Р Е Ш Е Н И Е

Номер 52 06.03.2018г. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На седми февруари Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Пенка Тоцева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 979 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Г**- 74“ ЕООД, ЕИК **** против НП № 26918- F 023020/27.11.2012г. на Директора на офис- Разград при ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗКПО. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като счита, че са допуснати съществени нарушение на производствените правила, а направените констатации са в противоречие с материално-правните разпоредби, поради което моли да бъде отменено изцяло. Навежда довод, че е изтекъл абсолютния давностен срок за преследване. В депозираното писмено становище заявява, че поддържа жалбата си, като доразвива наведените доводи.

Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи. Нарушението е установено по несъмнен начина, а наложеното наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура- гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2012г. представляващият Г.- 74 ЕООД е отишъл в ТД на НАП, офис гр.Разград, при св.С.- гл.инспектор по приходите в отдел Услуги за клиенти, където подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011г. Тъй като срокът за подаване на тази декларация е бил 02.04.2012г. св.С. установила, че има закъснение за подаване на декларацията и съставила АУАН за нарушението на чл.92, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗКПО на момента, на лицето.

По акта лицето Г.Л.Г., в качеството си на представляващ дружеството, е възразило, че не е извършвало никаква дейност и не знаело, че трябва да подава декларация.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по АУАН, а на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от същия закон.

Към преписката са приложени и заповед за определяне на компетентни лица, ГДД за 2011г.

Видно от приложените обратни разписки на 24.06.2013г., 08.01.2014г., 06.06.2014г. на лицето Г.Г. са изпратени покани да се яви в ТД на НАП- Варна, офис Разград за връчване на процесното НП. Първите две покани са получени лично от лицето, а третата се е върнала с отбелязване „непотърсена“.

На 28.11.2017г., съгласно отбелязването в НП същото е връчено лично на лицето Г.Л.Г..

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

В случая съдът намира, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, позовавайки се на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и ТП № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В действащия ЗАНН са регламентирани два вида давност- погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/ и изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компететнтият орган да реализира изтърпяването на наложеното наказание /чл.82 от ЗАНН/. Липсва обаче разпоредба относно института на абсолютната погасителна давност, така както тя е уредена в чл.81, ал.3 от НК. Тази празнота създава един правен абсурд- наказателното преследване може да бъде погасено при изтичане на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК и съответно наказателните органи се съобразяват с това, докато административнонаказателното преследване остава неограничено във времето и администрацията може да протака действията си до безкрай.

Предвид липсата на такава уредба, именно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН преодолява тази празнота на закона. В този смисъл е и съдебната практика.

Жалбоподателят е следвало да подаде ГДД до 02.04.2012г., т.е. след тази дата той е в нарушение и именно това е датата на извършване на нарушението. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността при налагане на наказание глоба е 3 години, а абсолютната давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК е 4 години и 6 месеца. Следователно в случая абсолютната давност е изтекла на 02.10.2016г. Дори и да се приеме за дата на нарушението, посочената в АУАН дата на констатиране на нарушението- 30.10.2012г., то отново абсолютния давностен срок е изтекъл на 30.04.2017г., много преди датата на връчване на НП.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 въвп вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 26918- F 023020/27.11.2012г. на Директора на офис- Разград при ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на „Г**- 74“ ЕООД, ЕИК ****, гр.Разград, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗКПО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: