МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №42/02.02.2018 г.,постановена по НОХД №1000/2018 г. по описа на Разградския районен съд.

Обвинението срещу подсъдимия С.Р.С. е за това, че в периода от месец май до края на месец октомври 2016г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, предоставял систематически помещения - жилище, находящо се в гр. Разград, ул. “Панайот Волов“ № * и офис, находящ се в гр.Разград на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по чл.155, ал.5, т.З във вр.с ал.З във вр.с ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, както и за това, че за периода от месец май до края на месец октомври 2016 г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление свождал /чрез осигуряване на лица от мъжки пол/ към блудствени действия и съвкупление две лица - И.К.И. *** и Ж.Р. ***, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл.155, ал.5, т.З във вр.с ал.З във вр.с ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимият делото е разгледано при условията на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

Така повдигнатото обвинение се поддържа в съдебно заседание от представителя на РРП, който намира същото за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия счита, че фактите, посочени в обвинителния акт не водят до правната квалификация, приета от прокуратурата, както и че деянията са с толкова ниска обществена опасност, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В условията на евентуалност, с оглед спецификите на случая, предлага съдът да определи наказание при условията на чл. 55 от НК.

В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна присъда и заявява, че не е знаял, че това, което върши е престъпление.

В обвинителният акт на РРП е посочено, че обвиняемият С.Р.С. ***. От няколко години същия поддържал интимни отношения със св. И.К.И., като в края на 2015 г. заживели заедно. В началото на 2016 г. обвиняемия и св. И. решили да наемат помещение като офис. Двамата се срещнали със св. Мирослав Господинов. Съпругата на същия е управител на „М Трейд дизайн“ ЕООД гр. Разград. Дружеството притежава сграда с офиси в гр. Разград на ул.“Грънчарска“ № *. Обв. С. и св. И. му казали, че търсят да наемат помещение. Свидетелят им показал няколко офиса и двамата се спрели на офис № ***, намиращ се на втория етаж. На 11.01.2011 г. между „М Трейд дизайн“ ЕООД гр. Разград и св. И.К.И. бил сключен договор за наем. Обвиняемия го оборудвал с мебели- диван, телевизор и легло.

През м. април 2016 г. двамата отишли във Франция на почивка. Тъй като не им стигали парите за прибиране, св. И. решила да започне да проституира срещу заплащане. Впоследствие двамата се завърнали в България и тя решила да продължи да се занимава с тази дейност за да изкара пари. Тогава обвиняемият й предложил да ползва помещение в неговия апартамент, в което да се среща с мъже, на които да предоставя сексуални услуги срещу заплащане. Така през м. май 2016 г. св. И. започнала да проституира в апартамента на обв. С., както и в помещението на ул.“Грънчарска“ № *. Междувременно свидетелката се регистрирала в сайта „Адам и Ева“ с ник- нейм „Ванеса“ и публикувала обява, че предлага секс срещу заплащане. В обявата посочила и цената на услугата- 60 лв. за половин час стандартен секс и 100 лв. за 1 час. Посочила и телефон за връзка 089902653, който й бил даден от обв. С..

Св. П. П. е от гр. Разград и познава обв. С. Същият видял обявата, публикувана от св. И. в сайта „Адам и Ева“. През м.07.2016 г. той позвънил на телефона. Обадила се св. И. и му казала да отиде на адреса на ул.“Грънчарска“ № *. Свидетелят отишъл там и тя го посрещнала, представяйки се като „И.“. Оказало се, че той я познава по физиономия и знае, че живее с обв. С. След това двамата правили секс, за което същия й платил 60 лв. Около седмица след това обв. С. се срещнал със св. П. и му казал, че знае за интереса му към св. И. Не след дълго св. П. отново решил да се възползва от услугите на свидетелката. Този път той позвънил на телефона на обв. С. и му казал, че иска „И.“ да отиде в дома му. След това обвиняемия му казал да й звънне. Свидетелят се обадил на И. и тя се съгласила да отиде в дома му. След това го посетила и правили секс, за което същия й платил 60 лв. Около две седмици след това св. П. отново звъннал на обв. С. Последният му казал, че „И.“ няма възможност да отиде до тях, но щял да направи нещо по въпроса. Малко след това обвиняемия му се обадил и му казал, че ще му прати друго момиче. Тогава обв. С. се обадил на св. Ж. С. Двамата се познавали отдавна и той й бил предлагал да проституира за пари. Той й казал, че има момче, което желае да си плати за 30 м. секс. Тогава тя се съгласила и той й дал адреса на свидетеля .

Малко след това св. С. отишла на адреса на св. П. Св. П. я приел в дома си и правил с нея секс, след което й платил 60 лв.

Св. С. Х. е от гр. Разград. Същия познава обв. С. Един ден през лятото на 2016 г. обв. С. му написал от профила си във „Фейсбук“, че има едно момиче, което можело да направи хубави работи и свирки. Написал му, че тя вземала за един час 150 лв., но като за него щяла да вземе 100 лв. Свидетелят се съгласил и обвиняемия му писал, че момичето е в дома му. Впоследствие св. Х. отишъл до дома на обв. С. Малко след това от там излезли обвиняемия и св. И. Тя се качила в автомобила на свидетеля и той я откарал в с. Дянково където правили секс в една къща. След това той й платил сумата от 100 лв. и я върнал обратно в дома на обв. С. След известно време свидетелят звъннал на обв. С. и поискал пак да се срещне с момичето. Обвиняемият му казал, че ще я пита. Впоследствие му се обадил и му казал, че няма да стане, тъй като е заета. Няколко дни по късно св. Х. отново звъннал на обв. С. и попитал дали може да се види с „играчката“. Обвиняемият му казал да я намери във „Фейсбук“ под името „И. И.“ и да й пише лично съобщение. Свидетелят и написал съобщение и тя му написала в отговор, че вече не работи.

Св. А. А. е от гр. Разград и познава обв. С. От свой познат разбрал за услугите, предоставяни от св. И. През лятото на 2016 г. той й позвънил и се уговорили за среща. След това посетил офиса на ул.“Грънчарска“ № *, където правил с нея секс и й платил сумата от 60 лв. Няколко седмици по-късно св. А. звъннал на обв. С. и поискал да се срещне със св. И. Обвиняемия му казал, че няколко дни тя няма да работи. Свидетелят го попитал за други момичета и обвиняемия му казал, че има едно момиче, което се казва Ж. С. Свидетелят познавал С. Тогава до среща между тях не се стигнало. В процеса на разговора св. А. го попитал дали да се намали цената и обвиняемия му казал, че ще говори с момичето. Впоследствие свидетелят ходил на няколко пъти при св. И. и правил секс, като й плащал по 50 лв.

През м. май 2016 г. Св. Д. Ч. видял обявата в сайта „Адам и Ева“ и се свързал със св. И. по телефона. Тя му дала адреса на сградата в която живеел обв. С. Свидетелят я посетил и превили секс в апартамента на обвиняемия, след което й платил сумата от 60 лв.

През м. май 2016 г. Св. Г. А. видял обявата в сайта „Адам и Ева“ и се свързал със св. И. по телефона. Тя мw дала адреса на сградата в която живеел обв. С. Свидетелят я посетил и превили секс, като й платил сумата от 60 лв.

По подобен начин до м. 10.2016 г. лично със св. И. се свързали и св. А. М. от с. Голяма вода, М. С. от с. Мъдрево, Ч. М. от с. Ясеновец, Л. А. от с. Звънарци и А. А. от с. Янково. Всички посещавали адреса или в дома на обв. С. ***, след което тя ги посрещала. След това правели секс, за което й плащали суми между 50 и 100 лв.

По голяма част от парите които вземала, свидетелката И. прибирала за себе си. Със заработените пари правела подаръци на обвиняемия и му давала суми за лично ползване.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени тези обстоятелства, които са изложени в обвинителния акт, тъй като същите се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство показанията на свидетелите Ж.К. /л.22-24/, Пл.П. /л.26-27/, С.Х. /л.29-30/, Ж.С. /л.32-33/, Ив.И. /л.36-38/, А.А. /л.41-42/,А. А. /л.44-45/,Д.Ч. /л.47-48/,Г.А. /л.49-50/, А. М. /л.51-52/, Т. Т. /л.54-55/, М.Сали /л.57-58/, Ч.М. /л.60-61/, Л.Али /л.62-63/, М.Г. /л.64-65/, А. А. /л.68-69/, и др. писмени доказателства.

Подсъдимият работи по трудово правоотношение от 24.01.2017 г. В представената по делото служебна характеристика, изготвена от работодателя, същият дава положителна оценка за него като служител. С. заплаща и издръжка на непълнолетно дете.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Деянията на подсъдимия следва да се квалифицират като свождане на И. и С. към блудствени действия и съвкупление, тъй като е осъществявал контакти с лица от мъжки пол и ги е свързвал с тези две свидетелки с ясното съзнание, че целта на тази връзка е извършване на съвкупление. В случая се касае за две лица, като по отношение на едната – свид. И. е налице користна цел, тъй като двамата са живели заедно и тя по този начин е участвала в бюджета на домакинството, като му е правила и подаръци. При извършване на тези деяния подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективна страна на престъпния състав и е целял извършването на свождане. Деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината /умисъл/, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

По този начин подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.155, ал.5, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По отношение на първото от двете обвинения, съдът счита, че установените по делото фактически обстоятелства не могат да се квалифицират като предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия. По отношение на свид.С. подсъдимият няма никакво отношение към предоставяне на каквото и да било помещение. По отношение на свид. И. същата е сключила договор за наем на офис и доколкото подсъдимият й е помогнал за това, неговото действие е по-скоро приготовление към престъплението по чл.155, ал.1 от НК. По отношение на жилището, в което са живели двамата, съдът счита, че същото не е предоставено на свидетелката с целта по чл.155, ал.2 от ГПК, а й е предоставено за съвместно ползване с оглед фактическото съжителство между двамата. Ето защо съдът счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по първото от двете повдигнати обвинения.

При определяне на наказанието за престъплението, за което подсъдимият е намерен за виновен, съдът взе предвид, че с оглед конкретната ситуация, ролята на подсъдимия при извършване на дейността е била изключително малка и двете свидетелки са извършвали тази дейност и самостоятелно, както и че подсъдимият не е получавал директни плащания, а печалбата за него се е изразявала в участието на едната свидетелка в общия бюджет, а за другата по никакъв начин не е установено да му е плащала някакви суми, както и това, че същият работи по трудово правоотношение и заплаща издръжка на детето си. Ето защо съдът счита, че тези обстоятелства следва да бъдат квалифицирани като многобройни смекчаващи, при които предвидените в текста на НК минимални наказания от три години лишаване от свобода и глоба от десет хиляди лева биха били несъразмерно тежки. Тези наказания не кореспондират и с обществената опасност на деянията на подсъдимия, която е доста по-малка от тази, която е имал предвид законодателя при приемането на тези текстове от закона. Минималната предвидена глоба е несъразмерна и с оглед дейността на двете свидетелки.

Ето защо съдът реши да определи и двете наказания под най-ниския предел, като наказанието глоба определи в минималния възможен размер с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК, а по отношение на наказанието лишаване от свобода – в размер на две години.

Тъй като подсъдимият не е бил осъждан /реабилитиран по право/ към момента на извършване на деянието, съдът следва да обсъди и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. С оглед обстоятелството, че същият работи по трудово правоотношение и заплаща издръжка, както и с оглед на поведението му в процеса /съдействие за установяване на фактите/, съдът счита, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието. Предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянията /с оглед обществената опасност на всички престъпления със същата квалификация/, съдът счита, че по този начин би се постигнала и генералната превенция на закона.

Ето защо съдът реши да отложи изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години за изпитателен срок от четири години.

В този смисъл Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: