МОТИВИ към решение № 126/28.03.2018г. по АНД № 162/2018г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 27.02.2018г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.И.Х. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Нарушителят не се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, съжалява за случилото се и моли за минимално наказание.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2003г. на подс.С.И.Х. било издадено СУМПС №244434468, валидно до 01.09.2013г. След 01.09.2013г. не са издавани други СУМПС на името на подсъдимия и последния не е подавал заявления за неговата подмяна.

Видно от приложената към делото справка за нарушител /л.40-46/, както преди 01.09.2013г., така и след тази дата, спрямо подс.С.Х. има издадени многобройни АУАН, наказателни постановления и фишове за извършени от него множество нарушения на ЗДвП.

С наказателно постановление № 17-1228-001860/26.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР- гр.Стара Загора, сектор„Пътна полиция“, влязло в сила на 26.07.2017г., на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1от ЗДвП, на подс.С.Х. било наложено наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за това, че на 23.06.2017г. в община Стара Загора, управлявал МПС без да е правоспособен водач /притежава СУМПС с изтекъл на 01.09.2013г. срок на валидност /, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Подсъдимият С.Х. продължил да управлява МПС, въпреки изтеклия срок на валидност на притежаваното от него СУМПС, и дори след издаването на горепосоченото наказателно постановление за управление на МПС без да притежава съответно СУМПС.

На 03.01.2018г. на подс.С.Х. била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18- 1075- 000015 по чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП- „временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба“, като на 24.01.2018г. му било иззето и СУМПС.

На 13.02.2018г. служители на РУМВР- Разград - свидетелите П.Д.П.и К. Т. Д., осъществявали контрол на пътното движение в с.Ушинци, общ.Разград. Същият ден, около 15,10ч., на ул.“Девети септември“, на изхода на с.Ушинци в посока - гр.Разград, в близост до комплекс „Шушнев“, св.Пл.П. спрял за проверка водача на л.а.“Мерцедес“, модел 212Д с рег.№ ****. Свидетелите установили, че лекия автомобил се управлявал от подс.С.И.Х. ***.

След като извършили справка в АИС-БДС, свидетелите установили, че същият не притежава валидно СУМПС, поради изтекъл срок на валидност, като същото му било и временно отнето със ЗППАМ, връчена му на 24.01.2018г.

Следователно, на 13.02.2018г., подс.С.Х. управлявал МПС без съответно СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-1228-001860/26.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР- гр.Стара Загора, сектор„Пътна полиция“, влязло в сила на 26.07.2017г., за управление на МПС без да притежава съответно СУМПС.

Св.Пл.Пенев съставил на подс.С.Х. АУАН бл.№ 534496/14.02.2018г. /л.36/ за извършено от него нарушение на чл.150а, ал.1, пр.4 от ЗДвП.

С.Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 13.02.2018г., в с.Ушинци, обл.Разград, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 17- 1228- 001860/26.06.2017г. на началник група към ОДМВР- гр.Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 26.07.2017г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, е извършил такова деяние - управлявал МПС - л.а.“Мерцедес“ с рег.№ ****, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Разпитан в хода на досъдебното производство подс.С.Х. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като е изразил съжаление за извършеното от него. Той е посочил, че знае, че издаденото на негово име СУМПС е с изтекъл през 2013г. срок на валидност, поради което след тази дата той е управлявал МПС без СУМПС, както и че е запознат със съдържанието на наказателно постановление № 17- 1228- 001860/26.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР- гр.Стара Загора, сектор„Пътна полиция“, връчено му лично от служител на РУ на МВР- гр.Разград.

От обясненията на подс.С.Х. се установява, че той е имал съзнанието за невалидността на притежаваното от него СУМПС, за което е бил наказан по административен ред и е следвало да направи необходимото за подновяването му, като докаже със съответните документи пригодността си за управление на МПС от категорията на добитата от него правоспособност. Въпреки това той не е сторил необходимото, за да се сдобие с валидно СУМПС, като е продължил да управлява МПС.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, АУАН, справка за съдимост, характеристика, справка за нарушител, наказателно постановление и др., които са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието си при пряк умисъл, подсъдимият С.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия на 13.02.2018 г. в с.Ушинци, обл. Разград, когато същият е управлявал моторното превозно средство без да притежава съответното СУМПС.

Подсъдимият Х. вече е бил наказван по административен ред за същото такова деяние, а именно, че управлява МПС без да се притежава съответното СУМПС с наказателно постановление № 17- 1228- 001860/26.06.2017г. на Началник група към ОД на МВР- гр.Стара Загора, сектор„Пътна полиция“, влязло в сила на 26.07.2017г. Видно от датата на влизане в сила на наказателното постановление и датата на инкриминираното деяние, същото е осъществено в едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред, което го прави съставомерно именно по този текст на НК - чл. 343в, ал. 2.

Съгласно решение №44/19.02.2013г. на ВКС по н.д. №2161/2012г.: „чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС- както, когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва от съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок, водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност /уредена в чл.177,ал.1,т.2 във вр. с чл.150а от ЗДвП/, а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без „подновено“ СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК.“. В този смисъл е и утвърдената в множество решения на ВКС съдебна практика.

От субективна страна подс.Х. е действал виновно, с форма на вината - пряк умисъл. Съзнавал е, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност и реално не притежава валидно СУМПС, съзнавал е, че вече е наказван по административен ред за такова деяние и от влизане в сила на НП до извършване на новите деяния не е изминала една година. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е общественоопасите му последици и е искал тяхното настъпване.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” от 1 до 3 години или глоба, чистото съдебно минало на Х. /настъпила реабилитация по право по чл86, ал.1, т.1 от НК/, както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: