Р Е Ш Е Н И Е

Номер 34 31.01.2018 г. гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд, на 25.01.2018 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2369 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба са предявени от ищеца “Теленор България“, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, законен представител О. Б. Ш., чрез пълномощника си адв. И. В. В. от АК - Бургас, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, ПРОТИВ А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 388,14 лв., вкючваща следните суми:

- 29.41 лв. /двадесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период 10.03.2015г. - 09.05.2015г., въз основа на Допълнително споразумение от 05.03.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895095466, сключен между страните на 05.08.2009г.,

- 358.73 лв. /триста петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неустойка формирана съгласно Раздел III, чл. 4 от Допълнително споразумение от 05.03.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895095466, сключен между страните на 05.08.2009г.,

за които суми е издадена Заповед № 2532 от 12.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1556/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Излага подробни съображения. Претендират се и деловодни разноски, както по заповедното, така и по исковото производство. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адв. И. В. В. от АК – Бургас, депозира писмено становище, с което моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковите претенции.

Ответникът, при редовно връчени книжа /л. 33/, не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л. 52/, не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна:

На 05.08.2009г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България“ ЕАД) с ЕИК 130460283 и А.И.М., е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895095466 за срок от 24 месеца. Впоследствие М. сключва три Допълнителни споразумения към горепосочения договор, с подписването на всяко от които се удължава срока, както следва:

- допълнително споразумение, сключено за срок от 12 месеца, считано от 15,02.2012г.,

- допълнително споразумение, сключено за срок от 12 месеца, считано от 14.06.2013г.

Процесното Допълнително споразумение е сключено между А.И.М. и „Теленор България“ ЕАД за срок от 24 месеца, считано от 05.03.2015г. като М. преминава към абонаментен план „Резерв 19.99 промо 16.99”, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 19,99лв. и промоционален месечен абонамент от 16,99лв. за първите 24 месеца от срока на споразумението. А.М. не заплаща задълженията си по горепосоченото споразумение в общ размер на 29,41лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.03.2015г. - 09.05.2015г.

На 13.06.2015г. мобилният оператор отправя писмена покана за доброволно плащане до М., с която го уведомява за общата стойност на задълженията му, както и, че при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настъпят следните последствия:

- допълнително споразумение с предпочетен номер +359895095466 ще бъде прекратено, след което използването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно;

- към общия размер на дълга, ще бъде добавена неустойка, съгласно подписаното споразумение.

След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по споразумението продължава, поради което мобилният оператор го прекратил и начислил предвидената в него неустойка в размер на 358,73лв. формирана съгласно Раздел III, чл. 4 от споразумението, като сума от стандартните месечни абонаментни такси до изтичане срока на споразумението.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

- фактура №7223527701, издадена на 10.04.2015г. за отчетен период 10.03.2015г. -09.04.2015г., срок за плащане 25.04.2015г. за сумата от 18,49лв. за месечен абонамент на предпочетен номер +359895095466. Посочената фактура се претендира частично до размер на 11,82лв., вследствие на извършено частично плащане в размер на 6,67лв., погасяващо част от задълженията за съответния отчетен период,

- фактура № 7224851773, издадена на 10.05.2015г. за отчетен период 10.04.2015г. - 09.05.2015г., срок за плащане - 25.05.2015г. за сумата от 17.59лв. за месечен абонамент на предпочетен номер +359895095466,

- фактура № 7227579448, издадена на 10.07.2015г. за отчетен период 10.06.2015г. - 09.07.2015г., срок за плащане - 25.07.2015г. за сумата от 358.73лв., представляваща неустойка поради неизпълнение по допълнително споразумение с предпочетен номер +359895095466.

Горната фактическа обстановка се установява от неоспорените договори, фактури и писма приобщени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Предявените искове са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

Исковете се явяват основателни по основание и размер с оглед неоспорените Договори и фактури. Предвид липсата на оспорване на същите, съдът не използва СИЕ. Страните са били в облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната страна, като абонат, е ползвал услуги, съгласно Общите условия, за исковия период, като стойността им е в размер на исковите суми. Ответната страна не е заплатила претендираните суми, дължими по процесните договори.

Основателен по основание и размер се явява и иска за дължими неустойки. Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със сключването на договорите за мобилни услуги и за лизинг, са определили предварително размера на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да доказва техния размер. Съдът намира, че размерът на неустойката не може да бъде определен като прекомерен по смисъла на чл. 92, ал.2 от ЗЗД. За да се приеме, че неустойката е прекомерна би трябвало размерът й да не е съобразен с действителните вреди, които ищецът би могъл да понесе вследствие на неизпълнението на задължение. С оглед характера и стойността на сключените договори, то определените размери на неустойки, то вредите на ищеца са съизмерими с размера на начислените неустойки.

По разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385.00 лв. представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата 375.00 представляваща разноски направени в исковото производство.

Воден от горното Съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от “Теленор България“, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, законен представител О. Б. Ш., ПРОТИВ А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца “Теленор България“, ЕИК 130460283, сумата в общ размер на сумата в общ размер на 388,14 лв., вкючваща следните суми:

- 29.41 лв. /двадесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период 10.03.2015г. - 09.05.2015г., въз основа на Допълнително споразумение от 05.03.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895095466, сключен между страните на 05.08.2009г.,

- 358.73 лв. /триста петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неустойка формирана съгласно Раздел III, чл. 4 от Допълнително споразумение от 05.03.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895095466, сключен между страните на 05.08.2009г.,

за които суми е издадена Заповед № 2532 от 12.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1556/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България“, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, законен представител О. Б. Ш., сумите:

- 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство,

- 375.00 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ - разноски по исковото производство.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: