Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 54                                   14.02.2018 г.                                             гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На      седми февруари                                              две хиляди и осемнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2636/2017 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от „“Инвестбанк“АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу А.В.П. за установяване, че същата дължи на ищеца сумите 15 782,94 лв. главница по договор за кредит ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 447,98 лв. просрочена възнаградителна лихва за периода 26.02.2017 г. до 28.05.2017 г., сумата 261,54 лв. лихва за забава за периода 26.02.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата 5,70 лв. такси за поддържане на разплащателна сметка и сумата 60 лв. такса за връчване на нотариална покана, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1338/2017 г. по описа на РС Разград. Сочи, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит на 26.05.2016 г. за сумата 20 000 лв. с краен срок за погасяване 26.05.2019 г., че същият е просрочен от 26.02.2017 г., като са просрочени 4 вноски по главницата и 3 вноски по лихвите, че ищецът е отправил до ответника нотариална покана, с която е обявил кредита за предсрочно изискуем, връчена чрез нотариус Р.И. на 29.05.2017 г., но вземането не е било погасено, както и че за сумата е издадена заповед за незабавно изпълнение. Иска присъждане на направените по настоящото производство, както и по ч.р.д.№1338/2107 г. разноски.

            Ответникът оспорва иска. Счита, че по делото не са представени доказателства за това, че й е връчена нотариална покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

            Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1338/2017 г. на РРС.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 26.05.2016 г. между ищеца „Инвестбанк“АД и ответника А.В.П.  е сключен договор за потребителски кредит с №8163-195/26.05.2016 г. С този договор банката е предоставила на ответницата сумата 20 000 лв. по конкретно посочена банкова сметка ***не сумата  ведно с фиксирана годишна лихва в размер на 11,50% до 26.05.2019 г., т.е. на 36 месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план  /на л.10 от ч.гр.д.№1338/2017 г./ В чл.14 от договора изрично е записано, че за него се прилагат разпоредбите на Общите условия за предоставяне на потребителски кредити.  Такива са приложени към договора, като на всеки лист е положен подпис на ответницата на 26.05.2016 г. – датата на подписване на договора. В т.10.1.2 във вр. с т.10 на Общите условия е посочено, че при непогасяване изцяло в срок на което и да е задължение за заплащане на анюитетна погасителна вноска по главница, дължими лихви, банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, а в случай, че не бъде изплатен незабавно – и да пристъпи към събирането му по принудителен ред. В т.10.2 е регламентирано задължението на банката в тази ситуация да уведоми длъжника на адреса за кореспонденция, посочен в договора.

            Според представеното извлечение от счетоводните книги на банката първото просрочено задължение на ответницата по процесния кредит е от 26.02.2017 г. и към 21.06.2017 г. същата е просрочила 3 вноски по лихвите и 4 вноски по главницата. С нотариална покана от 23.05.2017 г., връчена лично на длъжника на 29.05.2017 г. „Инвестбанк“АД е уведомила А.П. за размера на задълженията й към банката, както и  за това, че считано от датата на връчване на поканата обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и я поканила в едноседмичен срок да погаси задължението си с предупреждение за принудително събиране след този срок.

            Със заявление, депозирано на 21.06.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата. Такава е издадена на 23.06.2017 г. за сумите 15 782,94 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г., сумата 447,98 лв. просрочена договорна лихва за периода 26.02.2017 г. – 28.05.2017 г., сумата 261,54 лв. лихва за забава за периода 26.02.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата 5,70 лв. такса, 60 лв. за връчване на нотариална покана, 331,16 лв. разноски за д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове за установяване на задълженията на ответницата към ищеца, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, са основателни и доказани.

            Сключеният между страните договор за кредит поражда задължение за банката да предостави съответната сума, а за длъжника – задължение да върне същата. В договора е удостоверено предоставянето на сумата, предмет на договора. Следователно за ответницата е възникнало задължението да върне сумата. Отношенията между страните  се уреждат освен от разпоредбите на чл.430-432 от ТЗ, и от разпоредбите на договора и общите условия към него.  В тези Общи условия изрично са записани обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, сред които е и непогасяване в срок на анюитетна погасителна вноска. Именно поради непогасяването на такава, ищецът е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е направил това в съответната форма – със заявление под формата на нотариална покана, лично връчено на ответницата.

            След връчването на нотариалната покана задължението на ответницата е следвало да бъде изпълнено в дадения й от ищеца срок за изпълнение. Тъй като не е направила това, за ищецът е възникнало правото да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължението.

Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е поискана и издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, а именно 15 782,94 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г., сумата 447,98 лв. просрочена договорна лихва за периода 26.02.2017 г. – 28.05.2017 г., сумата 261,54 лв. лихва за забава за периода 26.02.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата 5,70 лв. такса, 60 лв. за връчване на нотариална покана

            На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК в размер на  331,16 лв. държавна такса по настоящото производство, а по заповедното производство – д.т. от 331,16 лв.

            Ищецът е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед материалния интерес следва да бъде в размер на предвидения минимум от 100 лв. за настоящото производство и 50 лв. по ч.гр.д.№1338/2017 г.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   А.В.П., ЕГН ********** ***, че същата  дължи на „Инвестбанк“АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление  район „Триадица“, бул.“България“, №85 сумата 15 782,94 лв. /петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ главница по договор за потребителски кредит от 26.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 447,98 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода 26.02.2017 г. – 28.05.2017 г., сумата 261,54 лв. /двеста шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лихва за забава върху главницата за периода 26.02.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата 5,70 лв. /пет лева и седемдесет стотинки/ такси за поддръжка на разплащателна сметка и сумата 60 лв. /шестдесет лева / такса за връчване на нотариална покана, за          които вземания е издадена заповед за изпълнение №2180/23.06.2017 г. по ч.гр.д.№1338/2017 г. на РРС.

            ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Инвестбанк“АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление  район „Триадица“, бул.“България“, №85 сумата 331,16  лв. / триста тридесет и един лева и шестнадесет стотинки/ разноски и сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 331,16  лв. / триста тридесет и един лева и шестнадесет стотинки/ разноски и 50 лв./петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1338/2017  г. на РС Разград.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

            След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №1338/2017 г. на РРС.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: