Решение по Гражданско дело 2674/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 24 29.01.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2674 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Д.Г.Т., А.Л.Т. и К.Л.Т. / производството по иска срещу Р.Л.Т. е прекратено с определение от 07.12.2017 г., с която при условията на обективно и субективно съединяване на исковете са предявени такива срещу всеки един от тримата ответници за установяване дължимостта на сумите 505,65 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.06.2016 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и по 183,50 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 18.05.2017 г. и сумата 55,13 лв. разноски по ч.гр.д.№ 1188/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственик на топлоснабден имот, получен по наследство. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответниците считат молбата за нередовна предвид несъответствието между сумата, посочена като сбор от мораторната лихва и претендираната мораторна лихва от всеки от съсобствениците. Признават, че са собственици на жилището, посочено в исковата молба, като посочват, че жилището се ползва само от К.Л.Т. и той е титуляр на партидата. Правят възражение за погасяване на част от задължението – главница и лихва по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. Не се спори между страните, че ответниците са собственици по наследство на имот с административен адрес гр.Разград, ул.*****, заедно с Р.Л.Т., както и че през процесния период от 31.01.2008 г. до 13.06.2016 г. сградата е била топлоснабдена.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1188/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №1962/12.06.2017 г. срещу Д.Г.Т., А.Л.Т., К. Л. Т. и Р.Л.Т. в полза на «Топлофикация Разград»ЕАД за сумата 2022,58 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. и за сумата 733,98 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 18.05.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 09.06.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представената по делото справка за задълженията за заплащане на топлинна енергия на процесния имот за периода след 09.06.2017 г. са начислени съответно 498,88 лв. за отопление на целия имот и обезщетение за забава върху тази сума 88,34 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Като собственици ответниците те са абонати на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължат заплащане на доставената в обекта топлоенергия съответно на своите идеални части.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.06.2017 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са вземанията, възникнали преди тази дата, а именно задълженията на ответниците за заплащане на топлоенергия в размер на 1 523,70 лв. главница и мораторната лихва върху тази сума в размер на 645,64 лв., тъй като с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 от ЗЗД/.

С оглед направеното възражение за погасителна давност ищецът има вземане към всеки от ответниците само до размера от 124,72 лв. /респ. спрямо тримата ответници и Р.Т. - общо 498,88 лв./ главница и 22,09 лв. обезщетение за забава. Тези задължения са в рамките на тригодишния период преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не са представени доказателства същите да са погасени чрез плащане или друг правнорегламентиран способ.

Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете, предявени спрямо тримата ответници, а именно по 18,36 лв. При определяне на сумата съдът взе предвид, че внесената д.т. от 344,87 лв. е за исковете срещу четирима ответници, респ. по 86,22 лв. за всеки от тях.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№1188/2017 г. разноски в размер на 55,13 лв. за четирима длъжници, всеки от тримата ответници следва да заплати по 2,94 лв.съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 55,13 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да определи размер на юрисконсултското възнаграждение за ищеца, който е бил представляван по този начин. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 100 лв. На ищеца следва да бъде присъдена част от това възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно по 7,10 лв. от всеки от ответниците.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Т., че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 124,72 лв. /сто двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Разград ул.****** за периода 09.06.2014 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. и 22,09 лв. /двадесет и два лева и девет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 09.06.2014 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №1962/12.06.2017 г. по ч.гр.д.№1188/2017 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 31.01.2008 г. – 09.06.2014 г. до размера от 380,93 лв. главница и 161,41 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.03.2008 г. – 09.06.2014 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Л.Т., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.“София парк“, №17, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ***** сумата 124,72 лв. /сто двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Разград ул.“****** за периода 09.06.2014 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. и 22,09 лв. /двадесет и два лева и девет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 09.06.2014 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №1962/12.06.2017 г. по ч.гр.д.№1188/2017 г. на РРС и

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Л.Т., ЕГН ********** с адрес ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 124,72 лв. /сто двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Разград ул.**** за периода 09.06.2014 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. и 22,09 лв. /двадесет и два лева и девет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 09.06.2014 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №1962/12.06.2017 г. по ч.гр.д.№1188/2017 г. на РРС и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Д.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, А.Л.Т., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.“София парк“, №17 и К.Л.Т., ЕГН ********** с адрес *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 55,13 лв. разноски по ч.гр.д.№1188/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, А.Л.Т., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.“София парк“, №17 и К.Л.Т., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *****, съответно всеки от тримата по 18,36 лв. /осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки / за направените по гр.д.№2674/2017 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 7,10 лв., както и по 2,94 лв. /два лева и деветдесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1188/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1188/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: