Р Е Ш Е Н И Е

Номер 50 14.02.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2047 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против В.С.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1000лв. главница, законната лихва, сумата 192,30лв. договорна лихва за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г., такса разходи 45лв., 286,58лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2015г. до датата на подаване заявлението в съда, неустойка за неизпълнение на договорно задължение -1112,40лв. за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 27.01.2015г. между Изи Асет Мениджмънт АД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски заем №2235240, за предоставен кредит в размер на 1000лв., като договора съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията е договорена в размер на 1192,30лв. Договорената лихва е уговорена в размер на 192,30лв.Крайният договорен срок е 24.11.2015г., до когато кредитът следва да се изплати на десет равни месечни погасителни вноски, всяка от по 119,23лв. като падежът на първата е 27.02.2015г. На основание чл.8 ал.1 от договора, в случай, че забави плащането на падеж ,включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 дни, дължи заплащането на такса за разходи за събиране на просрочените вземания, в размер на 9лв., като всички начислени такива за забавено плащане са в размер на 45лв. Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора, да предостави на заемателя обезпечение на задължението му-две физически лица-поръчители, поради непредставянето им на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1112,40лв., която била разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 111,24лв. На длъжника начислена и лихва за забава в размер на 286,58лв. от 28.02.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда. На 01.08.2015г. вземането на Изи Асет Мениджмънт АД към ответника е прехвърлено на ищеца, за което първият е уведомен. По ч.гр.д. №1432/2017г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника по отношение на претенцията за лихви и разноски..

В предоставения срок ответницата депозира отговор, не оспорва, че е получила заем от 1000лв., но твърди, че не е подписвала процесния договор за заем, както и общите условия към него, твърди, че не е подписван Стандартен европейски формуляр. Не е уведомявана за извършената цесия, не е подписвала известието за доставяне. Към уведомителното писмо, не е имало никакви приложения-Приложение №1/01.08.2015г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., нито пълномощно. Оспорва пълномощното, поради липса на дата и нотариална заверка, счита, че е издадено преди датата на цесията, както и липса на валидно учредена представителна власт. Твърди, че е нарушен чл.26 ал.4 от ЗПК, съгласно който кредиторът трябва да информира потребителя за прехвърлянето на вземането, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия, продължава да администрира кредита. Прави възражение за нищожност на чл.4 ал.2 от договора, поради противоречие с чл.11 ал.4 от ЗПК, неравноправна по чл.24 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Оспорва дължимостта на такса разходи по чл.8 ал.1 от договора, поради нарушение на чл.10а ал.4 от ЗПК, евентуално неравноправна по чл.143 т.5 от ЗЗП...

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за паричен заем №2235240 от 27.01.2015г., с който “ Изи Асет Мениджмънт“ АД, е предоставил на ответника кредит в размер на 1000лв., както и предложение за сключване на договор за паричен заем. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 16.11.2010г. между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството са били уведомени за цедираното вземане. Ищецът е изпратил такова и до ответника на 18.08.2015г., видно от приложеното известие за доставяне.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1432/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1000лв. главница, сумата 192,30лв. договорна лихва за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г., такса разходи 45лв., 286,58лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2015г. до датата на подаване заявлението в съда, неустойка за неизпълнение на договорно задължение - 1112,40лв. за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г.

Съгласно заключението по счетоводната експертиза, договор за паричен заем №2235240 от 27.01.2015г. е отразен в счетоводната система на Изи Асет Мениджмънт АД Прехвърляне на вземането с Приложение №1 от 01.08.2015г. към договор за цесия е отразено в счетоводството на Изи Асет Мениджмънт АД и при ищеца. Остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор 1000лв. за главница, 192,30лв. договорна лихва от 27.02.2015г. до 24.11.2015г. , неустойка за неизпълнение 1112,40лв. и 45лв. такси.

Поради оспорване от ответника истинността на приложения договор за паричен заем е отрито производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК. Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-графологична експертиза, подписите положени в договор за паричен заем №2235240/27.01.2015г. срещу заемател, както и на страниците от същия, не са изпълнени от В.С.Н.. Съдът няма причина да не кредитира заключението като компетентно, обосновано, неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№1432/2017г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. В случая бе установено, че договорът от който ищецът черпи права, не е подписан от ответницата, което се установява от заключението на изготвената експертиза. Предвид оспорването на истинността на процесния документ, видно от заключението на вещото лице, подписа не е положен от ответника, поради което се доказа неистинността на документа и същият следва да се изключи от доказателствата на основание чл.194 ал.2 от ГПК/за което не следва произнасяне в диспозитива, в т см. практика на ВКС/. А юридическите факти, от които ищецът извежда правото си в заповедното производство е именно този договор за паричен заем №223540/27.01.2015г. Неотносимо в случая е заявеното от ответника, че е взел заем от 1000лв. от Изи Асет Мениджмънт, тъй като такъв заем не е предмет на процесния договор с №223540 от 27.01.2015г., посочен от ищеца и като основание в заявлението по ч.гр.д.№1432/2017г. на РРС, а признанието на този факт съобразно чл.175 от ГПК, се преценява с оглед всички доказателства по делото. В случая се установява, че между страните не е породено валидно облигационно отношение с предмет процесния договор. Поради основателността на възражението на ответника спрямо основанието, на което ищецът претендира съществуването на вземането, предявеният в настоящото производство установителен иск, за който е издадената заповед по чл.410 от ГПК, като недоказан следва да се отхвърли.

На ответника следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в размер на 500лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4, срещу В.С.Н. ЕГН**********, адрес *** иск за установяване, че дължи сумата 1000лв. главница, сумата 192,30лв. договорна лихва за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г., такса разходи 45лв., сумата 286,58лв. обезщетение за забава за периода от 28.02.2015г. до датата на подаване заявлението в съда, сумата 1112,40лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.02.2015г. до 24.11.2015г., произтичащи от договор за паричен заем №2235240/27.01.2015г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, ж.к. Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Н. ЕГН**********, адрес *** сумата 500лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: