Производството е по реда на Указа
за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
В.С.А., роден на *** ***, ЕГН **********,
постоянен адрес ***, тел. *****,
български гражданин, неосъждан, пенсионер по болест, със средно образование.
ОД на МВР Разград, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Разград, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В о.с.з. представителят на РРП и защитника акцентират, че нарушителя е не е наказателноотговорно лицето, тъй като е действувал в състояние на невменяемост, по смисъла на чл. 33, ал.1 НК. Нарушителя се присъединява към изложеното от защитника му.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.01.2018г. около 21.00 ч. свидетелите М.
К.н Ч., П. М. М. и С. Д. Д., които са
приятели, се намирали на ул. Иван Вазов в гр. Разград, под ГПЧЕ. Там до кафе автомат
тримата пиели кафе. Тогава към тях тръгнал нарушителя. Подминал С. Д. и П. М. и
отишъл при М. Ч. Блъснал го и му казал „Внимавай да не паднеш“, „Много добре
знаеш“. Св. М. и Д. се насочили към нарушителя и Ч. за да ги разтърват, но
тогава нарушителя извадил нож, след което тримата свидетели се отдръпнали на
разстояние. Нарушителят им казал „Играта
свърши. Това е краят“. М. го попитал какво прави, при което нарушителя отвърнал
„Аз помня кои сте“.
Горната фактическа обстановка се подкрепя, от показанията на горецитираните свидетели. Същите логични, пълни последователни и съвпадат в детайлите.
Видно от Експертно решение № 0712 от 062 31.03.2014г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, е че нарушителят е със степен на увреждане 100% ТНР, без чужда помощ. Общо заболяване: Състояние след тежка ЧМТ. Постравматична енцефалопатия. Симптоматична епилепсия – средно чести припадъци. Атрофия инкомплета нерви оптици ет енофталмус ок. син. Компресия на кауда еквина. Долна вяла парапареза – лека степен. Състояние след фрактура Л4-Л5 – метална остеоснитеза. Инсипиен диабет.
Видно от неоспореното заключение на съдебно психиатричната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност, че:
Нарушителят
страда от Органично налудно разстройство, което му е попречило към датата
на деянието и към настоящия момент да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Нарушителят не е могъл правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях.
При така установената фактическа страна, съдът намира, че деянието, извършено от нарушителя, от обективна страна осъществява признаците на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Законодателят е предвидил, че дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че нарушителят е осъществил описаното в Акта деяние.
Съгласно чл. 9, ал.2 от УБДХ при неуредените случаи се прилага ЗАНН, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите касаещи вменяемостта се прилагат разпоредбите на НК.
За да бъде едно деяние нарушение същото следва да е извършено виновно от вменяемо лице. В случая обаче нарушителят се е намирал в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е могъл да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради това и на основание чл. 33, ал.1 от НК същият не е наказателно отговорен.
Ето защо в случаят са налице обстоятелства по чл. 33, ал.1 от НК, като нарушителят е действал в състояние на невменяемост и затова не може да носи административно наказателна отговорност за своето поведение и следва на основание чл. 6, ал.1 б."В" от УБДХ да бъде оправдан, а направените от бюджета на съда разноски останат за сметка на държавата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А.
Христов/