Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 14, 12.02.2018г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На деветнадесети януари                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1960 по описа за 2017г. на РРС

 

             Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 710.34лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 31.12.13г.-17.06.16г. за обект, находящ се в гр.Разград, ул.Грънчарска * вх.А ап.* и сумата 146.81лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 31.01.14г.-15.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.17 г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответницата топлинна енергия за битови нужди, която същата не е заплатила. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1217/17г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №2006/14.06.17г. Длъжникът е възразил в срок и ищецът е предявил настоящия иск. Представя ОУ, справка. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д.№1217/17г. на РРС.

           Ответницата Н. Н. И. оспорва исковете. Твърди, че не е била в търговски взаимоотношения с ищеца, не е потребявала топлинна енергия. Според нея ищецът не представя договор за доставка на топлинна енергия. Твърди, че не е потребявала топлинна енергия, нито е искала доставянето й. Позовава се на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП относно финансовия риск от непоискана услуга. Претендира и за разноски. Има искан за разпит на един свидетел.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 25.11.1991г. Г. И. И., ЕГН ********** е депозирал молба до дружеството ищец, с която иска да бъде включен като редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване на обект в бл.Майстор Манол вх.А ет.* ап.*. Видно от приложената справка по делото ответницата е негова съпруга. Тъй като титулярът е починал партидата понастоящем се води на името на неговата съпруга, като жилището е наследствено. През процесния период в жилището освен ответницата е живял и нейният син Н. Г. И., който е получавал помощи за отопление за отоплителните сезони 2014/2015г. и 2015/2016г. /за м.декември 2015г./до момента на неговата смърт. Пред Д“Социално подпомагане“-Разград Н. Г. И. е декларирал, че жилището е на неговите родители и е представил документ за собственост-договор от 24.02.1988г., както и че титуляр на партидата в Топлофикация-Разград ЕАД е неговата майка Н.Н.И..

            По делото е разпитан един свидетел-Т.Т., който съжителник на внучката на ответницата. Същият твърди, че бабата на жена му е собственик на апартамента, но тя не живее в него през зимните месеци на последните три години, а лятото живее в с. Просторно. Според свидетеля в жилището има радиатори, но тръбите са студени. Според свидетеля допреди две години в жилището е живял нейният син, който е бил на социални помощи за отопление.

           По делото е назначена ССЕ, според което имота е тополснабден, на ответницата е предоставен аб.№12498, включен в абонатна станция №63. Имота е обитаем, има монтирани отоплителни тела с уреди за отчитане. Отоплителен сезон 2013/2014 е започнал на 15.11.13г. и е приключил на 23.04.14г. Подадената към абоната топлинна енергия е 3.512мВч на стойност 341.61лв. с ДДС, от които 1.146мвч на стойност 111.48лв. са за отопление с щран лира, 1.124мвч на стойност 109.31лв. са за отопление и 1.242мвч на стойност 120.80лв. е отнесена като загуба сградна инсталация. Отоплителен сезон 2014/2015г. е започнал на 28.10.2014г. и е приключил на 24.04.2015г. Подадената към абоната топлинна енергия е 4.811мВч на стойност 482.23лв. с ДДС, от които от които 1.225мвч на стойност 122.81лв. са за отопление с щран лира, 2.352мвч на стойност 235.80лв. са за отопление и 1.233мвч на стойност 123.62лв. е отнесена като загуба сградна инсталация. Отоплителен сезон 2015/2016г. е започнал на 28.10.2015г. и е приключил на 07.04.2016г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.986мВч на стойност 248.81лв. с ДДС, от които 1.069мвч на стойност 89.04лв. са за отопление с щран лира, 0.892мвч на стойност 73.40лв. са за отопление и 1.026мвч на стойност 85.47лв. е отнесена като загуба сградна инсталация. Отоплителен сезон 2016/2017г. е започнал на 28.10.2016г. и е приключил на 10.04.2017г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.941мВч на стойност 205.74лв. с ДДС, от които 1.020мвч на стойност 71.37лв. са за отопление с щран лира, 0.892мвч на стойност 52.17лв. са за отопление и 1.175мвч на стойност 82.20лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

           В процесния период 31.12.13г.-17.06.16г. вещото лице е констатирало наличието на седем платени сметки, които е приспаднало от дължимата главница от 1121.07лв., като дължими остават 710.34лв. Определената от вещото лице лихва за забава върху неплатените главници е в общ размер от 163.36лв.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.

            Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

             Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презюмират от закона. В случая обаче партидата е променена на името на ответницата, тъй като предишният титуляр Г. И. И., нейн съпруг е починал. Налице са гласни и писмени доказателства, че жилището е било собственост на двамата. Не се спори по делото, че макар и ответницата да не е обитавала имота, то в него до м.декември 2015г. е живял нейният син, на който е доставяна топлинна енергия. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено ответницата дължи доставените количества топлинна енергия/отопление с отоплителни тела и загуба сградна инсталация/, дори и реално да не е обитавала имота.

              Съдът не споделя доводите на ответницата относно „непоисканата услуга“. В този смисъл и ТР №2/2016 от 25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. ОСГК на ВКС:  За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

              

Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.            Дължимата лихва за периода възлиза на 163.36лв., но искът следва да бъде уважен до размера на 146.81лв./претенцията на ищеца/.

 

 

 

 

            Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 425лв./, като представя списък. Предвид основателността на иска, ищецът има право на претендираните разноски.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

            ПРИЕМА за установено по отношение на Н.Н.И. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК *** сумата от 710.34лв./седемстотин и десет и тридесет и четири лева/, потребена топлинна енергия за периода 31.12.13г.-17.06.16г. и сумата от 146.81лв. /сто четиридесет и един лева и осемдесет една стотинка/ обезщетение за забава за периода 31.01.14г.-13.03.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017г.              

            ОСЪЖДА Н.Н.И. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК *** сумата от 400лв./четиристотин лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: