Р Е Ш Е Н И Е

Номер 9 19.01.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2354 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу“Търговия-99“АД, с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 613,34 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 04.07.2014 г. – 20.07.2016 г. в имот, находящ се в гр.Р., ул.“В.Левски“, №8, партерен етаж ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 123,70 лв. обезщетение за забава за периода 04.08.2014 г. – 25.07.2017 г. и сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№1697/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственик на топлоснабден имот, придобит чрез покупко-продажба. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че според счетоводната справка задълженията, чието изпълнение се търси от ответника са на друго юридическо лице, както и че не е ясно дали сумите се претендират за ползвана топлинна енергия или за отопление на сградната инсталация, както и че няма приложени данъчни фактури за процесните задължения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

Не се спори между страните, че ответникът е собственик на самостоятелен търговски обект – магазин със застроена площ от 120 кв.м. , обособена част в жилищна сграда с масивна конструкция , находяща се в партерния етаж на жилищен блок на ул.»Васил Левски», №8, кв.11 по плана на гр.Р. Видно от представения нотариален акт /л.38/ имотът е закупен от ответника на 22.10.2002 г.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1697/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №2784/28.07.2017 г. срещу «Търговия-99»АД в полза на «Топлофикация Разград»ЕАД за сумата 631,34 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 04.07.2014 г. – 20.07.2016 г. ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. и за сумата 123,70 лв. обезщетение за забава за периода 04.08.2014 г. – 25.07.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 27.07.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация / в случая не се твърди наличие на отоплителните тела в общите части на сградата /. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №23, захранваща сградата на ул.“Васил Левски“, №6, в който се намира и магазинът на ищеца за отоплителните сезони 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция. При това разпределение е било отчетена кубатурата на процесния търговски обект – 353 куб м. или 6,24% от общия обем. В обекта не са монтирани уреди към отоплителната инсталация, което е отразено и в индивидуалните справки, изготвени от топлинния счетоводител. За отоплителния сезон 2013/2014 година - от 17.11.2013 г. до 23.04.2014 г. като загуба сградна инсталация е начислена 30,86% от подадената топлинна енергия към абонатната станция, като за имота на ответника е отразена 2,914 мВч на стойност 283,51 лв. с ДДС. За следващият сезон загуба сградна инсталация е начислена в размер на 28,24% от подадената топлинна енергия, като левовата равностойност на частта от нея за процесния имот е 343,30 лв. с ДДС. За последният от процесните отоплителни сезони за имота е начислена 27,45% загуба сградна инсталация, като тази на процесния имот е 2,898 мВч на стойност 242,16 лв. с ДДС. Според заключението така начислената загуба сградна инсталация е съобразена с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната температура на сградата, външната начислена температура и при изчисляването й е съобразена Методиката за изчисление и наредбата за топлоснабдяване. За извършената доставка са издадени данъчни фактури с посочен в тях получател „777“ООД гр.Шумен. Същите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, но не са платени. Според вещото лице същите могат да бъдат сторнирани и да бъдат издадени нови фактури на името на ответника, за да осчетоводи същият плащането на процесните суми.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Като собственик на имот, който се намира в топлофицирана сграда считано от 22.10.2002 г. ищецът е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД на основание чл.3, ал.1 от Общите условия и дължи заплащане на доставената в обекта топлоенергия съответно на своите идеални части.

Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ноторно известен факт е, че в сградите, етажна собственост в гр.Рд, отоплявани чрез топлоподаване от «Топлофикация Разград» не са монтирани отоплителни тела в общите им части. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като не е монтирал отоплителни уреди, респ. не е свързал същите със съществуващата в жилищния блок инсталация. Размерът на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице със заключение, което не е оспорено от страните и със сила на присъдено нещо следва да бъде признат от съда.

По отношение на твърдението на ответника, че не следва да заплаща цената на отопление сградна инсталация, тъй като не ползва отопление, следва да се отбележи, че с решение №5/2010 г. на Конституционния съд на Република България е отхвърлено искането за прогласяване на противоконститиционността на чл.153 от Закона за енергетиката, с който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно подразделение са обявени за потребители на топлинна енергия и като на такива им е вменено задължението да заплащат цена на топлинната енергия при условията и по реда на съответната наредба. Според КС топлоснабдяването попада в понятието “всеобщо предлагана услуга” и служи за обезпечаване на приемливи климатични условия във всички помещения на сградите етажна собственост. Сградната инсталация по дефиниция е съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите и включва и главните, хоризонталните и вертикалните разпределителни линии. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. В случая заплащането на отделената от сградната инсталация топлинна енергия следва от факта, че тази инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. При това на всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване, респ. на всяко лице, придобиващо такива права в сграда етажна собственост е известно, че същата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление.

Предвид забавата на ответника при изплащане на сумите основателен е и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 123,70 лв.

Възражението на ответника, че не следва да заплаща сумите, тъй като за тях са издадени данъчни фактури на трето лице е неоснователно. През процесния период ответникът е бил собственик на имота и по делото липсват и твърдения и доказателства за право на ползване – вещно или на облигационно основание на други лице. Ето защо потребител на топлинната енергия според Общите условия се явява ответникът. Издаването на данъчни фактури на друго лице, които не са платени, според вещото лице не е пречка отново да бъдат издадени такива фактури на ответника и същият да осчетоводи евентуалното плащане на сумата.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид основателността на иска ответникът следва да заплати на ищеца всички разноски, направени по ч.гр.д.№1697/2017 г. по описа на РС Разград, а именно 25 лв. платена д.т.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 25,00 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноските, направени в настоящото производство в размер на 75,00 лв.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да определи размер на юрисконсултското възнаграждение за ищеца, който е бил представляван по този начин. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Търговия-99“АД, ЕИК 116047020 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Васил Левски“, №8, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 613,34 лв. /шестстотин и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., ул.“Васил Левски“, №8 за периода 04.07.2014 г. – 20.07.2016 г. ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. и 123,70 лв. / сто двадесет и три лева и седемдесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 04.07.2014 г. – 20.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №2784/28.07.2017 г. по ч.гр.д.№1697/2017 г. на РРС.

ОСЪЖДА „Търговия-99“АД, ЕИК 116047020 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Васил Левски“, №8 ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева / за направените по гр.д.№2354/2017 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто лева /, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / разноски по ч.гр.д.№1697/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1697/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: