Р Е Ш Е Н И Е

№423 17.01.2018 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2390 по описа за 2017 година

Иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

Депозирана е искова молба от Й.И.А. против Г.И.Г. ***, да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето И.Г.Г., както да се замести липсващото съгласие на ответника за разрешаване на малолетното дете да напуска пределите на Р България и да пътува до Република Германия и Република Турция, през месеците април, юли, август, декември за период от 5 години. Иска и разноски. В исковата молба се сочи, че с решение по гр.д. №883/2013г. на РРС бракът между страните бил прекратен, като е одобрено споразумение за предоставяне упражняване родителските права на ищцата, режим на лични отношения между детето и ответника. Твърди, че детето е вече на 11 години, ученик в ОУ „И.С.Тургенев“ гр.Разград, имат желание то да пътува в чужбина на екскурзии по време на ваканциите си, на която молба ответникът категорично отказал. Ищцата често пътувала до Република Турция с настоящия си съпруг Н. Д. А., за ден, два-събота и неделя, желае и детето да пътува с нея и опознае други държави. Има близки приятели в Р Германия, които я канели с детето на гости. В с.з. уточнява претенцията, че обхваща периода 2018г. -2023г. през месеците април, юли, август и декември.

Ответникът намира иска за неоснователен. Твърди, че съществува риск, ако детето пътува в Република Турция, тъй като новия съпруг на майка му упражнява съмнителен бизнес, свързан с превоз на стоки и хора, както и че е възможно детето да пътува с въпросния мъж без майка си. Както че тези системни екскурзии ще натоварят детето психически, което често боледува и приема лекарства. Пътуванията в делнични дни/през които е пътувала майката до сега/, ще наложи отсъствието му от училище. Твърди за наличие на психически и физически тормоз, който се упражнява в семейството над детето. По негови думи то било редовен свидетел на кавги, разправии и скандали между майката и новия и съпруг, агресивни прояви и физическа саморазправа между двамата възрастни, за което има образувано дело по ЗЗДН. Твърди, че заплащаните от него средства за издръжка на детето, не се разходват целесъобразно от майката, както че детето не се храни добре, тъй като няма добре изградени хранителни навици, не е добре облечено, ходи с едни и същи дрехи. В с.з. поддържа отговора, като твърди, че алергията на детето се обостря в месеците, за които се иска разрешението за пътуване, това би му подействало отрицателно.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са родители на детето И.Г.Г., род. на ***г. С определение по гр.д.№883/2013г. на РРС, упражняването на родителските права са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата, съответно е осъден да заплаща издръжка.

Изслушан по реда на ЗЗдетето детето И. сочи, че живее при майка си в гр.Разград, знае за спора - за паспорт. Не обича много да пътува. Понякога, когато нямал батерия на телефонна и не може да си играе, му ставало лошо. Желае понякога да пътува в чужбина с майка си.

В показанията си св. Т.-С., баба на детето по майчина линия сочи, че И. от малък има алергия, периодично провеждат лечение. Алергията се появява при смяна на сезоните. Получава пристъпи, но когато си взема лекарствата по определената схема, не е така. Бил любопитно дете, говорили са двамата, разказвал и, къде са го водили родителите му. Когато бил малък имал паспорт и пътували до Гърция, родителите му водили разговори за преиздаване на паспорта, за да може отново да пътува до други места. Майката пътувала не много често със съпруга си до Турция. В Германия също били канени на гости.

Св.Р., сестра на ответника сочи, че виждала детето рядко. То споделяло пред нея, че се страхува да излезе извън граница за Турция, за да не остане сам, не се чувствал сигурен. Разбрала, че майка му пътувала до Турция по бизнес. Майката се грижела за детето от 6 години. Последния път детето и споделило за неглижиране от страна на майката.

По делото е приложен социален доклад от Д”СП” гр. Разград съобразно чл.15 ал.6 от ЗЗдетето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: В производството на по чл.127а от СК съдът следва да извърши преценка в интерес на детето ли е да напуска пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Пътуването извън територията на Р България е в интерес на детето, когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние или с интелектуалното му развитие, или друга нужда отговаряща на интереса му. Съгласно установената съдебна практика, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. В случая е налице разногласие между родителите, досежно пътуването на детето извън страната и издаване на необходимите лични документи за това по реда на ЗБЛД. Даването на претендираното разрешение, заместващо съгласието на бащата според настоящия състав, би било в интерес на детето. Искането да напуска пределите на Р България до посочените държави и период, не крие риск за неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, тъй като не се събраха доказателства за обратното. Детето от раждането си до момента живее при майката и се отглежда от нея, същата полага непосредствените грижи за него. От показанията на св.Т.-С. преценени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че заболяването на детето - алергия е сезонна, за което му е предписано лечение от лекар по схема, съблюдавано от майката. Това евентуално не би повлияло на претенцията за напускане на страната, която е и съобразно времето и сезоните, през които заболяването не се проявява, поради което са неоснователни възраженията на ответната страна. Искането е и съобразно с времето, когато детето е във ваканции, поради което няма да се затрудни процеса на обучение. Даването на исканото разрешение за пътуване не е в разрез и с тълкуването дадено в в т.1 от ТР №1/2017г. по т.д. №1/2016 на ОСГК на ВКС. Съдът няма причина да откаже исканото разрешение, тъй като е в интерес на детето да пътува до Република Турция, до където майката придружава съпруга си понякога, както и до Република Германия. Липсват индиции за опасност за здравето и живота на детето, както и данни за съществуващ конкретен риск за детето. Явно спор между родителите относно упражняването на родителските права не е имало, видно от постигнатата спогодба по гр.д. №883/13г. на РРС, като е определен режим на лични отношения между детето бащата. Както и това, че преди раздялата им, е бил издаван задграничен паспорт. Поради което противопоставянето на бащата е по-скоро свързано с нагласата му към майката на детето и конфликт между двамата, което не би следвало да се отразява на детето, а решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето. С оглед възрастта на същото и съобразно чл.36 ал.1 от ЗБЛД, според която разпоредба паспортите на българските граждани се издават за срок от пет години, срокът за напускане на страната следва да бъде определен за поискания период от пет години, а именно през месеците април, юли, август и декември от 2018г. до 2023г. включително.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ детето И.Г.Г., ЕГН**********, без съгласието на бащата Г.И.Г., ЕГН**********, адрес *** да напуска пределите на страната и да пътува до Република Турция и Република Германия през месеците: април, юли, август и декември от 2018г. до 2023г. включително, придружено от своята майка Й.И.А., ЕГН**********, адрес ***

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето И.Г.Г., ЕГН**********, да бъдат издаден паспорт за задгранични пътувания, без съгласието на бащата Г.И.Г., ЕГН**********, адрес ***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред РОС от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: