Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На тринадесети Февруари, 2018година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 975 по описа за 2017година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Комерс Персонал ”ЕООД
– Разград, ЕИК 204024883, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „
И. Вазов „ № 21, ет. 2, ап.18, представлявано от Управител Хакан Йозтанър, чрез
процесуален представител, против Наказателно
постановление № 17-000488/25.10.2017г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лв., за
нарушение на чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги /обн. ДВ
бр.2/2017г./, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, по
същество отрича да е извършено административно нарушение. Наред с това сочи за
нарушение на процесуалните правила за издаване на обжалваното НП, доколкото в
същото не са посочени дата и място на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Във
връзка с подаден сигнал, контролни органи по спазване на трудовото
законодателство – свидетелите И. И. *** в присъствие на св. Ю. М. *** и упълномощено
от жалбоподателя лице – Х. Х., извършили проверка по документи, предоставени от
жалбоподателя за времето от 17.07.2017г. / в офис на работодателя / до
27.09.2017г. в Офис на ДИТ – Разград, при която констатирали множество
нарушения на трудовото законодателство, едно от които, че „
Комерс Персонал ”ЕООД – Разград, ЕИК 204024883 в качеството
си на работодател в срок до 23.06.2017г. в гр. Разград не е начислил и изплатил на С.С.С.ЕГН ******хххх,
назначен на длъжност работник – сортировач, дължимото трудово възнаграждение за
м. Май 2017г. в размер на не по-малко от установената минимална ставка на
заплащане за същата или сходна работа в приемащата държава Република Германия –
8,84 евро на час за положения от работника труд в гр. Регенсбург, Република
Германия през м. Май 2017г., където считано от 02.05.2017г. е командирован по
реда на чл. 121а, ал.1,т.1 от КТ за изпълнение на трудовите си задължения със
Заповед № 64/02.05.2017г., със задача „
сортировач в ZWS
Recycling GmbH”. Проверката приключила със съставянето на Протокол за
извършена проверка № ПР1727951/27.09.2017г. На база костатацията на 29.09.2017г.
бил съставен АУАН № 17-000488, в присъствие на упълномошено от жалбоподателя
лице, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано от
актосъставителя, като такова по чл.6, ал.4 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките за
предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2/2017г./ Екземпляр от АУАН бил връчен на упълномощеното лице,
което не вписало възражения. Писмени такива не постъпили и в тридневния срок по
ЗАНН.
На 25.10.2017г. било издадено и процесното НП, в което
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова
по чл.6,
ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките за предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2/2017г./ , а административнонаказващият орган на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 2000,00лв. НП
редовно връчено на упълномощено от дружеството лице на 29.11.2017г., жалбата
срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 05.12.2017г.
Актосъставителят - св. И. И. и св. Ю. М., разпитани в с.з., по същество потвърждават
изложеното в АУАН.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице
имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима,
по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че
работникът С. С.е назначен на работа при жалбоподателя по
силата на сключен между страните Договор за ученичество № 70 от 01.02.2017г. за
срок от 6месеца, на длъжност „работник, цортировач” с място на обучение
Германия, гр. Регенсбург, ул. „ Донаустауфер „ № 199. Договора е сключен на
основание чл. 230 – чл. 233 от КТ. Със Заповед №64/02.05.2017г. работничкът е
командирован на основание КТ и Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина в гр. Регенсбург, Германия където е осъществявал
трудова дейност в полза на жалбоподателя през м. Май 2017г. в размер на 20работни
дни на осем часов работен ден. Видно от разчетно – платежна ведомост за м. Май 2017г. на работника е начислено и изплатено трудово
възнаграждение на база осигурителен доход в размер на 460,00лв., същото се
установява и от официалната справка от ТД на НАП, офис Разград. От приобщената
по делото Структура и организация на работната заплата в „ Комерс Персонал ”ЕООД – Разград, се установява, че дължимото трудово възнаграждение на
работничката е следвало да бъде заплатено преди 25 число на месеца следващ,
месеца, за който се дължи или до 24.06.2017г.
По възраженията на жалбоподателя
за нарушение на материалния закон при издаване на обжалваното НП : Съдът
намира, че в конкретния казус Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина / каквото основание, наред с КТ е посочено в Заповедта
за командироване на работника е неотносима.
Това е така, защото те са приложими, единствено и само когато
работникът/служителят осъществява трудовите си задължения в предприятие на
работодателя, разположено в страната по седалището му. Данни за такова
предприятие на жалбоподателя по делото няма. Съдът намира, че в конкретния
случай приложение действително следва да намери Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги /обн. ДВ
бр.2/2017г./. По
силата на тази наредба - чл. 6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /Наредбата/.
В цитираната разпоредба е разписано задължение за работодателя или
предприятието, което осигурява временна работа, да начислява и да изплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за
същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването
или изпращането. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е
юридическо
лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или
служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател
под негово ръководство и контрол. Именно
в качеството си на такова предприятие, същият с писмен акт е изпратил работника
С. С.за изпълнение на временна работа в
предприятие ползвател в Р. Германия. Затова е
следвало да начисли и да изплати трудовото възнаграждение на работника не
по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава, което е 8.84 евро на час. Това свое задължение жалбоподателят не е изпълнил, с което е осъществил съставът на вмененото
му нарушение. Установи се от приетите по делото разчетно-платежна ведомост и
отчетна форма за явяване/неявяване на робата за м. Май 2017 г., че работника
е полагал труд при пълен работен месец от 20
дни, за който работодателя е начислил във ведомостта за заплати и изплатил за
същия месец трудово възнаграждение, формирано
от 460 лв., която сума е под размера на дължимото трудово възнаграждение,
установено в Р. Германия. Ето защо според настоящата инстанция
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „
Комерс Персонал ”ЕООД – Разград на
основание чл. 414, ал.1
от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Съдът намира, че при
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е спазил принципите на чл. 27 от
ЗАНН, като са съобразени степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, вредните за работника последици
от неизплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл. 42
и чл. 57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, а също и особеното
качество на субекта на нарушението. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща
отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал.4 от
Наредбата, същата въвежда задължение за работодателя да начисли и да изплати на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за
същата или сходна работа в приемащата държава. Жалбоподателят не е изпълнил
това вменено му от законодателя задължение и така е осъществил съставът на
вмененото му едно административно нарушение. От съставените и представени от
самия работодател в хода на проверката разчетно-платежна ведомост и отчетна
форма за явяване/неявяване на робата за м. Май 2017
г. е видно, че работника С. С.за този месец има 20 отработени дни.
В този ред на мисли, съдът
констатира, че приобщения към материалите по делото Договор за ученичество № 70
от 01.02.2017г. за срок от 6месеца, за длъжността „работник, цортировач” с
място на обучение Германия, гр. Регенсбург, ул. „ Донаустауфер „ № 199, сключен
на основание чл. 230 – чл. 233 от КТ, прикрива задължителния трудов договор по
чл. 121а, ал.1,т.1 от КТ, поради което е налице още едно административно
нарушение, което е останало извън обхвата на проверката от контролните органи.
Показателно в случая за привидността на Договора за ученичество е т.4 от
Същия, в която е договорено, че „...
ученикът се задължава да постъпи на работа при работодателя с оглед придобитата
от него професионална квалификация по професия
шофьор или на длъжност шофьор автомобил 12 и повече тона...”, при
положение, че работникът е назначен на длъжност „работник, цортировач”. От
приложения по делото Протокол за извършена проверка № ПР1727951/ 27.09.2017г.
от описаните констатации ясно и категорично се установява, че жалбоподателят
осъществява дейност по осигуряване на временна работа и трудово посредничество,
без съответната регистрация. На следващо място се установява, че работникът С. С.на
база сключения „ Договор за ученичество ” е била командирована в Р Германия и
през месеците Февруари, Март, Април и Юни 2017г. и няма данни да е положил изпит за
придобита специалност или квалификация, което е още едно потвърждение на
привидността на процесния договор.
Така мотивиран, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил процесното административно нарушение, за което следва да понесе адм.
наказателната отговорност във вида и
размера посочен в обжалванато НП. Адм. наказателното производство, развило се
пред административнонаказващия орган не страда от съществени процесуални пороци,
поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касае се до налагане на имуществена санкция
на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на
юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази
отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на
административното нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо
определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не
може да прояви психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите
лица.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-000488/25.10.2017г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „ Комерс
Персонал ”ЕООД – Разград, ЕИК 204024883, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, ул. „ И. Вазов „ № 21, ет. 2, ап.18, представлявано от Управител Хакан
Йозтанър, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на
чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките за предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2/2017г./, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: