Р Е Ш Е Н И Е

Номер 8 24.01.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадееста година

в публично заседание в състав.

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1628 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Т.И.Д., с която е предявен иск срещу Л.И.Е. за заплащане на сумата 3 940 лв. главница по договор за наем и сумата 1 089 лв. обезщетение за забава за периода 31.10.2014 г. – 20.07.2017 г. Твърди, че между страните по делото е бил сключен договор за заем за сумата 6670 лв., че същата е била предадена от ищеца на ответника, за което последният подписал разписка, както и че ответникът е върнал на ищеца само част от сумата. В с.з. чрез процесуалния си представител ищецът прави искане за присъждане и на законните последици от уважаване на иска

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е сключвал договор за заем с ищеца, че между двамата е имало търговски взаимоотношения, като ищецът е предоставял на ответника строителни материали, а ответникът е извършвал строителни дейности за ищеца и му е водил клиенти. Сочи, че в стойността, посочена в разписката са включени строителни материали, които ответникът е получил в склада на ищеца, както и че разписката е подписал след изнудване от страна на ищеца. В условията на евентуалност заявява възражение за прихващане на исковата сума със сумата 7500 лв., които ответникът му дължал за извършени от него и незаплатени строителни дейности. В с.з. уточнява, че възражението му е за прихващане със сумите 4150 лв. по договор между страните за работа по къща на ищеца и 2400 лв. по договор за работа по офис на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Видно от представената по делото разписка на 30.07.2014 г. ответникът е получил от ищеца сумата 6670 лв., която се задължил да върне в срок до 31.10.2014 г. Тази разписка е подписана от двете страни по делото и оригинала на същата се намира у ищеца. Върху същата има направени отбелязвания за извършени плащания в евро и лева.

Видно от разпита на свидетелите Т., С., М., М.в, А. и И. ответникът и последните трима свидетели са работили като бригада на строежа на къщата и на офиса на ищеца на пътя Разград-Кубрат. Тази бригада изляла основите на двете сгради и изградила половината етаж на къщата и засекли прозорците на долно ниво. По отношение на офиса работили до завършването му. Според свидетелите Т., С. и М. всяка вечер ответникът плащал на ищеца, като плащането за деня стигало до 400 лв. според първия свидетел. На същия свидетел му било известно, че той дължи пари на ищеца за предоставени материали и чака някакви пари от Германия, за да се издължи. Надниците на свидетелите М., А. и И. били по 40 лв. на ден. Според свид.М. последните дни ответникът не им плащал, защото не могли да се разберат с ищеца. Според свид.А. ответникът продал лек автомобил, за да им плаща надниците и намалил същите на 25 лв., защото парите не стигали за бензин. И свид.И. в показанията си говори за намаляване на надниците, както и че не са си получили парите за последните дни. Според свидетелите Т. и С. работата на бригадата не била качествена, като свид.С. обяснил на ответника, че не заслужават плащане при тези грешки. Свидетелите са категорични в показаният си, че покрива на жилищната сграда не е изграден от бригадата на ответника, както и че същата не е лепила ондулина на покрива на офиса.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза общата стойност на вложения труд е в размер на 4193,68 лв., като в тази сума вещото лице е включила 1 300,23 лв. изграждане на основи на жилищна сграда , 601,96 лв. изграждане основи на офис, 922,75 лв. изграждане на покрив на офис, 1 267,94 лв. изграждане плоча покрив на жилищна сграда и 100,80 лв. зидария на жилищна сграда. В о.с.з. при отговор на въпроси на страните вещото лице посочи, че в сумата, която е определила не е посочила разходите за транспорт, техническо ръководство и осигуровки, като уточни, че тези разходи се договарят допълнително и представляват между 80 и 100% върху разходите за труд.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: По отношение на претенцията по главния иск, същата намира своето правно основание в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД. В представения по делото документ, подписан от ответника и озаглавен разписка е удостоверено не само получаването на паричната сума, но и задължението на получилия я да я върне в срок до 31.10.2014 г. Следователно в този документ са отразени както юридическия факт – предаването на сумата, чието осъществяване на необходимо, предвид реалния характер на договора, но и съдържанието на правоотношението – задължението за връщане на сумата и срока за това. Ето защо съдът счита, че между страните е сключен договор за заем. По делото липсват твърдения за нищожност на този договор, както и иск или възражение за неговата унищожаемост. Ето защо съдът приема, че е установено сключването на договора за заем, респ. с неговото сключване /респ. с получаването на сумата/ за ответника е възникнало задължение да върне сумата в срок то 31.10.2014 г. по делото не бяха представени доказателства за погасяване на задължението, а тъй като същото е парично и е установено с писмен акт, то за неговото погасяване са недопустими свидетелски показания.

Ето защо така предявеният иск за заплащане на сумата 3 940 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения от ищеца размер.

Предвид уговорения между страните и отразен в представения по делото документ срок за връщане на сумата, след неговото изтичане ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.86 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата, следваща тази, на която вземането е станало изискуемо, тъй като според чл.84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Размерът на законната лихва за периода 01.11.2014 г. – 20.07.2017 г. е 1088,82 лв. и в този размер втория от обективно съединените искове следва да бъде уважен. В останалата част до първоначално предявения размер от 1089 лв., респ. за периода от 31.10.2014 г. до 01.11.2014 г., искът следва да бъде отхвърлен, тъй като начисляването на законната лихва за забава следва да започне от датата, следваща датата, до която длъжникът е следвало да изпълни.

По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане на сумите, претендирани по двата иска със задължение, което ответникът е имал по два договора между същите страни за извършени строително-монтажни работи, съдът намира същото за недоказано. По делото е установено съществуването на такива договори, извършването на работа от ответника и неговата бригада за ищеца, както и заплащане на суми. Какви са били уговорените суми и каква част от тях са платени не бе установено по делото. Ето защо съдът счита, че не е установено наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на суми по тези два договора, за да бъде извършена компенсация на задължението по двата иска с тях.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 781,20 лв., от които 201,20 лв. платена държавна такса и 580 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Л.И.Е., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д., ЕГН ********** *** сумата 3940 лв. /три хиляди деветстотин и четиридесет лева/ по договор за заем ведно със законната лихва от 21.07.2017 г., сумата 1088,82 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.11.2014 г. – 20.07.2017 г. и сумата 781,20 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ разноски по делото, и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава за периода 31.10.2014 г. – 01.11.2014 г. и до първоначално предявения размер от 1089 лв.

ОТХВЪРЛЯ заявеното от Л.И.Е., ЕГН ********** *** възражение за прихващане на горепосоченото задължение със сумите 4150 лв. и 2400 лв. за извършени строително-монтажни работи на къща и офис по два договора.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: