Решение по Гражданско дело 2497/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 33 26.02.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 25.01.2018 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Христов гр.д.№ 2497 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С искова молба са предявени кумулативно обективно съединени искове от ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М.Д.Д., ЕГН **********, Н.Т.С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт – К.Д.Д., ПРОТИВ С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата 1069,02 лв. /хиляда шестдесет и девет лева и две стотинки/ - главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,

- сумата 136,02 лв. /сто тридесет и шест лева и две стотинки/ договорна лихва за периода 08.04.2016 г. – 04.11.2016 г.,

- сумата 27 лв. /двадесет и седем лева/ - такса разходи,

- сумата 722,26 лв. /седемстотин двадесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 08.05.2016 г. – 04.11.2016 г.,

- сумата 105,71 лв. /сто и пет лева и седемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода 09.04.2016 г. – 03.08.2017 г.,

за които суми е издадена Заповед № 3014 от 14.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1779/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Ищецът сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Договор за паричен заем от 08.01.2016 г. на длъжника с “Изи Асет Мениджмънт“ АД с № 2466518 за сумата 1300 лв., задължение за връщане на 1517,50 лв. до 04.11.2016 г., уговорена клауза за осигуряване на обезпечение, неизпълнение, респ. неустойка за неизпълнение на тази клауза, плащане само на сумата от 640 лв. с която са погасени както следва: – неустойка – 309,54 лв. такса разходи - 18 лв. договорна лихва – 81,48 лв. и главница – 230,98 лв., начисляване на обезщетение за забава и такси за изпращане на напомнителни писма, изтичане на срока, прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ с договор от 01.01.2017 г.

Излага подробни съображения. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не изпраща представител. Депозира молба с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като подържа исковите си претенции /л. 81/.

Ответникът, депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции. Сочи че изплатен кредит по договор № 2302806 /рефинансираната сума 672.44 лв. /, е свързан с настоящия иск. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, ответникът се явява лично. Поддържа отговора на исковата си молба и излага допълнителни съображения, относно незаконосъобразността на претндираните лихви и неустойка, поради прекомерността им.

Съдът, след като взе впредвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че между ответника като заемател и „Изи Асет Менеджмънт“ АД, като заемодател, е сключен договор за паричен заем N 2466518/08.01.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в заем сумата от 1 300 лв., която ответникът се задължил да погасява в срок на 10 месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, както и че процесните вземания са цедирани от заемдоталя в полза на ищеца с Приложение N 1/01.01.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. /л.31/.

От представения като доказателство по делото горепосочен договор за паричен заем /л.12-21/, се установява, че предадената на заемополучателя сумата в размер на 1 300 лв. е следвало да бъде върната на заемодателя при следните условия: на 10 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 151.75 лв., като датата на първата вноска е 08.02.2016 г., а на последната - 04.11.2016 г.; при годишен лихвен процент - 35 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0,10 %; общ размер на всички плащания - 1 517.50 лв.; годишен размер на разходите на заема - 41,56 %.

По делото са представени и Общи условия към договора за паричен заем, представляващи неразделна част от него.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, което съдът възприема като пълно и обективно изготвено, е че:

Ответникът С.Г.Т., е извършила плащане по кредита при „Изи Асет Мениджмънт” АД София, общо в размер на 640.00 лв., от които 622.00 лв. сума заплатена по погасителни вноски, а също така и 18.00 лв., такса за просрочие съгласно чл. 16/2/ от Договора за паричен заем.

Направила само 2 броя месечни погасителни вноски /първа и втора/, всяка в размер по 255.00 лв., и трета частична от 112.00 лв.

на 10.02.2016 г. - 255.00 лв.

на 07.03.2016 г. - 255.00 лв.

на 23.06.2016 г. - 112.00 лв.

= 622.00 лв. + 18.00 лева сума заплатена за разходи за събиране на вземането. Общо платено от ответника С.Г. 640.00 лв.

разпределени както следва:

Платена главница - 230.98 лв.

Платена договорна лихва - 81.48 лв.

Неустойка за неизпълнение - 309.54 лв.

Такса разходи за събиране - 18.00 лв.

Всичко платено: 640.00 лв.

Ответникът С.Г.Т. не е правила погасителни вноски при ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София.

Размерът на остатъкът на задължението на ответника по договор за паричен заем №2466518/08.01.2016 г. е както следва:

Остатък по главница - 1069.02 лв.

Остатък по договорирана лихва - 136.02лв.

Неустойка за неизпълнение на договорно задължение - 722.26 лв.

Такса разходи 27.00 лв.

Всичко: 1954.30 лв.,

Размер на лихвата която ответника дължи, вследствие на забавено плащане по договор за паричен в следствие на забавено плащане по договор за паричен заем, при главница 1069.02 лв. е в размер на 143.42 лв.

Всичко: 2097.72 лв.

Договор за паричен заем №2302806/07.05.2015 г. със заемател ответника по делото С.Г.Т. е в размер 1000.00 лв. /хиляда лв./ главница. Кредитът е бил изцяло погасен на 08.01.2016 г., посредством рефинансиране с кредит получен с договор за паричен заем 2466518/08.01.2016 г..

Със сключването, между страните, на процесния договор за паричен заем 2466518/08.01.2016 г., е рефинансирана сума 672.44 лв., остатък от паричен заем №2302806/07.05.2015 г. и ответника при 1300.00 лв. отпуснат паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.София, получава 627.56 лв. /1300.00 - 672.44 = 627.56/.

След рефинансирането, ответника няма задължения към договор за паричен заем №2302806/07.05.2015 г. Същия е погасен изцяло.

Счетоводството на ищеца, „Агенция за събиране на вземания” АД, гр.София, както и на „Изи Асет Мениджмънт” АД София, са водени редовно за проверявания период.

На 01.01.2017 г. е подписано Приложение N 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, /последното е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД/, с който е прехвърлено и вземането, произтичащо от процесния договор за паричен заем.

От представеното по делото пълномощно /л. 32 от делото/ e видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило ищеца да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало съгласно договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца.

Такова уведомление за цесията е било изпратено до ответника, но се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя /л.22-23/. Съдът намира, че тъй като е безспорно че Уведомлението за цесията е приложено към исковата молба и препис от същото е било надлежно връчено на ответника, ведно с преписа от исковата молба, то съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД . Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК, Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 99 от ЗЗД:

За основателността на предявените искове следва да се установи от ищеца, че по силата на възникнало облигационно правоотношение по договор за заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, на ответника е предоставен заем в посочения в исковата молба размер, и за него е възникнало задължението за връщане на заемната сума съобразно уговореното, ведно с възнаградителна лихва; че между ищеца и заемодателя е бил сключен договор за цесия на процесните вземания, както и че длъжникът е бил уведомен писмено за прехвърлянето на процесните вземания.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

По делото не се спори между страните, а и от договора за паричен заем, се установява, че е сключен договор за заем между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1 300 лв., която кредитополучателят се е задължил да погасява на 10 равни месечни погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Общият размер на плащанията по договора е 1 517.50 лв.

На следващо място, от процесния договор за заем се установява, че падежът на първата погасителна вноска е 08.02.2016 г., а на последната погасителна вноска - 04.11.2016 г., както и че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска.

По делото ответникът не оспорва, а и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, се установяват задълженията по размер.

По делото се установява, че на 01.01.2017 г. е подписано Приложение N 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, /последното е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД/, с който е прехвърлено на ищеца и вземането, произтичащо от процесния договор за паричен заем. С връчването на преписа от исковата молба на ответника е връчено и уведомителното писмо за цесията.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение:

Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 и 2 от процесния договор за паричен заем заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/. две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодателя за размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от 401 "Редовен"; 2/. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Уговорено е също така, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 031.80 лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 103.18 лв.

В случая, по делото ответницата не твърди и не доказва да е предоставила на заемодателя в уговорения в чл. 4, ал. 1 от договор за заем срок някое от посочените по - горе обезпечения. Ето защо, поради неизпълнение на договорното задължение по чл. 4, ал. 1 от договора за заем, за заемодателя е възникнало задължението за плащане на неустойка по чл. 4, ал. 2 от същия договор в горепосочения размер.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че ответницата е погасила част от задължението си за неустойка за неизпълнение, а именно - сумата от 309.54 лв., а непогасеният остатък възлиза на сумата от 722.26 лв.

Следователно, искът за неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 4, ал. 2 от процесния договор за заем е основателен и следва да се уважи изцяло.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за иска за неустойка за забава /такса разходи/:

Основателността на иска за неустойка за забава предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното между страните.

По делото се установи наличието на главен дълг, а от представения договор за заем /чл. 8, ал. 1 и 2/ и ОУ /чл. 30/ към него се установява, че страните са се договорили, че при забава в плащането на падежа на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се дължи на заемодателя заплащането на такса разходи /изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочените задължения в размер на 9,00 лв. Таксата разходи се начислява за всеки следващ 30 - дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. В случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 90 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 100 лв., представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, включително ангажирането на лице/служител, който да осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че на ответницата са начилени такса разходи за събиране на вземането съгласно чл. 8, ал. 2 от договора в размер на 27,00 лв., които ответницата не е погасила.

Ето защо, искът за неустойка за забава /такса разходи/ е основателен и следва да се уважи изцяло, а именно - за сумата от 27,00 лв.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД:

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното между страните.

В случая, по делото се установява наличието на главен дълг. Съгласно уговореното в чл. 8, ал. 3 от процесния договор за заем при забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден на забава.

По делото не се спори между страните, че към 08.04.2016г. е била изискуема първата неплатена погасителна вноска по процесния договор за заем. Следователно към тази дата ответницата е изпаднала в забава в плащането им.

На следващо място, от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 09.04.2016 г. до 03.08.2017 г. /датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, начислена върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска, възлиза на сумата от 143.42 лв. Ищецът претендира обаче само сумата от 105.71 лв., която следва да му бъде присъдена.

Видно от заключението на ССЕ, е че остатъка от договорната лихва за периода 08.04.2016-04.11.2016г., е в размер на 136.02 лв., поради което този иск също се явява основателен.

По възражението на ответника за прекомерност на неустойката и лихвените проценти.

Съдът намира, че уговорената неустойка, както и лихва не са прекомерни. Такава е и съдебната практика по същия вид договори обективирана в:

- Решение № 269611 от 16.11.2017 г. на СРС по гр. д. № 15255/2017 г.,

- Решение № 425 от 6.02.2017 г. на РС - Варна по гр. д. № 4611/2016 г.,

- Решение № 1593 от 17.05.2017 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 8083/2016 г.,

- Решение от 7.07.2017 г. на РС - Дупница по гр. д. № 523/2017 г.,

- Решение № 23 от 16.01.2018 г. на РС - Дупница по гр. д. № 1906/2017 г.,

- Решение № 527 от 14.11.2016 г. на РС - Казанлък по гр. д. № 682/2016 г.

По разноските:

Ищецът претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 91.20 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които : 41.20 лв. разноски за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като следва да се отхвърля искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния му претендиран размер от 100 лв., като неоснователно.

Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 750.26 лв., представляваща разноски в исковото производство от които : 258.80 лв. - разноски за заплатена държавна такса, 391.46 лв. – разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърля искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния му претендиран размер от 350 лв., като неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М.Д.Д., ЕГН **********, Н.Т.С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по Договор за паричен заем № 2466518 от 08.01.2016г., сключен между С.Г.Т., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца съгласно Приложение N 1/01.01.2017 г. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., както следва:

- сумата 136,02 лв. /сто тридесет и шест лева и две стотинки/ договорна лихва за периода 08.04.2016 г. – 04.11.2016 г.,

- сумата 27 лв. /двадесет и седем лева/ - такса разходи,

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М.Д.Д., ЕГН **********, Н.Т.С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумите:

- 91.20 лв. /деветдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, от които : 41.20 лв. разноски за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния му претендиран размер от 100 лв., като неоснователно,

- 750.26 лв. /седемстотни и петдесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща разноски в исковото производство от които : 258.80 лв. - разноски за заплатена държавна такса, 391.46 лв. – разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърля искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния му претендиран размер от 350 лв., като неоснователно.

След влизането му в сила заверен препис от настоящо решение да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: