Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 09.01.2018 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на 02.01.2017 г. в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ганка А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело № 2561 по описа за 2017 година.

Депозирана е искова молба от П.В.А. с ЕГН **********, с адрес ***, ПРОТИВ ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК-***, със седалище град Разград, бул. „Бели Лом” № 37а, представлявана от Кмета д-р В. С. В..

С молбата са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ - за отмяна на заповедта № 33 от 01.09.2017г. на ответника за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 000 лв. за оставането без работа поради уволнението, за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017г.

Излага подробни съображения в които сочи, че трудовото й правоотношение е незаконосъобразно прекратено. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа исковите претенции /л. 281-282/.

Ответникът, чрез кмета, депозира отговор на ИМ. Счита исковите претенции за допустими, но неоснователни и недоказани. Сочи, че трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно прекратено. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за ответника се явява юрисконсулт В. М. Д. Поддържа изцяло отговора на исковата молба, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

На 28.09.2005 г. между страните е сключен трудов договор № 00033, съгласно който ищцата е назначена на длъжност данъчен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси“ в Община Разград.

Със заповед № 587 от 01.06.2017г. на Кмета на Община Разград, е утвърдено длъжностно разписание на общинската администрация на Община Разград, в сила от 01.06.2017г. /л. 24-26/.

С допълнително споразумение № 125 от 28.07.2017 г. е изменена длъжността на ищцата от „данъчен инспектор/старши специалист съгласно КДА/" на длъжност „главен специалист“ в отдел “Местни данъци и такси“ в Община Разград /л. 37/.

С т.1 от Заповед № 941 от 01.09.2017 г. на Кмета на Община Разград е утвърдено длъжностно разписание на общинската администрация на Община Разград, в сила от 01.09.2017г., а с т.2 от Заповедта заеманата от ищцата длъжност „главен специалист” се трансформира в длъжността „главен експерт", определена за заемане по служебно правоотношение /л.21/.

Съгласно длъжностното разписание, утвърдено от Кмета на Община Разград, в сила от 01.09.2017г., в Отдел „Местни данъци и такси“ липсва длъжността „главен специалист“, а на нейно място е предвидена длъжност „главен експерт" /л. 22-23/.

С писмо с изх.№ АО-05-03-7106/01.09.2017 г. на Кмета на Община Разград, ищцата е уведомена, че във връзка с промяна в длъжностното разписание на общинска администрация на Община Разград, считано от 01.09.2017 г. заеманата от нея длъжност „главен специалист“ се трансформира в длъжност „главен експерт", предвидена за заемане от държавен служител /л.32/.

Със Заповед № 33 от 01.09.2017 г. на Кмета на Община Разград, връчена на ищцата на същата дата, трудовият договор между страните прекратен на основание чл.325, ал.1, т.12 от Кодекса на труда /КТ/, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител /л.31/.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена.

От правна страна.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т. 12 КТ, какъвто е настоящият случай, е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето й за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. По този въпрос е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК, опредметена в решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 182/13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 168/10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на ВКС, IV г. о., и др.

Работодателят разполага с правото да прецени колко и кои от щатните бройки за определена длъжност /при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗДСл./ да се заемат по служебно правоотношение. Така и Решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 80 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV г. о., ГК.

По възражението, че уволнението е незаконосъобразно, поради това че работодателят е следвало да сведе до знанието на ищцата заповедта за трансформирането на длъжността, за да се възползва ищцата от правото да депозира искане по реда на чл. 8 ЗДС.

Във фактическия състав на чл.325, т.12 КТ не се включват последващи действия – назначаване на лицето по служебно правоотношение или отказ от назначаване. Решение № 530 от 29.06.2010г. по гр.дело N 1654/2009 г. на ВКС, IIIг.о., ГК, Решение № 232 от 22.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г., III г. о., ГК.

Предпоставките за встъпване (чл. 7, чл. 8 от ЗДСл) не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда. Исковият спор за законосъобразност на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение на предвиденото безвиновно основание, не е преюдициално свързан с това дали се стига до възникване на служебно правоотношение с лицето. Така и Решение № 232 от 22.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г., III г. о., ГК.

В правомощията на кмета на общината е промяната в длъжностното разписание по отношение на вида и броя на длъжностите и вида на правоотношението, по което следва да се заемат, който съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1, като в длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт.

С други думи, изводът, който се налага е, че при така установените факти, е извършено законно уволнение, при наличие на предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ след определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

Поради гореизложеното, искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Отхвърлянето на този иск води до отхвърляне на исковете на ищцата за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнениетото.

По оспорването истинността на Заповед № 941 от 01.09.2017г. /л.21/ и Заповед № 586 от 01.06.2017г. /л.24/, двете на Кмета на Община Разград, на осн. чл. 193 ГПК.

Това оспорване следва да се отхвърли, тъй като ищцата, чиято съгласно чл.193, ал.3 ГПК е доказателствената тежест за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването на тези официални документи, не е ангажирала такива доказателства.

По разноските.

При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Доколкото той е освободен от заплащане на такси и разноски (аргумент от чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК) независимо, че предявените искове са отхвърлени, то върху него не следва да се възлага сумата, представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, нито сумата, представляваща възнаграждение за вещо лице. Той обаче следва да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените от ответника разноски, които се изчерпват с юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. В случая приложима се явява разпоредбата на чл. 23, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. При уредено разграничение между различните трудови спорове, в това число по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно - от 50 до 100 лева (по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) и от 100 до 300 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - аргумент от Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о. Съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение за трите иска в размер на 300 лева, което следва да се присъди в полза на ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.А., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК ***, със седалище град Разград, бул. „Бели Лом” № 37а, представлявана от Кмета д-р В. С. В., следните искове:

- за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед 33 от 01.09.2017г. издадена от Кмета на Община Разград, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,

- за възстановяване на същата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,

- за заплащане на сумата от 3 000 лв. – представляваща обезщетение за оставането без работа на ищеца поради незаконното уволнение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017г., на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ,

като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 194, ал.3 вр. чл. 193 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО, заявеното от П.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, оспорване истинността на официалните документи - Заповед № 941 от 01.09.2017г. и Заповед № 586 от 01.06.2017г., и двете на Кмета на Община Разград.

ОСЪЖДА П.В.А., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на "ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК ***, със седалище град Разград, бул. „Бели Лом” № 37а, представлявана от Кмета д-р В. С. В., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 16.01.2018 г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: