълнява в дружеството работа като „ монтажник климатици” от
01.06.2017г., с договорено с работодателя работно място, работно време почивки
и трудово възнаграждание. Проверката продължила по документи в ДИТ – Разград на
04.09.2017г., при което управителя представил сключен с И. И. граждански
договор за услуга от 03.08.2017г. Проверката приключила със съставянето на
Протокол за извършена проверка № ПР1731113/05.09.2017г. За констатираното
нарушение в присъствие на от управителя на дружеството, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 17-000445/05.09.2017г., в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като
такова по чл. 1, ал.2 от КТ и връчено срещу подпис, като представляващия
дружеството пвисал, че не е съгласен с констатацията по АУАН.
На 03.10.2017г. било издадено и процесното НП, в което
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова
по чл.1, ал.2, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ, наложил
адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 2000,00лв. НП редовно
връчено по пощата на представляващия дружеството на 09.10.2017г., жалбата срещу
него постъпила при административнонаказващия орган на 16.10.2017г.
Актосъставителят - св. Кр. И. и св. Ю. М., разпитани в с.з., по същество потвърждават
изложеното в АУАН.
Обясненията на св. И. И., също потвърждават от фактическа
страна описаното в АУАН, респективно в НП.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице
имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима,
по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че
работникът И. И. е осъществявал трудова дейност в полза на работодателя, като „ автомонтьор „ на 24.08.2017г., като е ремонтирал
разглобен автомобил, поради което, това правоотношение
с „ Ели ауто ”ЕООД – Разград е следвало да бъде оформено като
трудово, чрез сключен между страните писмен трудов договор. Наличие на трудово правоотношение е налице,
когато има постоянно престиране на работна сила, за което е уговорено периодичното
заплащане на съответно възнаграждение, а не еднократно заплащане при свършване
на работата. Аргумент
за това, съдът съзира и в приобщените по делото писмени доказателства,
представени от процесуалния представител на жалбоподателя – Сметка за изплатени
суми по ЗДДФЛ, на името на И. И., Таблица за отчитане явяванията на работа и
отсъствията от работа, които сами по себе си говорят, че И. И. действително е
престирал работна сила в полза на жалбоподателя и не се касае до предоставяне
на услуга по смисъла на гр. договор. Ирелевентно в случая е от кога датира началото на трудовото
правоотношение, доколкото в обжалваното НП се сочи конкретна дата на извършване
на адм. нарушение.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
още към началото на започването на работата е било уговорено извършване на
определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не
се касае само до извършване на работа, при която се постига определен резултат
с еднократно платено възнаграждение. За извършването й е била създадена
предварително организация на труда от страна на работодателя, същата не е със
самостоятелен характер, а част от продължителен процес, работникът не е действал самостоятелно, а под ръководството и
контрола на управителя.
Представеният граждански договор противоречи на фактите, установени при
извършената проверка. Установено е от събраните по делото доказателства, че са
налице признаците на трудово правоотношение, тъй като е налице полагане на
труд, създадена организация, контрол от страна на работодателя при полагането
на труда, които работникът следва да изпълнява. Налице е многократно и
повтарящо се изпълнение на трудовата операция, периодичност на заплащането.
Касае се до налагане на имуществена санкция
на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на
юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази
отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на
административното нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо
определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не
може да прояви психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите
лица.
Правилно адм.
наказващият орган е наложил санкция по чл.414, ал.1
от КТ, същата е определена към миминалния размер и съответства
на тежестта на нарушението.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженвията на процесуалния представител
на жалбоподателя за неоснователни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-000445/03.10.2017г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Разград, с което на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „ Ели ауто ”ЕООД – Разград, ЕИК
200460538, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. „ България „ №
34, вх.А, ап.5, представлявано от Управител Д. К. Г., в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 2000,00 лв., за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: