Решение по Гражданско дело 2223/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 413 12.01.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 14.12.2017 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2223 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., срещу "ТЪРГОВИЯ-99" АД, ЕИК 116047020, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. "Васил Левски" No 8, законен представител: Т. Г. Т. и Р. Ц. Б., начин на представляване: заедно и поотделно, с която при условията на кумулативно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84 ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца,

- сумата 444.29 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и 29 стотинки/ - представляваща незаплатена топлинна енергия за 09.07.2014 г. до 13.07.2016 г. за адрес гр.Разград, бул. България № 21, партер, ведно със законна лихва считано от 27.07.2017 г. до окончателното плащане,

- сумата 88.69 лева /осемдесет и осем лева и 69 стотинки/ - мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода 09.08.2014 г. – 24.07.2017г.,

за които суми е издадена Заповед № 2780 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2017г. по гр.д. № 1694/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Излага подробни съображения. Претендира разноските както в заповедното, така и в исковото производство в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощника му юрисконсулт Д. Ц., който поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения.

Ответникът, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответинка се явява пълномощника му адвокат М. Р. М. от АК - Разград, който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения за неоснователността на исковите претенции.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна страна:

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая не се спори, а и от Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 22.07.2003г., № 61, том 4, рег. № 4451, дело № 511/2003г. на Бойчо Костов – нотариус с рег. № 282 на НК /л.61/, е видно че ответникът е признат за собственик на процесния имот.

Със Заявление за промяна на партида едва от края на м. септемри 2016г., ответникът поискал от ищеца партидата за процесния имот да се прехвърли от ЕТ „Дени-Камерс Д. Хр.“ на името на ответника /л.60/. До този момент всички фактури за обекта били издавани от страна на ищеца с потлебител ЕТ „Дени-Камерс Д. Хр.“ /л. 66-82/.

Правото на съсобственост на ответника върху имота води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между него и топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата му в съсобствеността. Така и Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372 по описа за 2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.

Следователно, установено е съществуване на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Безспорно е, че за времето от 09.07.2014 г. до 13.07.2016 г. ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот собственост на ответника. Видно от събраните по делото доказателства и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, на ответинка са начислени само суми за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е обща част на сградата, представляваща етажна собственост. Договорна обвързаност между страните по делото съществува чрез сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия, приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/ 23. 01. 06 г. на ДКЕВР. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Така и Решение № 18/2017 г. на Окръжен съд – Разград по в.т.дело № 53/ 2017 г.

Видно от неоспореното в срока по чл. 200, ал.3, изр.2 ГПК заключението на ССЕ, което съдът възприема като пълно, ясно и обосновано, е че задълженията за доставяна топлинна енергия за периода от процесния период, е в размер на 444.29 лв., а мораторната лихва за пориода 09.08.2014г. – 19.05.2017г. е 88.95 лв.

Според извършената проверка от вещото лице, ползваната топлинна енергия е начислена от загуба сградна инсталация и е съобразена с методиката, определена в действащата нормативна уредба. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не е установено да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му отговорност.

По възражението, че ищецът е издавал фактури на името на предишния титуляр на партидата ЕТ „Дени-Камерс Денчо Христов“, а и партидата не била открита на името на ответника, поради и което не дължи процесните суми.

За възникване на облигационното правоотношение не е необходимо допълнително действие, предприето от собственика/ползвателя - искане за откриване на партида на негово име. Качеството "потребител/клиент на ТЕ" е обусловено единствено от титулярството в правото на собственост, респ. на вещното право на ползване на имота, като правоотношението по продажба на топлинна енергия между собственика/ползвателя и топлопреносното предприятие възниква по силата на закона. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител/клиент е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. Текстът на нормата е ясен - новият потребител/клиент (станал такъв по силата на закона с придобиване на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот) е длъжен да уведоми топлопреносното предприятие за настъпилата промяна в посочения срок. Това уведомяване обаче е ирелевантно за възникването на облигационното правоотношение между страните, а от текста на нормата не следва, че с или при подаване на заявлението се сключва договор с новия собственик/ползвател. Предвид даденото легално определение в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, несъстоятелен е и доводът, че до уведомяването потребител/клиент на ТЕ оставал предишният собственик. По този начин ответникът иска да черпи права от собственото си неправомерно поведение - неизпълнение на нормативно вмененото му задължение за уведомяване, което е недопустимо. Неизпълнението на това задължение и липсата на подадена от потребителя/клиента молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона - така изрично постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за приложение от съдилищата решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО. Следователно правно ирелевантно за отговорността на ответника е дали е подавал заявление за откриване на партида и на чие име се води същата. Вж. и Решение № 3985 от 6.06.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 11967/2016 г.

Фактурата не е основание за плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Така и Решение № 1064 от 27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 215/2003 г., I г. о. и Решение № 987/ 26.11.2004г. по т.д. № 157 / 2004г. на ВКС, II ТО, и Решение № 18/2017 г. на Окръжен съд – Разград по в.т.дело № 53/ 2017 г.

По възражението, че е налице разминаване в основанието за претендираната сума посочено в Заявлението по чл. 410ГПК и в исковата молба.

Съгласно ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение - чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна - на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 5 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители/клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Ето защо възражението, се явява неоснователно.

Предвид изложеното исковите претенции се явяват основателни и доказани.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца деловодните разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и разноски в исковото производство в общ размер на 516.46 лв., включващи и възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ПРОТИВ „ТЪРГОВИЯ-99" АД, ЕИК 116047020, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. "Васил Левски" No 8, законен представител: Т. Г. Т. и Р. Ц. Б., начин на представляване: заедно и поотделно, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че „ТЪРГОВИЯ-99" АД, ЕИК 116047020, ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, „ТЪРГОВИЯ-99" АД, ЕИК 116047020, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. "Васил Левски" No 8, законен представител: Т. Г. Т. и Р. Ц. Б., начин на представляване: заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., сумата:

- 516.46 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - разноски по настоящото исково производство,

- 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 1694/2017 г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: