Р Е Ш Е Н И Е

Номер 28 19.02.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 25.01.2018 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1632 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, уточнена с допълнителна молба /л. 40/, с която против ответника ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П.,са предявени кумулативно обективно съединени искове /при частично прекратяване с Разпореждане № 2690 от 24.07.2017г. – л. 16 -19 и Определение № 4313 от 10.11.2017г. л. 64-67/, като ищецът иска от съда:

1. ДА ИЗМЕНИ Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, сключен между страните по делото на 24.07.2007г., с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5830 от 24.07.2007г. на Роска Иванова – нотариус с район на действие РС – Разград, рег. № 378 на НК, относно имот № 080075, представляващ нива от 17.499 дка, в местността „Сая кула“, в землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград, категория на земята при неполивни условия - четвърта, земеделска земя, при граници №№ 080074 – нива, 000654 – полски път, 080068 – нива, 080067 – нива, 000659 – полски път, 080030 – нива, в частта относно размера на арендното плащане, като плащането се увеличи от 10.00 лв./дка на 56.66 лв./дка, считано от стопанската 2015/2016 г., на осн. чл. 16, ал.5 от ЗАЗ,

2. Да признае за установено в отношенията между страните, на осн. чл. 422 ГПК във вр. чл. 8 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- 991.49 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на Заявлението – 08.03.2017г., представляваща аренда за стопанската 2015/2016г. по горецитирания договор,

- 255.00 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на Заявлението – 08.03.2017г., представляваща доплащане за стопанските години – 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г. за 1.7 дка от горецитирания договор,

за които суми е издадена Заповед № 842 от 16.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград, поправена с Решение № 1946 от 09.06.2017г. по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Сочи че е поискал от ответника процесното изменение, но съгласие между страните не било постигнато. Излага подробни съображения за дължимост на процесните суми. Претендира разноски както по заповедното така и по исковото производство. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява лично. Поддържа исковите си претенции. Депозира подробна писмена защита.

Ответникът в писмения отговор заявява, че предявения иск за изменение на арендния договор е процесуално недопустим, тъй като към датата на депозиране на исковата молба стопанската 2015/2016г. е изтекла, а дължимото арендно плащане за тази година е изплатено на 15.11.2017г. Искът за арендно плащане за стопанската 2015/2016г. се явява процесуално допустим. Намира всички предявени искове за неоснователни. Излага подробни съображения. Претендира деловодни разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощникът му адвокат М.Р. М. от АК - Разград. Същият поддържа исковата молба и депозира подробна писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните - ищеца като арендодател и ответника като арендатор, е сключен Договор за отдаване на земеделска земя под аренда на 24.07.2007г., с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5830 от 24.07.2007г. на Роска Иванова – нотариус с район на действие РС – Разград, рег. № 378 на НК, относно имот № 080075, представляващ нива от 17.499 дка, в местността „Сая кула“, в землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград, категория на земята при неполивни условия - четвърта, земеделска земя, при граници №№ 080074 – нива, 000654 – полски път, 080068 – нива, 080067 – нива, 000659 – полски път, 080030 – нива /л. 6-7/.

Съгласно чл. 2 от договора, същият е сключен за срок от 10 години, като всяка стопанска година започва на 01 октомври и завършва на същата дата на следващата година. В чл.15 от договора е посочено, че арендаторът ще заплаща на арендодателя годишна арендна вноска в размер, уговорен в приложение 2, а именно 10 лв. за декар, включващо 30 кг. пшеница, 10 кг. ечемик и 1 бр. бутилка олио на декар. В тази спесификация е посочено, че тази арендна вноска е за стопанската 2007-2008 г. В чл.16 от договора е уговорено размерът на арендната вноска задължително да се предоговаря ежегодно и да се вписва в анекс, който съставлява неразделна част от договора. Извод за дължимост на арендно плащане в размер на 10,00 лв. на дка за една стопанска година се следва и от предвиденото в т.18, изр.3 от договора, където, за целият срок на договора, арендното плащане в парична стойност е определено глобално в размер на 100 лв. на декар. Чисто аритметично, според приетото в тази клауза, годишно дължимото се арендно плащане е равно на 10 лв./дка (100 лв. на дка за целия срок на договора, който е 10 г.). Съгл. чл. 18, изр.1 арендното плащане се извършва от арендатора след приключване на стопанската година в срок до 31 януари.

Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, което съдът приема като пълно и обективно изготвено, е че арендатора е изплатил на арендодателя сумите както следва:

стопанска година	площ	сума в лв.	дата на плащането		общо лв.
2007/2008	17.499	244.99	17.07.2009
2008/2009	17.499	262.49	27.07.2010
2009/2010	17.499	262.49	03.08.2011
2010/2011	17.499	349.98	22.05.2012
2011/2012	17.499	524.97	30.04.2013
2012/2013	17.499	631	04.02.2014
2013/2014	17.499	631	12.03.2015
2014/2015	17.499	757.2	19.10.2016
2015/2016	17.499	174.99	15.11.2017	19.97 лв. лихва	194.96
2016/2017	17.499	174.99	15.11.2017

Съгласно заключението, размерът на средната годишна арендна вноска за землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. е 52 лв. /дка.

Видно от протокол № 1 от 12.02.2016г. от Областна дирекция Земеделие – Разград, е че средна стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори вписани в съответната служба по вписванията за землището на с. Каменово общ. Кубрат за 2015/2016г. е 34 лв. /л.128-129/. Видно от протокол № 1 от 24.02.2017г. е че за 2016/2017г. съответното плащане е 43 лв. /л. 132, 134/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл. 16, ал. 5 от Закона за арендата в земеделието.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 ЗАЗ, ако след сключване на договора обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора. Насрещната страна следва да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение и ако не го направи, предложителят има право да предяви конститутивен иск пред съда.

 Не се спори между страните по делото, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че същите са обвързани от валидно договорно правоотношение – договор за аренда, по силата на който ищецът, като приобретател на арендованата земя, на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, е арендодател и е предоставил на ответника за ползване земеделската си земя срещу задължението на последния за заплащане на арендна вноска. Страните не спорят, че въпреки чл. 16 от договора, страните не са предоговаряли арендната вноска и не са подписвали анекс към договора.

Основните спорни въпроси по делото са два:

- поискал ли е ищеца изменение на договора преди образуване на настоящото дело, на осн. чл. 16, ал.1 ЗАЗ ?

- какъв е размера на средната годишна арендна вноска за землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. – дали това е сумата от 52 лв. посочена в заключението на СИЕ или следва да се вземат в предвид посочените суми от ОД Земеделие – Разград, съответно 34 лв. за 2015/2016 и 43 лв. за 2016/2017г.?

По въпроса - поискал ли е ищеца изменение на договора, преди образуването на настоящото дело, на осн. чл. 16, ал.1 ЗАЗ.

По делото не се установи ответника да е получил предложението за изменение в арендния договор, преди образуване на настоящото поризводство. Ищецът не ангажира доказателства за това, че представените писмени искания от него до ответника за увеличение на арендното плащане /л.8 и 10/, действително са получени от ответника. Дори и да се приеме че Известието за доставяне /л.9/, касае пратка съдържаща такова искане, то следва да се посочи че тази пратка е била връчена на ответника на 02.03.2017г. – т.е. след приключването на стопанската 2015/2016г.

Не е спорно между страните, че писмените искания от ищеца до ответника за увеличение на арендното плащане /л.8 и 10/, са получени от ответника в едно с исковата молба по настоящото производство, тъй като са приложени към нея /л.34/. Така и Решение от 10.06.2016 г. по гр.дело № 1111/2016 г. по описа на Плевенски районен съд, Х-ти граждански състав.

Съдът възприема и настоящата искова молба като предложение на ищеца за изменение на договора по отношение размера на следващото се арендно възнаграждение. При изразеното противопоставяне в хода на процеса на ответника по отношение на поисканото изменение, съдът намира, че липсва съгласие за приемане на така отправеното предложение. Такава е и съдебната практика, намерила израз в:

- Решение от 26.05.2014 г. по гр.д. № 369/2013 г. по описа на Луковитският районен съд,

- Решение № 2059 от 05.12.2013 г. по гр.дело № 4508/2013г. по описа на Русенски районен съд, първи граждански състав.

По възражението, че липсата на отправено искане за изменение на договора по чл. 16, ал.1 ЗАЗ, води до недопустимост на иска за съответната стопанска година, която е приключила, преди получаване на искането по чл. 16, ал.1 ЗАЗ.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя правния извод в окончателното Решение № 28 от 08.11.2017г. по в.т.д. № 62/2017г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, в което е прието, че такова искане води до неоснователност на иска по чл. 16, ал.5 ЗАЗ, респективно не касае допустимостта му.

По въпроса какъв е размера на средната годишна арендна вноска за землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г.

Съдът счита, че средната годишна арендна вноска следва да се възприеме тази посочена в заключението на вещото лице изготвило СИЕ – 52 лв.

В случая не може да се прави аналогия с цената на т.нар. „бели петна“ – земеделски земи по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не се касае за земи, собствениците от които са се дезинтересирали и чието ползване следва да са урежда по административен ред, а за земеделска земя, предоставена за ползване с договор за аренда за срок от 10 години. Такава е и съдебната практика – вж. Решение № 100 от 27.04.217 г. по гр.д. № 2576/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, потвърдено в тази му част с окончателното Решение № 28 от 08.11.2017г. по в.т.д. № 62/2017г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.

По производството по чл. 193 ГПК.

Поради неотносимостта на сумите, които се изплащате за т.нар. „бели петна“ по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, в настоящото производство се явяват и неотносими оспорените по реда на чл. 193 ГПК:

- протокол № 1 от 04.03.2013г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 11.03.2014г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 27.02.2015г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 12.02.2016г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 24.02.2017г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград.

Ето защо, производството по чл. 193 ГПК, следва да бъде прекратено.

По основателността на иска на чл. 16, ал.5 ЗАЗ.

Поетото срещу ползването на земите задължение за арендно плащане е периодично по своя характер, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащани са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащания а да са еднакви (в този см. TP№3/18.V.2012 на ВКС по ТД № 2/2011, ОСГТК).

Спецификата на арендния договор не го изключва от приложението на общите правила по ЗЗД относно съгласието и равнопоставеността на страните при поемане на облигационно обвързващите ги права и задължения.

Като сключен в границите на чл. 9 ЗЗД, съгл. чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД арендният договор обвързва страниха със силата на закон. Аналогична обвързаност би произтекла и от измененията на договора, за които обаче, страните са постигнали общо съгласие. Защото, съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не така обаче стои въпросът при хипотеза на чл.16 ЗАЗ. Предвид периодичния му характер, намесата на съда в отношенията на страните по договора за аренда е обусловена от невъзможността да се постигне съгласие и е уредена като възможност за изменение на действащ договор за в бъдеще. Извод, който се следва и по аргумент на предвиденото в чл.16, ал.3 ЗАЗ. Съгласно цитираната разпоредба, срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането. Т.е., измененията на арендния договор обвързва страните за в бъдеще. Така и окончателното Решение № 28 от 08.11.2017г. по в.т.д. № 62/2017г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.

Тъй като исканото изменение по чл. 16, ал.1 ЗАЗ /обективирано в исковата молба, както и в приложените към нея искания, които са получени от ответника при връчването на исковата молба/, е получено от ответника след приключването на стопанската 2015/2016г. /л. 34/ /дори самата искова молба е депозирна след приключването на стопанската 2015/2016г./, то иска по чл. 16, ал.5 ЗАЗ досежно стопанската 2015/2016г. следва да се отхвърли като неоснователен.

Изменението следва да се извърши считано за стопанската 2016/ 2017 год.

Досежно размера на исканото увеличение.

Както вече по горе - се посочи, Съдът счита че средната годишна арендна вноска следва да се възприеме тази посочена в заключението на вещото лице изготвило СИЕ – 52 лв. Поради изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 16, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАЗ, и предявеният иск за изменение на договора в частта за арендното плащане следва да се уважи до претендирания 52,00 лева на декар, считано от стопанската 2016/2017 г. За разликата до първоначално претендирания размер от 56.66 лв., както и за стопанската 2015/2016г., иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

2. По иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 991.49 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на Заявлението – 08.03.2017г., представляваща аренда за стопанската 2015/2016г. по горецитирания договор.

Поради отхвърлянето на иска чл. 16, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАЗ за стопанската 2015/2016г., то дължимото арендно плащане за тази стопанска година е в размер на 10 лв. на дка, т.е. 174.99 лв. / 17.499 дка х 10 лв./дка/, а не претендираните от ищеца 991.49 лв. /по 56.66 лв/дка/.

Съгласно чл. 18, изр.1 от Договора, тази сума е следвало да бъде изплатена до 31.01.2017г. Видно от заключението на СИЕ, е че тази сума е изплатена на 15.11.2017г. /след подаването на настоящата искова молба/, като ответника е заплатил на ищеца и сумата от 19.97 лв. лихва за забава. От направена справка с програмния продукт “Апис финанси”, за изчисляване на законна лихва за забава действително съдът установи, че така изплатената сума погасява изцяло дължимата мораторната лихва за забавата на арендното плащане за стопанската 2015/2016г.

Ето защо, до размера на 174.99 лв. иска следва да се отхвърли поради извършено плащане в хода на процеса, а за разликата до претендирания размер от 991.49 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

3. По иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 255.00 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на Заявлението – 08.03.2017г., представляваща доплащане за стопанските години – 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г., за 1.7 дка от горецитирания договор.

Видно от заключението на СИЕ е че за всяка от тези стопански години ответникът е изплащал на ищеца не само изцяло договореното арендно плащане в размер на 174.99 лв. /17.499 дка х 10 лв. на дка/, а дори и по-високи суми. Ето защо, твърдението на ищеца, че за тези стопански години е получавал по-малки суми от договорените, поради неплащане за 1.7 дка, се явява неоснователно и иска следва да се отхвърли.

По разноските:

По заповедното производство.

С оглед изхода на делото по заповедното производство на ищеца следва да се присъди сумата от 3.50 лв., за разноски съразмерно с уважената част от иска, като за разликата до претендирания размер от 26.39 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

По исковото производство.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете и отхвърлените поради плащане в хода на процеса, в размер на 119.42 лв., като искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 416.95 лв., следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Следва да се има в предвид, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на възнаграждение за осъществена му правна помощ в размер на 100 лв., както претендира това в списъка по чл. 80 ГПК.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлените като неоснователни и недоказани части от исковете, в размер на 149.57 лв., като искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 240.00 лв., следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, сключен на 24.07.2007 г. между Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, като арендодател и ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П.,като арендатор, с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5830 от 24.07.2007г. на Роска Иванова – нотариус с район на действие РС – Разград, рег. № 378 на НК, относно имот № 080075, представляващ нива от 17.499 дка, в местността „Сая кула“, в землището на с. Каменово, общ. Кубрат, обл. Разград, категория на земята при неполивни условия - четвърта, земеделска земя, при граници №№ 080074 – нива, 000654 – полски път, 080068 – нива, 080067 – нива, 000659 – полски път, 080030 – нива, В ЧАСТТА, относно размера на арендното плащане, като считано от стопанската 2016/2017г. УВЕЛИЧАВА арендното плащане от 10,00 лева/декар на 52,00 /петдесет и два/ лева/декар, на основание чл. 16, ал.5 вр. чл. 8, ал.2, т.1 от ЗАЗ, като отхвърля иска за разликата до първоначално претендирания размер от 56.66 лв/дка, както и за стопанската 2015/2016г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.М., ЕГН **********, с адрес *** СРЕЩУ ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П.иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 8 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 991.49 лв., ведно със законната лихва считано от 08.03.2017г., представляваща аренда за стопанската 2015/2016г. по Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, сключен на 24.07.2007 г. между Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, като арендодател и ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П.,като арендатор, с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5830 от 24.07.2007г. на Роска Иванова – нотариус с район на действие РС – Разград, рег. № 378 на НК, за която сума е издадена Заповед № 842 от 16.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград, поправена с Решение № 1946 от 09.06.2017г. по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА до размера на сумата 174.99 лв., а за разликата над 174.99 лв. до пълния претендиран размер от 991.49 лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.М., ЕГН **********, с адрес *** СРЕЩУ ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П.,иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 8 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 255.00 лв., представляваща доплащане за стопанските години – 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г. за 1.7 дка, ведно със законната лихва считано от 08.03.2017г., по Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, сключен на 24.07.2007 г. между Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, като арендодател и ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П., като арендатор, с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5830 от 24.07.2007г. на Роска Иванова – нотариус с район на действие РС – Разград, рег. № 378 на НК, за която сума е издадена Заповед № 842 от 16.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград, поправена с Решение № 1946 от 09.06.2017г. по ч.гр.д. № 449/2017г. по описа на Районен съд – Разград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на:

- протокол № 1 от 04.03.2013г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 11.03.2014г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 27.02.2015г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 12.02.2016г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

- протокол № 1 от 24.02.2017г. издаден от Общинска служба Земеделие – Разград,

като процесуално недопустимо.

ОСЪЖДА ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумите:

- 3.50 лв. /три лева и петдесет стотинки/, за разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от 26.39 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,

- 119.42 лв. /сто и деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, за разноски по исковото производство, съразмерно с съразмерно с уважената част от исковете и отхвърлените поради плащане в хода на процеса, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от 416.95 лв., като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ИРА - Й. П.“, ЕИК 116011241, седалище и адрес на управление: гр. Р. *****с управител Й. Й. П., сумата 149.57 лв. /сто четиридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, за разноски по исковото производство, съразмерно с отхвърлените като неоснователни и недоказани части от исковете, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от 240.00 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: