№ 56 07.03.2018
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На осми февруари две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Даринка Димитрова
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 919 по
описа за 2017 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ВЕОЛА“
ООД гр. Лозница против Наказателно постановление № КГ -2086 от 18.10.2017 г. на заместник-председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.8, ал.2 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.6, т.1 и приложение
№1 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и на
основание чл.34, ал. 2 от ЗЧАВ му е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 лв и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и
изпитване на проба в размер на 695 лв. Моли се наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на
РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното Наказателно постановление № КГ -2086 от
18.10.2017 г. на заместник-председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на „ВЕОЛА“ ООД гр. Лозница за нарушение на чл.8,
ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.6, т.1 и приложение
№1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол и на основание чл.34, ал. 2 от
ЗЧАВ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв и дружеството
е задължено за заплати разходите за вземане и изпитване на проба в размер на
695 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение А-153/07.09.2017г. съставен от
главен инспектор при наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на 12.07.2017г. е извършена проверка в обект – бензиностанция
в гр. Л., управляван от обжалващото дружество. От бензиноколонка с налично
количество 3099л. Е взета проба от течно гориво №Рс-062/12.07.2017г..
Установено било, че последната доставка за гориво е в количество 1978 л. по
фактура с доставчик «Ромпетрол България» ЕАД. Взетата контролна проба била
изпитана в стационарна лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ГД ККТГ – ДАМТН, гр. София, при което бил издаден Протокол за
изпитване №С-0297-1/14.07.2017г. На основание изготвения протокол за изпитване
в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол №КП –
0443/14.07.2017г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество,
съгласно който: течно гориво – автомобилен бензин А 95Н не съответства на
изискванията за качество, както следва : - «Дестилационни характеристики»:-
«край на кипене» /°C/: Получен резултат
от изпитването 230,08 °C при норма максимум
210,0 °C – отклонение с 20,08 °C над максимално допустимата стойност. Съгласно
БДС EN
ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за
прецизност относно методите на изпитване“, при получен резултат от изпитването
над 214,0 °C , продуктът не съответства на
изискването за температура на край на кипене. Прието е, че по показател
«Дестилационни характеристики» продуктът не съответства на изискванията за
качество.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Д. Ш..
Същият потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Разпитани са и
свидетелите О. П. и Т. Р., които към момента на проверката са работили в
дружеството жалбоподател. Втората от посочените свидетелки е присъствала и описва
процедурата по вземане на проби, макар и от думите и да става ясно, че не помни
добре някой обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че нейните показания не
оборват показанията на актосъставителя, който е значително по-конкретен и
очевидно добросъвестно разказва това което се е случило. Назначена е и съдебно-техническа експертиза,
която с оглед материалите по делото и след вземане предвид показанията на свидетелите, установява,
че при вземане на контролните проби са спазени техническите и технологични
правила, предвидени в техническите стандарти. Вземането на контролни проби
отговаря на Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Спазени са технологичните правила за съхранение на контролните проби. Анализът
на контролните проби е направен по установените
в Наредбата методи на изпитване, като са спазени и изискванията на БДС EN ISO 4259:2008. Заинтересованата страна не е поискала в нормативния срок
арбитражна проба, поради което установените резултати в рамките на тази
процедура не са оспорени. Процедурата, установена в БДС EN ISO 3170 е спазена при вземане на пробите. С оглед тези доказателства, като
взема предвид и писмените такива, съдът приема, че обстоятелствата описани в НП
са доказани.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от такива пороци, които да са
от естество, че да се приемат за съществени и не налагат отмяна на НП. Съдът
намира за неоснователен довода, че при вземането на пробите не е присъствал
представител на дружеството. Всъщност присъствал е служител на дружеството /св.
Т. Р./, с което нормативните изисквания са спазени. При тези процедури под
представител не се разбира изрично овластено лице. С оглед доказателствата по
делото, включително назначената експертиза, съдът намира, че процедурата по вземане на
проби в конкретния случай е спазена. Вмененото
на обжалващото юридическо лице нарушение се доказва по делото. Наказаното
дружество е нарушило чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във
вр. чл. 6, т.1 и Приложение № 1
от Наредбата, тъй като е допуснало да се разпространява течно гориво /автомобилен бензин/ в отклонение с визираните там изисквания
за качество по показателя "Дестилационни
характеристики".
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ установява
забрана за пускането на пазара, разпространението и/или използването и
транспортирането на течни горива ,
които не са в съответствие с нормите, определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ / Приложение № 1
от Наредбата/. Несъответствието
с регламентираните в Наредбата изисквания съставлява
административно нарушение и в този смисъл правилно обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ. Наложеното наказание е в минималния размер за юридически лица е не може
да се коригира. Не може и да се поставя въпрос за приложение на инситута на
маловажния случай, тъй като разглежданото нарушение не се отличава с по-ниска
тежест от типичните такива. С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление КГ -2086 от
18.10.2017 г. на заместник-председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение
на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.6,
т.1 и приложение №1 от Наредбата
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол и на основание чл.34, ал. 2 от ЗЧАВ на „ВЕОЛА“ ООД гр. Лозница е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 лв и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и
изпитване на проба в размер на 695 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: