Р Е Ш Е Н И Е

              Номер           43                                31.01.2018 г.                                      гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На  тридесет и първи януари                                   две хиляди и осемнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията     Гр.д. №2606/2017 г.

 

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу  И.Г.Н., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 2211,71 лв. главница, сумата 767,30 лв. договорна лихва и сумата 714,49лв. лихва за забава за периода 13.10.2014 г. – 03.08.2017 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит с “БНП Париба Пърсънъл Файненс ”АД за сумата 3000 лв., че се е задължила да върне сумата 4 634,01 лв., от които 1634,01 лв. договорна лихва на 14 броя равни месечни погасителни вноски с краен срок 15.06.2015 г., че от 13.10.2014 г. ответникът е изпаднал в забава, че до  датата на подаване на исковата молба е заплатила 1655,00 лв., от които 866,71 лв. договорна лихва и 788,29 лв. главница, че на 13.01.2015 г. вземането към ответника е прехвърлено на „Микро Кредит“АД, а с договор от 16.01.2015 г. е прехвърлено на ищеца. Сочи, че първоначалният кредитор е изпратил уведомление за цесията. В с.з. чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

            Ответникът не е заявил становище по иска.

Предвид искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана тази възможност, той не е представил становище и не е изпратил представител в с.з. и от представените доказателства може да се направи вероятен извод, че искът е основателен.

            Основателно е и искането за присъждане на съдебни разноски. По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът счита, че същото следва да бъде определено в минималните размери, предвидени в чл.25 и 26  от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като и двете производства са без фактическа и правна сложност.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   И.Г.Н., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата 2211,71 лв. /две хиляди двеста и единадесет лева и седемдесет и една стотинки /  главница по договор за кредит ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 767,30 лв. /седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/ договорна лихва за периода 12.10.2014 г. – 15.06.2015 г. и сумата 714,49 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода 13.10.2014 г – 03.08.2017 г., за             които е издадена заповед за изпълнение №2917/07.08.2017 г. по ч.гр.д.№1791/2017 г. на РРС.

            ОСЪЖДА И.Г.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата 73,87  лв. /седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки / за направените разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1791/2017 г. и сумата 73,87  лв. /седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки / съдебни разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото гр.д.№2606/2017 г. на РС Разград.

            Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК.

            Препис от решението да се връчи на ответника.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: