Р Е Ш Е Н И Е
№5/15.02.2018
г.,гр.Разград
секретар : Живка Ранкова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1025 по описа за 2017 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
за обезщетение за причинени имуществени
и неимуществени вреди в резултат на ПТП и е предявен на основание чл.432
от КЗ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Цена на иска съответно 568,95 лева и 5000
лева.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника-застраховател на гражданската отговорност на водача и собственик на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№**, да й заплати сумата 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и
страдания, в резултат на виновно причинени й телесни увреждания и сумата от
268,95 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането -04.08.2016г.
до окончателното плащане. Иска още заплащане и на сумата от 300 лева направени
от нея разноски във връзка с предявяване на застрахователна претенция пред
ответника, ведно със законна лихва от 04.01.2017г-дата на сключване на договора
за правна помощ- до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.
Ответникът-„ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД-София, оспорва
предявените искове по основание и размер и настоява за отхвърлянето им с
присъждане на разноски по делото. Оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и
настъпилото ПТП. Твърди още, че ищцата не е губила съзнание и е била адекватна
след ПТП, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат-навлязла е на пътното платно внезапно и е предприела пресичане на
необозначено място, че водачът на автомобила се е движел със съобразено скорост
и не е имал обективна възможност да предотврати ПТП. Оспорва претенцията за
лихви от деня на увреждането, като настоява такава да се начисли от датата на
изтичане срока по ал.1 на чл.271 КЗ/отм./ тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не на
основание деликт.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Видно от представените по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№203/04.08.2016г. и АУАН №776/05.08.2016г. около 18,40
часа на 04.08.2016г. е констатирано ПТП в гр.Разград на кръстовището на
бул.”Априлско въстание” и ул.”Димитър Ненов”, при което водачът и собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№**-Х.Х.Т. ***, при приближаване
на пешеходна пътека не пропуска движещата се по нея пешеходка-С.С.В., в
следствие на което я блъска с предната част на автомобила. На водача е съставен
акт и НП №16-1075-000749/л.52 и л.53 от делото/, с което му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева. Съгласно посочения констативен протокол
за ПТП водачът няма алкохол и негов застраховател по застраховка „гражданска
отговорност” е ответника- застрахователна полица №ВБ/23/115002377529 със срок
на валидност от 23.09.2015г. до 22.09.2016г.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на ПТП ищцата, която е била откарана от водача на автомобила веднага в
бърза помощ на МБАЛ”Св.Ив.Рилски”-Разград и хоспитализирана в хирургично
отделение на лечение, е получила: разкъсно-контузна рана в дясната теменна
област на главата, гръбна повърхност; хематоми в кръстцова област, ляво бедро,
лява задколянна област и двете подбедрици; кръвонасядане на лява лакътна
област; охлузвания зад дясната мишична ямка, под големия задничен мускул от
дясната страна и двете коленни области и клинични данни за сътресение на
мозъка. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице обяснява, че след
инцидента в резултат описаните увреждания при ищцата са се развили:
постконтузионен централен отоневрологичен синдром и посттравмено „замразено
рамо” в ляво, тези увреждания и посттравматични усложнения обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Била е
хоспетализирана в хирургично отделение непосредствено след ПТП за периода
04.08.-07.08.2016г., а във връзка с появилите се оплаквания”почти постоянно
тилно главоболие, виене на свят, загуба на равновесие, слабост в крайниците,
причерняване пред очите” е последвала хоспитализация в отделение по нервни
болести на МБАЛ-Разград за периода от 07.08.-11.09.2016г. Вещото лице обяснява
още, че пострадалата е лекувана и амбулаторно от специалист- невролог и
специалист- ортопед, че закупените лекарства с приложени по делото касови
бонове са за лечение, именно на получените от ищцата травми, че оздравителния
период продължава минимум един месец, но не се изключва удължаване на периода
на лечение заради по-късните последици от преживяната травма.
Видно
от представените по делото: два броя квитанции с касови бонове към тях за
платена такса престой в хирургично отделение и отделение за нервни болести;
квитанция и касов бон за рентгеново изследване; касов бон за издаване на
съдебномедицинско у-ние и 7 броя касови бонове за закупени лекарства и
медикаменти за времето от 07.08.2016г. до 13.09.2016г. изразходваните от ищцата
средства за лечение на получените при ПТП травми са в размер на 268,95 лева.
Съгласно
показанията на разпитаните по делото свидетели, непосредствено след инцидента,
в хирургично отделение на ищцата са правени превръзки на главата и копмреси по
частите на тялото с получени хематоми, била е отпаднала със силно главоболие,
имала е „замайване” и се е налагало да ходи до тоалетната с придружител.След изписване
от хирургично отделение тя е била на домашно лечение близо 40 дни, нейния брат
св.В. В., който посещавал пострадалата в дома й заявява, „лежеше, болеше я
главата, дразнеше я светлината, телевизора също, налагаше се майка ни да се
грижи за нея, след получените увреждания”.Същият свидетел твърди в показанията
си, че е разговарял в болницата с водача на автомобила, които му е казал, че
сестра му е била посредата на пешеходната пътека, че той е минал на червено, не
е забелязъл светофара, тъй като слънцето го е заслепило”. Св.Д. Г., колежка на
ищцата в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф”-гр.Разград, обяснява в показанията си, че ищцата
работи като заместник директор по административно-стопанската дейност, работата
й се състои в обработка на документи, свързани със спазване на срокове, работи
се предимно на компютър и се изисква съсредоточване. След инцидента
пострадалата е ходела с тъмни очила, тъй като светлината я дразнела, не можела
да работи на компютър и колежката й я отменяла в тази дейност под нейни
указания. Свидетелката споделя още ,че ищцата е била „ лъчезарен, усмихнат
човек, лесно се общуваше с нея, но след инцидента станала затворена, избухлива,
потисната и започнала често да се оплаква, че е много натоварена”.
По
делото е назначена и съдебна авто-техническа експертиза, вещото лице по която
депозира заключение, че ищцата е била блъсната от движещия се автомобил на
пешеходна пътека тип М.8.1, която пресича бул.”Априлско въстание” при
кръстовището с ул.”Димитър Ненов”, ударът е бил челен, осъществил се е по
средата на предната част на автомобила, пешеходката е била извън опасната зона
на спиране на МПС и водачът му-Х.Т. е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка чрез аварийно спиране. Вещото лице е категорично, че водачът е могъл
да спре на около 8-9 метра преди мястото на удара, че пешеходката се е движела
със спокоен ход, правилно е преценила и съобразила, че водачът има възможност
да спре и е предприела пресичане, още повече, че на пешеходната пътека е имало и светофар, чийто
бутон тя е натиснала и е предприела пресичане на зелена светлина, след като се
е огледала и е забелязала автомобила, който е намалил скоростта си на около 10
метра преди пътеката.
Пред
вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:
На
първо място, следва да се отбележи, че редът за разглеждане на предявените
искове е по отменения чл.226 ал.1 от КЗ, а не по чл.493 от действащия в момента
КЗ. Договорът по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, сключен
между ответника и водача на МПС, причинил ПТП е сключен на 23.09.2015г. и важи
до 22.09.2016г. т.е. сключен е при действието на отменения КЗ и след влизане в
сила на сега действащия страните не са уговорили друго/§ 22 от ПЗР на КЗ от
2015г./-няма твърдения и данни за друга уговорка в настоящия казус.
Нормата
на чл.226 ал.1 от КЗ/отм/сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за
основателността на иска е необходимо доказване на следните
предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/ отговорност на прекия
причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав:деяние, вреда на
ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички
визиранипредпоставки на иска по чл.226 ал.1 от КЗ/отм/ и съдът приема, предявените
искове за основателни.
В резултат ПТП, причинено по вина на водача на
лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, ищцата е получила посочените по-горе телесни увреждания, довели до
болки и страдания продължили близо месец и половина, в случая са налице и
постравматични усложнения, неотшумели напълно и до момента, довели са и до
влошаване качеството на изпълняваните от ищцата трудови функции. Пред вид това
отговорността за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се поема
от застрахователя-ответното дружество.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се
определя от съда по справедливост. Пред вид степента на причинените увреждания
и пред вид продължителността на оздравителния процес при ищцата, последвали
усложнения и негативи в психиката на пострадалата, съдът счита, че ответникът
следва да възмезди болките и страданията й с претендираната сума от 5 000
лева.
По
делото не се установи допринасяне от страна на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат- чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на
определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава.
Застрахователят-ответник
дължи възмездяване и претърпените от ищцата имуществени вреди, за които по
делото се представиха писмени доказателства и чиито сбор е равен на 268,95
лева. Следва да се присъди и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева-л.105 от делото, заплатено за депозиране на застрахователна претенция
пред ответника за доброволно заплащане на неимуществени вреди.
Законна лихва, върху определеното обезщетение се дължи от
датата на увреждането- 04.08.2016г. и лихва следва да се присъди от посочената
дата-чл.84 ал.3 от ЗЗД.. Неоснователно ответникът възразява, че не дължи лихви
върху дължимото обезщетение, тъй като отговорността му е договорна, а не
деликтна. Напротив отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и то при същите
условия. В този смисъл е разпоредбата на чл.223 ал.2 от КЗ, както и постоянната
практика на ВКС, изразена в решение №45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на
ВКС-ТК, решение №72/30.04.2009г. по т.д.№475/2008г. на ВКС-ТК. Относно 300 лева
адвокатски хонорар, обаче лихвата следва да се присъди от дата на
плащане-04.01.2017г.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от
ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, които, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1 302,76 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗСТРАХОВАНЕ”АД с ЕИК-121265177 със
седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район Възраждане,
ж.к.Възраждане, ул.”Света София” №7, ет.5 да заплати на С.С.В. с ЕГН-**********
*** сумата 5 000 лева/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 04.08.20136. в гр.Разград, на
кръстовището на бул.”Априлско въстание” и ул.”Димитър Ненов от водача на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№*** и сумата 268,95 лева обезщетение
за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от 04.08.2016г. до окончателното плащане, както 300 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 04.01.2017г. до
окончателното плащане и 1 302,76 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: