ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27.03.2018 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд в закрито съдебно заседание на 27.03.2018 г., в следния състав:
председател: Атанас Х.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 109 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Ответникът В.А.Х., не е могло да
бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се е намерило лице, което е
съгласно да получи книжата до ответника /л.13/.
Ето защо,
връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК /л.26-27/.
Ответникът не е могло да бъде намерен и на постоянния
и настоящия си адрес, виден от справка НБДН
/л. 16/, и не се е намерило лице, което
е съгласно да получи книжата до ответника. Ето защо, връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал.1
ГПК и на постоянния и настоящия му адрес./л.20-22/.
Ответникът не се е явил да получи книжата в двуседмичния
срок от залепването на уведомлението по чл. 47 ГПК.
Видно от справка от НАП, е че ответника няма
регистриран действащ трудов договор, поради и което връчването не може да се
осъществи по местоработата му /л.24/.
Съдът установи редовността на връчването,
поради което следва да се разпореди съобщенията да се приложат към делото и да
бъде назначен на ответника, особен представител на разноски на ищеца, съгл. чл.
47, ал.6 ГПК.
Ето защо, с Разпореждане № 1009 от 12.03.2018г. /л. 29-30/ съдът е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заплати по сметката на Районен съд – Разград, сумата от 600.00 лева /шестотин лева/, представляваща възнаграждение за особен представител на ответника, на осн. чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в същия срок представи на регистратурата на Районен съд – Разград документа за внесената сума. Ищецът е изрично предупреден, че при неизпълнение указанието, исковата молба с приложенията ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението изпратено до ищеца е връчено на 19.03.2018г. /л.32/, чрез пълномощника на ищеца адвокат Е.И.С. ***, редовно упълномощен с пълномощно от 09.01.2018г. /л.4/.
В дадения срок, който е изтекъл на 26.03.2018г. /понеделник – присъствен ден/, а и по настоящем указанията не са изпълнени.
Неизпълнението
на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за
връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал.3 ГПК. Когато ответникът
е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е
задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на
разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е.
задължението на ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване
на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на
разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието
му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата
молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на
производството по делото. Така и Определение
№ 211 от 01.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11/2013 г.
на ВКС, ІV г.о, Определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. дело №
542/2011 г. на ВКС ІV г.о., Определение
№ 258 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 121/
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
евентуалното представяне на документ
за внесено възнаграждение след изтичане на определения срок ще бъде без правно
значение – съгласно чл. 64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след
изтичане на срока не се вземат предвид от съда. Липсва основание да се
приеме, че са съществували обективни причини за неизпълнение на указанието на
съда, тъй като ищецът не е поискал допълнително продължаване на срока на
основание чл. 63, ал.1 ГПК, нито се позовава на особени, непредвидени
обстоятелства, препятствали го да изпълни своевременно указанията на съда.
Както е посочено в постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г.
на ВКС, ІVг.о., ГК: „след като
първоначалният преклузивен такъв е бил изтекъл не е била налице хипотезата на
чл. 62, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ГПК това
процесуално действие на ищеца се смята неизвършено, тъй като възможността за
извършването му е била преклудирана.”
В този смисъл вж. постановените в производство по
чл. 278, ал.1 ГПК, Определение № 6
от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на ВКС IV г.о., Определение № 498 от
15.10.2010 г. ч. гр. д. № 485/2010год.
на ВКС ІІІ г.о.,
Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 580/2012 г., I г. о., ГК,
както и Определение № 11716 от
24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. №
11207/2006 г., IV о., както и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 357 ОТ 21.05.2015 Г. ПО Ч.
В. ГР. ДЕЛО № 131/2015 Г. ПО ОПИСА НА
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Водим от горното, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 410 от 11.01.2018 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 109/2018 г. по описа на Районен съд – Разград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 109/2018 г. по описа на Районен съд – Разград.
Препис от определението да се връчи на ищеца,
на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му, с
частна жалба пред Окръжен съд – Разград.
Районен съдия: