Мотиви към Присъда №25/23.01.2018г., постановена по НОХД №855/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Г.Х.Г. и Д.Б.Д.,***, за това, че на 07.07.2014г. в гр. Разград в съучастие като съизвършители помежду си са отнели чужди движими вещи-1 брой мъжка чантичка с надпис „Адидас” на стойност 12.00 лева, лични документи на стойност 18.00 лева, 1 брой мобилен телефон „Нокия 8210” на стойност 25.00 лева, 1 брой мобилен телефон „Блек Бери” с протектор на стойност 180.00 лева, 1 брой масивна сребърна гривна с тегло 250 грама на стойност 170.00 лева, 1 брой стоманена мъжка обеца с тегло 30 грама на стойност 20.00 лева и парична сума в размер на 40 евро с левова равностойност 78,23 лева, всичко на обща стойност 503,23 лева от владението на Й.А.. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая е маловажен-престъпление по чл. 194, ал.З във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвиненията срещу подсъдимите, счита ги за доказани и предлага на съда да им наложи съответни наказания.

По отношение на подсъдимите производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което двамата подсъдими са признали изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Х.Г. е роден на ***г*** е със средно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият Д.Б.Д. е роден на ***г*** е със средно образование, неженен, осъждан.

Св. Й.А. е турски гражданин и е женен за св. П.О.., която е бълг. гражданка с постоянен адрес-*** 2014г. св. А. бил в България.

На 07.07.2014г. двамата със съпругата му дошли в гр.Разград . Към 17ч. спрели автомобила си на паркинга на магазин „Лидл”. След това взели една пазарска количка и влезли в магазина. В количката свидетелят сложил чантичка, съдържаща лични документи, мобилен телефон „Нокия 8210”, мобилен телефон „Блек Бери” с протектор, 1 брой масивна сребърна гривна с тегло 250 грама, 1 брой стоманена мъжка обеца, парична сума в размер на 40 евро, както и една банкнота от 100 долара.

След като напазарували, двамата излезли от магазина и разтоварили покупките си. След това оставили количката, качили се в автомобила си и потеглили за с. Духовец. В количката забравили чантата с описаните вещи.

Малко след като си тръгнали на паркинга на магазина спрели двамата подсъдими. Същите пътували от гр.Търговище към гр.Русе и решили да си купят нещо. Подс.Д. издърпал количката, която била оставена преди това от св.О. Двамата подсъдими видели, че вътре има чантичка и решили да я вземат. Отворили чантата и видели че вътре има ценни вещи и документи. подсъдимите си поделили вещите, а чантата с документите изхвърлили.

Междувременно св.А. и св. О.. се прибрали. На следващата сутрин те установили липсата на чантичката и се помислили, че вероятно са я забравили в количката през магазин „Лидл“. На следващия ден те отишли до магазина, за да попитат дали не се е обадил някой, който е намерил чантата. Управителката им казала, че не е постъпвала такава информация.

Впоследствие подс.Г. се опитал да продаде мобилния телефон „Блек Бъри” на св. В. Д. Последният го ползвал няколко дни, но след това му го върнал. Подсъдимият го дал на сестра си св.В. В.. Освен това опитал да обмени в чейндж-бюро и банкнотата от 100 долара, но там му отказали, тъй като била фалшива.

С останалите вещи двамата подсъдими се разпоредили по неустановен начин.

След разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване от 28.10.2014г. подс.Г. предал на служител на РУМВР-Разград чантичката м.”Адидас”, банкнота от 100 долара и мобилния телефон м.”Блек Бъри”, като в портокала записал собственоръчно, че вещите е взел от пазарска количка пред магазин „Лидл” в гр.Разград.

Видно от назначената техническа експертиза банкнотата от 100 щатски долара е неистинска. На досъдебното производство от материалите по делото са отделени тези, касаещи престъпление по чл.244, ал.2 от НК и са изпратени на окръжна прокуратура.

Видно от назначената оценъчна експертиза стойността на вещите предмет на посегателство възлиза на 648, 23лв. От тази стойност обаче следва да се извади стойността на 100 щатски долара с равностойност 145лв., тъй като същите са негоден предмет. Така стойността на вещите предмет на посегателство възлиза на 503,23лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, които категорично подкрепят признанията на подсъдимите, направени пред съда. На досъдебното производство подсъдимите са дали обяснения, които също потвърждават обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимите Г.Х.Г. и Д.Б.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението „кражба“ по смисъла на чл. 194, ал.З във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 07.07.2014г. в гр. Разград в съучастие като съизвършители помежду си са отнели чужди движими вещи-1 брой мъжка чантичка с надпис „Адидас” на стойност 12.00 лева, лични документи на стойност 18.00 лева, 1 брой мобилен телефон „Нокия 8210” на стойност 25.00 лева, 1 брой мобилен телефон „Блек Бери” с протектор на стойност 180.00 лева, 1 брой масивна сребърна гривна с тегло 250 грама на стойност 170.00 лева, 1 брой стоманена мъжка обеца с тегло 30 грама на стойност 20.00 лева и парична сума в размер на 40 евро с левова равностойност 78,23 лева, всичко на обща стойност 503,23 лева от владението на Й.А.. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая е маловажен. Подсъдимите са отнели посочените движими вещи от фактическата власт на собственика им и са осъществили своя такава власт. Действали са с пряк умисъл и с цел да присвоят отнетата вещ, което е видно и от последващото им поведение. Случаят се явява маловажен, тъй като извършеното престъпление с оглед на смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид – стойността на щетата не е висока, част от щетите са възстановени, начинът на извършване на престъплението също сочи на маловажност.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите съдът отчита, че и двамата подсъдими са осъждани в предходни случаи. От друга страна от последните им осъждания е минал немалък период. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат направените от подсъдимите признания, факта, че част от отнетото е върнато. И двамата подсъдими заявяват, че работят в чужбина /тези обстоятелства не са оспорени/, поради което съдът отчита и това като положителен факт. Отчита се и това, че от извършването на деянието до настоящия момент също е изминал немалък времеви период. При това съдът намира, че на подсъдимите следва да се определи най-лекото от алтернативно предвидените наказания, а именно на всеки от тях следва да се наложи наказание глоба, но в максимален размер, а именно в размер на 300 лв на всеки от двамата подсъдими.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: