Р Е Ш Е Н И Е

№65, 06.03.2019г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. П.М.Т., че дължи на ищеца сумата от 10820.57лв- главница, 295.38лв. изискуема редовна лихва за периода 20.02.17г.-20.06.17г., сумата 49.15лв. наказателни лихви за същия период и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че с ответницата са сключили договор за студентски кредит за сумата от 9600лв., изменена на 9480лв. с цел заплащане на 8 студентски такси от 1200лв. Ответницата е усвоила поетапно отпуснатия лимит от 9480лв. Заемната сума ответницата е следвало да заплати на 120 равни анюитетни вноски, считано от 20.11.15г. до 20.11.2025г., като при погасяване на кредита ответницата е ползвала гратисен период до 20.10.15г., през който не се дължи плащане на главница и на лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира. Тъй като ответницата не е заплатила пет последователни вноски банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като банката има право на това при неплащане на три последователни вноски. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила за това ответницата с писмо. Писмото е получено от Марин Петров, баща /член на домакинството/ на 27.06.17г. Въпреки уведомлението ответницата не е погасила задълженията си и ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК /гр.д.№1571/17г. на РРС/. Издадена е заповед № 2570/14.07.17г., по която длъжника е възразила и Банката е предявила установшителния си иск в рамките на предоставения от съда срок.

Ответницата П.М.Т. е възразила в срок, която твърди неоснователност на иска, тъй като в уведомлението за предсрочна изискуемост не е упоменат срок, в който следва да бъде изпълнено задължението, а е записано „незабавно доброволно да платите“. Според нея нито договора, нито закона използва термин „незабавно плащане“. Счита, че ищецът е следвало да посочи срок за доброволно изпълнение. Ответницата не оспорва, че ищецът е предприел действия по събиране на вземането си на 12.07.17г. Ответницата твърди, че седем години е изплащала редовно кредита си, а настъпилата забава се дължи на изпадането й във временна неплатежоспособност към момента на просрочие на вноските. Претендира и разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 06.10.2010г. страните са сключили договор за студентски кредит за сумата от 9600лв., платими от кредитора на 8 бр. такси от по 1200лв. Страните са се уговорили и за начина на погасяване на кредита-срок, вноски, лихви, ГПР. За тази цел е изготвен и подписан погасителен плен. Ответницата е следвало да заплати на 120 равни анюитетни вноски, считано от 20.11.15г. до 20.11.2025г., като при погасяване на кредита ответницата е ползвала гратисен период до 20.10.15г., през който не се дължи плащане на главница и на лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира. Вещо лице е установило, че ответницата не е заплатила пет последователни вноски, тези с падежи:20.02.2017г., 20.03.2017г., 20.04.2017г., 20.05.2017г. и 20.06.2017г., поради което банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като съгласно договора за студентски кредит-чл.7.2 банката има право на това при неплащане на три последователни вноски. С уведомително писмо изх.№ИЗХ-001-58040 банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила за това ответницата с писмо. Ищецът представя копие от известие за доставяне, то което е видно, че ищецът е изпратил документ изх.№ИЗХ-001-58040, като писмото е получено от Марин Петров, баща /член на домакинството/ на 27.06.17г. Въпреки уведомлението ответницата не е погасила задълженията си и ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК /гр.д.№1571/17г. на РРС/. Издадена е заповед № 2570/14.07.17г., по която длъжника е възразила и Банката е предявила установшителния си иск в рамките на предоставения от съда срок.

По делото е назначена ССЕ, според заключението на която банката е отпуснала на ответницата сумата от 4800лв., която сума е усвоена от нея /преведена вместо нея по сметката на ВСУ“Черноризец Храбър“. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК задължението на ответницата е било 10820.57лв. главница и лихва /редовна и наказателна-295.38лв.+49.15лв./ от 344.53лв. или общо 111610лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за основателен.

Страните не спорят по фактите касаещи наличието на валидно сключен договор за студентски кредит, неговия размер и уговорения начин на плащане. Не спорят и, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, както и че ответницата не е заплащала вноските по него. Ответницата е била известена за предсрочната изискуемост. Тя обаче счита същата за ненастъпила поради факта, че банката е написала в уведомителното писмо „незабавно доброволно да платите“, вместо да й предостави срок за доброволно плащане. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая е налице настъпила предстрочна изискуемост, а именно: наличие на поне три непогасени месечни вноски и ответницата е била редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост от банката. Предоставяне на срок за доброволно плащане не се следва.

Неоснователен е и другият довод на ответницата- изпадането във временна наплатежоспособност. За да се освободи длъжникът от своето задължение по вече безусловно възникналото договорно правоотношение следва да е настъпило такова събитие, което съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, тъй като е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността – с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат. Липсата на парични средства обаче не може да бъде причина за освобождаване на длъжника от задължението да плати, както изрично е посочено и с разпоредбата на чл.81 ал.2 ЗЗД.

Предвид основателността на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производства. Сторените разноски в заповедното производство са 273.30лв., а в исковото- 759.52лв. Юрисконсултското възнаграждение в съд.производство съдът намира, че следва да е в размер на 100лв., предвид липсата на правна сложност в настоящия казус, както и неявяването на юрисконсулт в с.з.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ЕИК 931558413, гр.София сумата от 10820.57лв./десет хиляди осемстотин и двадесет лева и петдесет и седем стотинки/ изискуема главница, сумата 295.38лв. /двеста деветдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ изискуема редовна лихва за периода 20.02.17г.-20.06.17г. и сумата 49.15лв./четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки/ наказателни лихви за същия период, по договор за студентски кредит от 06.10.2010г.

ОСЪЖДА П.М.Т. да заплати на Райфайзенбанк /България/ ЕАД сумата от 273.30лв./двеста седемдесет и три лева и тридесет стотинки/ разноски в заповедното производство и сумата от 759.52лв. /седемстотин петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: