№ 30
23.02.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Сребрена Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №935 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от “Теленор България” ЕАД - гр. София срещу Наказателно постановление № В-0044010 от 26.10.2017г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с което
на обжалващото дружество е наложена имуществена
санкция от 3000 лв на основание чл.222а
от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не
се явява представител.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите – гр.
Варна, не изпраща представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № В-0044010 от 26.10.2017г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите на
обжалващото дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена имуществена санкция
от 3000 лв на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите за нарушение
на чл.113, ал.1 от същия закон. Същото
наказателно постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно
нарушение 2017 № К – 0044010 от
29.08.2017г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор при
КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на
01.08.2017г. проверка в обект – магазин,
находящ се в гр. Разград, бул. България 21. Проверката е по повод потребителска
жалба вх. № В-03-1672/28.07.2017г. в РД на КЗП – Варна, относно
отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон SAMSUNG GALAXY S7
EDGЕ. Потребителката посочила, че получила при покупката информация,
че телефонът е водоустойчив. Телефонът бил закупен на 13.06.2016г., поради
което бил в срока по чл.115, ал.1 от ЗЗП. На 24.07.2017г. телефонът бил приет
за ремонт с протокол №50911717/24.07.2017г., в който е отразен проблем „Не се
включва“, в графа други повреди е отразено – „телефона се е самоизключил и не
реагира, когато е на зарядно.“. При оформяне на протокола за приемане на
устройството не е отчетен сензор на влага. Или констатации за наличие на влага
към момента на предявяване на рекламацията – 24.07.2017г. С протокол
№501917617/25.07.2017г. е отказано гаранционно обслужване на телефона поради
следи от корозия на платката и дисплея, нарушени условия на сертификат IP 68. Оформеният протокол №501917617/25.07.2017г. в долната си част се
счита за акт за удовлетворяване . Отразена е следната информация – „Неотремонтиран
– мокрен“. По време на проверката било установено, че наличните телефони SAMSUNG
GALAXY S7 EDGЕ се предлагат за продажба с указания за употреба на
български език и заявление за търговска гаранция, като на стр. 1 е поместена
информация, че устройството отговаря на основните изисквания и съответните
клаузи на директива 1999/SO-СЕ 0168, съгласно
която цифра „8“ означава, че апаратът може да бъде потопен 1,5 м. , а цифра „6“
– прахоустойчивост. В указанията за употреба е записано, че устройството не
следва да се потапя във вода по- дълбока от 1,5 метра и да не се държи потопено
по-дълго от 30 минути. Прието е, че „Теленор“ ЕАД не е изпълнил
административното си задължение, когато потребителска стока не съответства с
договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора, с което е
нарушен чл.113, ал.1 от ЗЗП. Посочено е,
че търговецът в немалко случаи вече е наказван за подобни нарушения, като са
изброени влезли в сила наказателни постановления.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя потвърждава
обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че по данни от жалбоподателката телефонът
е ползван от сина й и изтърван във вода за не повече от 10 секунди и на
дълбочина 20-30 см. Приложени са изготвени от проверяващите фотоси на рекламни
материали за телефона, като в тези рекламни материали се сочи, че телефоните са
устойчиви на вода и прах - сочи се, че апаратът може да издържи потопен във вода до 1,5 м. в продължение на до 30
минути /л.57 –на гърба/.Приложено е копие от сервизен протокол №501917617/25.07.2017г. /л.19 от делото/, с който е отказано гаранционно обслужване на телефона
поради следи от корозия на платката и дисплея, нарушени условия на сертификат IP 68. В графа забележки е отразено – „Неотремонтиран – мокрен“.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът
намира, че актът и НП са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат
от процесуални пороци. Данните по делото дават основание на за извод, че санкционираният
търговец е осъществил състава на вмененото му нарушение. Съдът намира, че в
случая търговецът е бил длъжен да удовлетвори предявената рекламация. Действително
в определени случаи търговецът може да
откаже подобно удовлетворяване. Такова право търговецът има в случаи, когато
неизправността на стоката се дължи на
неправилна употреба, а не на несъответствие, което да е било налице при
покупката на стоката. В случая е представен сервизен протокол, изготвен в
структурата на самото дружество, в който се сочи, че е отказан гаранционен
ремонт, понеже апаратът е мокрен. Съдът не намира, че в случая това доказва
неправилна употреба от страна на потребителя, та да се отказва ремонт. Друг би
бил въпросът ако тази констатация е направена от трето оторизирано лице, но в
случая констатацията изхожда от самия заинтересован търговец. Телефонният
апарат се рекламира като водоустойчив, което следва да означава, че простата
констатация на следи от корозия, не е основание да се счита, че наличната
повреда се дължи на неправилна употреба от потребителя. Дори да се приеме, че
телефонът наистина е мокрен, то при отказа за удовлетворяване на ракламация не е
направен извод, че констатираната повреда се дължи именно на това, че да се
стига до отказ. Ето защо съдът намира, че търговецът без основание е отказал да
удовлетвори рекламацията и така е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП – стоката предмет
на договора не е съответствала на същия и е следвало да бъде приведена в
съответствие. С оглед на това търговецът правилно е санкциониран на основание
чл.222а от ЗЗП. Наложената санкция е максимална, но съдът намира че в случая
това е справедливо – подобни нарушения на законодателството от търговците са
наистина масови и може да се каже, че същите водят до краен произвол в
отношението към потребителите. В самото наказателно постановление се сочат
редица НП, с които търговецът вече е бил наказван по ЗЗП. Ето
защо съдът намира, че с оглед най-вече на генералната превенция санкцията не
следва да бъде намалявана. Поради това наказателното постановление се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
В-0044010 от 26.10.2017г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна
дирекция «Контрол на пазара» при
Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото
дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция от 3000 лв на
основание чл.222а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: