МОТИВИ към Присъда № 97/12.03.2018г. постановена по НОХД № 665/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимата Ц.Д.М. *** е за това, че на 21.02.2017г. в гр.Разград е обидила тъжителя Х.В.А. ***, като го нарекла „простак с простак“ и деянието е извършено публично, на представител на обществеността от представител на обществеността - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Частният тъжител Х.В.А. *** е предявил и граждански иск срещу подс.Ц.Д.М. за сумата от 2500лв. като обезщетение за причинени неимущестевни вреди, който е приет за съвместно разглеждане. Повереникът му- адв.Д.Б. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват твърдените от тях факти, като в тази връзка следва да бъдат кредитирани показанията на св.А., която представя най-подробни доказателства за случилото се. Счита е обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подс.М. да бъде призната за виновна, като й се наложи съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимата Ц.Д.М. *** не се признава за виновна, като дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не е отправяла обиди към тъжителя и не го е наричала „простак“, като твърди, че по-скоро обидно е било поведението на тъжителя спрямо нея. Защитникът й адв.Йовчев счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерност на действията на подс.М. по повдигнатото обвинение. Ето защо счита, че подзащитната му следва бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и гражданския иск.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Тъжителят Х.А. и подсъдимата Ц.М. се познавали по повод учреденото през 2013г. Сдружение с нестопанска цел „Даибет- Разград“ гр. Разград, където двамата били членове на управителния съвет. Подсъдимата била председател до 29.11.2016г. и впоследствие от 11.04.2017г., като от 21.06.2017г. тъжителят бил освободен от управителния съвет предвид учредяването от него на СНЦ „Диабет- Кубрат“ гр.Кубрат. Отношенията между двамата били обтегнати и конфликтни , особено последните години.

На 21.02.2017г. от 14ч. в клуба на сдружението на ул.Витоша № 3 в гр.Разград било проведено съвместно заседание на управителния и контролния съвет на СНЦ „Диабет- Разград“ гр.Разград. На заседанието присъствали подс.М., тъжителя А., свидетелките В.В., М.Ц., А.А. и Н.О., както и С.Б., като станали бурни разисквания относно прието решение на общото събрание, членове на управителния съвет да бъдат от гр.Разград, както и относно клуба на сдружението, помещаващ се в една сграда заедно с ромската организация и счетоводната фирма на подсъдимата. Действително между подсъдимата и тъжителя имало словесна конфронтация, което било отразено и в протокола /изказване на С.Б. л.4 от протокола/ .

Според свидетелките В., Ц. и О. въпреки словесната конфронтация между двамата, подс.М. не е обиждала тъжителя А. и не го е наричала „простак с простак“, както по време на заседанието /както е твърдението в тъжбата/, така и след неговото приключване когато са си тръгвали. Последното твърди св.А.А.- съпруга на тъжителя Х.А., според която след приключване на заседанието и тяхното тръгване /излизане от стаята/ подсъдимата нарекла съпруга й „простак“. Свидетелката твърди, че двамата със съпруга й са били в коридорчето, а зад него е била подсъдимата и е казала „простак“, а в стаята е била и св.В.. Последната обаче е категорична, че не е чувала такива изрази и обръщения, като един от следващите дни тъжителят й казал, че бил обиден, но от какво точно не знае. Според св.А. думата била отправена именно към съпруга й, тъй като той се обърнал и й казал да не го нарича така и пред хората.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите В.В., М.Ц. и Н.О., справка за съдимост, решения за регистрация, удостоверение за актуално състояние и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.А.А., тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал, както и с твърденията в самата тъжба. Същата освен това като съпруга на тъжителя е и заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не кредитира показанията й.

Действително подс.М., както и тъжителят А. се явяват представители на обществеността съгласно определението по чл.94, т.3 от НК, тъй като първата е председател на СНЦ „Диабет- Разград“ гр.Разград, а вторият е член на управителния съвет и именно в тези си качества са участвали в заседанието на 21.02.2017г.

Въз основа на доказателствата обаче по несъмнен начин се установява, че подсъдимата Ц.М. на проведеното заседание на УС и КС на СНЦ „Диабет- Разград“ гр.Разград на 21.02.2017г. не е наричала тъжителя Х.А. „простак с простак“.

Обидата съгласно чл.146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Действително значението на думата „простак“ съгласно Българския тълковен речник означава „Прост, глупав, невъзпитан човек“ и попада в критериите за унизителния характер на казаното за честта и достойнството на потърпевшия, т.е. безспорно наричайки някого „простак“ деецът осъществява от обективна страна състава на обидата по чл.146, ал.1 от НК. В случая обаче доказателствата по делото не установяват, че подс.М. е нарекла тъжителя „простак“, т.е. същата не е казала нищо унизително за честта и достойнството на тъжителя А. щото да носи наказателна отговорност за това.

От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна и субективна страна престъпление от страна на подс.М., поради което същата следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Предявеният граждански иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа противоправно поведение от страна на подс.М.. В случая не се доказа по безспорен и несъмнен начин както деликт от страна на подс.М., както и вреда спрямо тъжителя А., които да са в причинно- следствена връзка между тях.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: