В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2149 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК. В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ.

Ищецът-„Банка ДСК” ЕАД-София, настоява съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи заплащане на сумата от 5 610,25 лева главница по договор за потребителски кредит, сключен на 30.12.2014г., ведно със законна лихва от 17.05.2017г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 120 лева дължима такса; 1 051,72 лева-договорена лихва за периода от 21.10.2015г. до 17.05.2017г.вкл. и 41,57 лева лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 21.11.2015г. до 17.05.2017г.вкл. В условията на евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, настоява ответницата да бъде осъдена на основание чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД посочените суми. Претендира и разноски по делото, както и тези направени по заповедното производство.

Ответницата, е получил препис от исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда от 18.09.2017г. по реда на чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения едномесечен срок депозира писмен отговор, с които заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че не е настъпил падежа на задължението й по кредита, тъй като нотариалната покана за уведомяване на предсрочна изискуемост не й е връчена и изявлението не е конкретизирано по пера-главница, лихви и разноски и др., оспорва още, че ИМ следва да се счита за покана за изпълнение.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№966/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 5 610,25 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.12.2014г., ведно със законна лихва, считано от 17.05.2017г.-деня на подаване на заявлението, до окончателното плащане, както и за 1 051,71 лева договорена лихва за периода от 21.10.2015г. до 17.05.2017г.; 41,57 лева лихвена надбавка за забава за периода от 21.11.2015г. до 17.05.2017г. и 120 лева дължима такса по кредита. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 286,47 лева, от които 137,46 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

С възражение вх.№7233 от 13.07.2017г. длъжникът-настоящата ответница е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че на 30.12.2014г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата банков кредит в размер на 5 900 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, падежна дата 20 число на месеца. Страните са договорили 12% годишна лихва, ответницата е подписала погасителен план-л.22 от делото, като неразделна част от договора, подписала е и „Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица”-л.13-л.18 от делото. Съгласно заключението последното плащане по кредита от страна на ответницата е на 10.11.2015г., с което са погасени вноски за м.09 и м.10.2015г., неплатената главница по кредита е в размер на 5 610,25лева; неплатената редовна лихва по кредита е в размер на 1 051,72 лева за периода от 21.10.2015г.-17.05.2017г. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че поради необслужване на кредита от ответницата, банката е начислила по договора и санкционни лихви и лихви за забава в общ размер от 41,57 лева, начислена е и такса в размер на 120 лева.

Във възражението си, депозирано в заповедното производство-л.29 от ч.гр.дело, ответницата е заявила, че е уведомена за образуваното срещу нея изп.дело№20177620400317 на 30.06.2017г. от работодателя си, а в писмения си отговор в настоящото производство, твърди че не дължи плащане на търсените суми, тъй като не е настъпил падежа на задължението й-нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е нередовно връчена и изявлението в нея не е конкретизирано по пера-главница, лихви, разноски и др. В условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че размера и на главницата и на лихвите-договорна и наказателна, са значително по-малки.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за кредит за текущо потребление. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в погасителния план. Неоснователно ответницата възразява, че не дължи връщане на усвоените суми, тъй като не е настъпил падежа на задължението й. Кредиторът-ищец е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е уговорена в договора, в случая е допусната забава в плащанията, съгласно приетия погасителен план, над 90 дни-ответницата е преустановила плащанията по кредита на 10.11.2015г. и е престъпил към принудително събиране на вземането си по реда на чл.418 от ГПК.

С разпоредбата на т.18.2 от ТР №4 от 19.06.2014г. на ВКС се въвежда изискване кредиторът да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът счита, че в случая, ищецът е уведомил ответницата, че упражнява договореното свое право чрез нотариална покана, връчена на 17.04.2017г. срещу разписка. Няма основание да се приеме, че същата е нередовно връчена, така както твърди кредитополучателката, още повече, че връчването е извършено на адреса посочен от ответницата при сключване на договора, а съгласно чл.22 от Общите условия, всички уведомления и покани се считат връчени на посочения адрес. Няма и изискване уведомлението да съдържа изброените реквизити в ал.2 на чл.60 от ЗКИ, тези реквизите следва да се съдържат в извлечението от счетоводните книги, а не в нотариалната покана, в случая.

От друга страна, настоящият състав счита, че ответницата няма интерес да се позоваване на неуведомяване, тъй като както обяснява вещото лице в съдебно заседание, ако предсрочната изискуемост настъпи в по-късен момент, главницата остава същата, но договорената и санкционна лихва ще се увеличи.

Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи. Поради уважаването му не следва да се разглежда предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 136,47 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото производство , съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, разноските са в размер на 737,94 лева=237,94 лева допълнителна държавна такса + 200 лева възнаграждение за ССЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на М.К.Н. с ЕГН-********** *** и съдебен адрес:***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-121830616-гр.София с адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” №19 и че тя дължи сумата от 5 610,25 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.12.2014г.., ведно със законна лихва, считано от 17.05.2017г. до окончателното плащане, както и 1 051,71 лева неплатена договорена лихва за периода от 21.10.2015г. до 17.05.2017г.; 41,57 лева санкционна лихва и лихва за забава за периода от 21.11.2015г. до 17.05.2017г.; и 120 лева такса по кредита.

ОСЪЖДА М.К.Н. с ЕГН-********** *** и съдебен адрес:*** да заплати на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-121830616-гр.София сумите: 286,47 лева разноски по заповедното производство и 737,94 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :