Р Е Ш Е Н И Е

16.02.2018 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2865/2017 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С.С.И., с която иска от съда да установи по отношение на „Топлофикация Разград“ЕАД“, че задълженията на ищцата за заплащане на сумите 663,58 лв. за топлинна енергия за периода 01.11.2007 г. – 28.06.2010 г. ведно със законната лихва от 10.12.2010 г. до изплащане на вземането, 148,96 лв. мораторна лихва за периода 01.12.007 г. – 10.11.2010 г. и сумата 25,00 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. от 2010 г. на РС Разград, както и сумите 575,90 лв. за ползвана топлоенергия за периода 01.11.2010 г. – 16.07.2012 г. ведно със законната лихва от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и 58,82 лв. лихва за периода 01.01.2011 г. – 23.11.2012 г. и сумата 25 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№16/2013 г. по описа на РС Разград са погасени по давност. Твърди, че изпълнителните листи са й връчени на 17.11.2017 г. от ЧСИ.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че въз основа на процесните изпълнителни листи срещу ищцата са образувани изп. дела № 255/2012 г. и № 389/2013 г. и по тях се извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсната давността. В с.з. процесуалният представител заявява, че последното изпълнително действие по изп.д.№ 389/2013 г. е запор на трудовото възнаграждение на 23.01.2015 г.

Предявените искове са допустими – предявени са от и срещу страните по твърдяното материално правоотношение. Ищцата има интерес от предявяването на установителни искове, тъй като ответникът се е снабдил с изпълнителен лист в производството по чл.410 от ГПК

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Срещу ищцата С.С.И. са издадени изпълнителни листи за задължения срещу „Топлофикация Разград“ЕАД за сумите 663,58 лв. за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2007 г. – 28.06.2010 г. и законната лихва от 10.12.2010 г. , както и за сумата 148,96 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2007 г. – 10.11.2010 г. и сумата 25 лв. разноски по делото и за сумата 575,90 лв. за заплащане на топлинна енергия за периода 01.11.2010 г. – 16.07.20102 г. ведно със законната лихва от 02.01.2013 г. , сумата 58,82 лв. лихва за периода 01.01.2011 г. – 23.11.2012 г.и сумата 25 лв. за разноски по делото. И двата изпълнителни листа са издадени въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С молба от 05.06.2013 г. „Топлофикация Разград“ЕАД са поискали образуване на изпълнително дело от ЧСИ Г.С., а на 27.09.2017 г. са поискали прекратяване на делото и връщане на изпълнителния лист. С постановление от 03.10.2017 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело.

Със съобщение от 25.10.2017 г. ищцата е уведомена за образувано срещу нея изпълнително дело от ЧСИ Г.С. за заплащане на сумите по двата изпълнителни листа и на други задължения, както и за това, че за обезпечение на задълженията са наложени запори и възбрани.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед твърдението на ищцата, че вземанията срещу нея са погасени по давност трябва да се изследват твърденията на ответника за спиране и прекъсване на давността. При това изследване съдът трябва да вземе предвид Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК. В същото е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, което прекъсва давността е твърдяното от представителя на ответника налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Налагането на такъв запор обаче не е доказано по делото. Образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността, респ. неговата висящност не я спира. В този смисъл има разлика между исковия процес /който спира давността/ и изпълнителния. Докато ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес /защото той се движи служебно от съда/, то взискателят следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като сочи съответните изпълнителни способи, респ. внася таксите и разноските за тях, респ. иск повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Ето защо ответникът следваше да докаже предприемането на конкретни действия на принудително изпълнение и това не бе направено, а от обстоятелството, че изпълнителното дело е било висящо не следва извода, че такива изпълнителни действия са били предприемани.

Задълженията, чието изпълнение се иска от ищцата са периодични такива и за тях се прилага тригодишната погасителна давност, уредена в чл.111, б „в“ от ЗЗД. Същата не е прекъсната с образуването на частните дела за издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявленията за това не са нито иск нито възражение по см. на чл.116 б“б“ от ЗЗД и не прекъсват давността, освен в случаите, в които след това е предявен иск по чл.422 от ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за предявяване на такъв иск за установяване на вземанията на ищцата към ответника. Тези заявление не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б“В“от ЗЗД. Единственото изпълнително действие, за което са представени доказателства е налагането на запор и възбрана, за които е съобщено на ищцата със съобщението от 25.10.2017 г.

Към тази дата обаче погасителната давност е била изтекла, тъй като с оглед периодичността на вземанията и обстоятелството, че имат срок за изпълнение, всяко от тях е погасено по давност с изтичане на тригодишния срок за него, но най-общо по първия от изпълнителните листи, всички вземания са били погасени на 29.06.2013 г., а по втория – на 17.07.2015 г.

Ето защо съдът следва да приеме, че четирите вземания по двата изпълнителни листа – главница и лихва по всеки от тях, са погасени по давност и тяхното изпълнение не може да се търси по принудителен ред.

Погасено по давност е и задължението за заплащане на направените от ответника разноски по двете частни граждански дела, тъй като разпоредбата на чл.119 от ЗЗД посочва, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, от които 59,89 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Тъй като при определяне на държавната такса, съдът не е съобразил, че предявените искове касаят различни материални интереси, а именно установяване погасяването по давност на главници и лихви по два изпълнителни листи – т.е. общо четири обективно съединени иска за защита на различни интереси, то разликата между дължимата д.т. от 200 лв. и платената от ищцата от 59,89 лв. следва да бъде заплатена от ответника в полза на РС Разград предвид основателността на тези искове.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, че задълженията на С.С.И., ЕГН ********** *** за заплащане на 663,58 лв. ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва от 10.12.2010 г. до изплащане на вземането, сумата 148,96 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2007 г. – 10.11.2010 г. и сумата 25 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист на 24.01.2011 г., както и за заплащане на 575,90 лв. за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. до 16.07.2012 г. , ведно със законната лихва от 02.01.2013 г., на 58,82 лв. лихва за периода 01.01.2011 г. – 23.11.2012 г. и 25 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2013 г. от РС Разград по реда на чл.410 от ГПК са ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И., ЕГН ********** *** сумата 59,89 лв. /петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски по делото и 400 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК *** със седалище гр. Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 140,11 лв. /сто и четиридесет лева и единадесет стотинки/ дължима д.т.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: