Р Е Ш Е Н И Е
№69/15.03.2018 г.,гр.Разград
секретар :Галя Мавродинова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1134 по описа за 2017 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Топлофикация-София”ЕАД,
настоява съдът да постанови решение с
което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата 1451,93 лева,
представляваща незаплатена цена на консумирана топлинна енергия за периода от
м.05.2014г.-м.04.2016г. и 78,36 лева лихва за забава за периода от 15.10.2015г.
до 28.12.2016г. Претендира законна лихва върху главницата, от датата на
подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК и направените по делото
разноски.
Ответникът е получил препис от
исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда от
26.06.2017г. по реда на чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения едномесечен срок
депозират писмен отговор, с които оспорва иска по основание и размер, настоява
за отхвърлянето му, като твърди:1/Имотът не е топлоснабдяван и ищецът не е
предоставял качествена услуга; 2/Ищецът не доказва доставка на топлинна енергия
и гореща вода; 3/ Не доказва спазване на правилата за дялово разпределение;
4/Абонатната станция и непригодна да захранва абонатите на ул.”Добри Христов” №
* и 5/Той не е давал съгласие за сключване на договор за топлинно счетоводство.
Заявява, че представения протокол на ОС на етажните собственици с дата
01.08.2002 г.,ведно със списъка на абонатите, не е на собственици, където се
намира имота му –ул.”Добри Христов” №***, оспорва го, твърди, че не е подписвал
такъв протокол и договора е нищожен, поради липса на съгласие.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответникът С.П.Д., с постоянен адрес ***, е присъединен
потребител на топлинна енергия за обект, представляващ апартамент, находящ се в
гр.София, община Триадица, ул.”Добри Христов” №***, ап.*. При ищеца ответникът
е записан с абонатен номер 352000.
По реда
на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№501/2017г.
на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за сумата 1 451,93 лева за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и за сумата 78,36
лева лихва за забава за периода 15.10.2015г. до 28.12.2016г. и 80,61 лева
разноски по производството. По реда на чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение, като е заявил, че не дължи търсената от него сума.
Затова в срока на чл.415 ал.1 от ГПК
заявителят-„Топлофикация София”ЕАД е предявил настоящия иск за сумата от 1451,93
лева главница за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна
лихва, считано от депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред
РС-София-10.01.2017г. и 78,36 лева лихва, като обезщетение за забава от 15.10.2015г.
до 28.12.2016г., като претендира разноски по исковото и заповедното
производство.
По делото е назначена съдебно счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се
намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна
енергия на абонатната станция,
захранваща и жилището на ответника. Абонатната станция е монтирана през 1998г.
с цел осигуряване на топлинна енергия на сграда на адрес: ж.к.”Стрелбище”,
ул.”Дедеагач” №*, като впоследствие е присъединена и сградата на адрес
ж.к.”Стрелбище”, ул.”Добри Христов” №*, вследствие на което са възникнали
проблеми-недостиг на топлинна енергия за отопление в двете сгради. Видно от писма
л.41 и л.42 от делото/ представени от ответника с писмения отговор/ проблема е
бил отстранен от ищцовото дружество с монтиране на допълнителен топлообменник и
циркулярна помпа, захранващи сградата на ул.”Добри Христов” №*. Вещото лице
обяснява в съдебно заседание, че този монтаж е извършен преди процесния период.
Съгласно заключението на вещото лице, абонатите от двата адреса са общо 57
броя, а тези на адрес”Добри Христов” № * са 18-л.23 от делото. Топлинната
енергия която се консумира от всички потребители се отчита чрез монтиран в
абонатната станция топломер, който е метрологично осигурен, търговски уред с
автономна памет и отчетената от него енергия съответства на потребената в двете
сгради топлина. Според вещото лице за процесния период е извършено дялово
разпределение на доставената топлинна енергия от избрана от потребителите
фирма-„Техем сървисис”ЕООД-София/правоприемник на Данувиус”ЕООД” за топлинно
счетоводство, като топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя
между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имотите т.е.
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, за което се попълва
т.н.”главен отчет” за всеки абонат. Така за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. индивидуалните разпределители в имота
на ответника са отчетени-л.146 от делото, и пред вид представената изравнителна
сметка-индивидуална справка за отопление и топла вода-л.142, за посочения
период дължимата от ответника сума е в размер на 330,60 лева/л.11 и л.12 от заключението на вещото лице/. За периода
01.05.2015-30.04.2016г.топломерите в
имота на ответника не са отчетени от фирмата за топлинно счетоводство-л.148 от
делото.В заключението си и в съдебно заседание вещото лице обяснява, пред вид
предоставено му от топлинния счетоводител, конституиран като трето-лице помагач
на ищеца, писмо-приложение 2 от заключението, че ответникът не е подменил
уредите за дялово разпределение в имота си, чиито монтаж в сградата е извършен
на 07.11.2015г., заради което енергията за отопление в имота на ответника е
определена по максималния специфичен разход на сградата, съгласно т.6.5 от
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост. В писмото се твърди, че подмяната на уредите за
дялово разпределение в сградата е извършено въз основа на решение на ЕС и
сключен договор за доставка и монтаж, такива обаче, по делото не се представят.
Вещото лице сочи, че за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г. дължимата от
ответника сума за топлинна енергия е в размер на 1 076,30 лева, определена по представената корекционна
изравнителна сметка-л.144 от делото.
По
делото ищецът е представил договор-л.20 от делото за топлинно счетоводство,
сключен между представител на ЕС на ул.”Добри Христов” № * и „Витера Енерджи
Сървисиз”ЕООД, впоследствие с наименование „Иста България”ЕООД-л.58,
впоследствие фирма „Данувиус”ЕООД, чийто правоприемник е „Техем
Сървисис”ЕООД-л.59 и л.61 от делото. Представен е и списък на абонатите от ЕС
на ул.”Добри Христов” №*-л.23, като срещу абонатния номер на ответника е
изписано името на дъщеря му В. С. Д. с неин подпис и протокол от ОС на ЕС за
избор на пълномощници с дата 01.08.2002 г.-л.22 от делото.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното: Безспорно се установи, че
ответникът е клиент на ищеца и съгласно чл.12 т.1 от ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр.София и е
длъжен да заплаща стойността на доставена му топлинна енергия и дялово
разпределение. В сградата, в която се намира жилището на ответника, е доставена
топлинна енергия и гореща вода и то с необходимото качество. Посочи се по-горе,
че недостига на достатъчно топлина е отстранен от ищцовото дружество преди
процесния период с монтиране на допълнителен топлообменник и циркулярна помпа.
В този смисъл възражението на ответника за предоставена некачествена услуга е
неоснователно и не следва да се взема пред вид. Неоснователно, ответникът
възразява и че не е давал съгласие за сключване на договор за топлинно
счетоводство. Напротив такъв договор е бил сключен още през 2002 г., чрез
избран от ОС на ЕС пълномощник и правоприемника на избраната фирма е
конституиран като трето лице, помагач на ищеца в производството. В случая
търсената от ответника сума е за два „отчетни периода” по смисъла на чл.1 т.8
от ОУ, а именно:01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. За
първия период, пред вид заключението на вещото лице, което заключение не беше
оспорено от никоя от страните, и пред вид представените: формуляр за отчет на
топломерите в имота на ответника и изравнителна корекционна сметка съдът
приема, че дължимата от ответника сума е в размер на 330,60 лева. За втория
период, обаче, липсва доказателства за извършено дялово разпределение на
доставената в сградата топлинна енергия - топломерите в имота на ответника не
са отчетени, като се твърди, че те не са подменени и уеднаквени по вид с тези
на останалите от сградата потребители, но по делото не с представят
доказателства за взето решение на ЕС за подмяна на уредите за дялово
разпределение, няма и доказателства за подписан договор за доставка и монтаж на
индивидуалните разпределители-топломери. Предоставеното на вещото лице писмо,
приложение № 2 от заключението, изхожда от третото лице в процеса, топлинен
счетоводител и не дава основание да се приеме, че действително е взето решение
за подмяна на индивидуалните разпределителни уреди, чийто монтаж да е извършен
на 07.11.2015 г., така както се сочи в писмото с дата м.09.2016г. Представените
фактури за този период и корекционата сметка се различават по размер. За това,
за втория отчетен период, пред вид правилата на доказателствената тежест в
настоящия исков процес, съдът приема че ответникът не дължи плащане на
търсената сума.
Съгласно чл.33 ал.1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който
се отнасят, като при неизпълнение в ал. 5 на същия текст е предвидено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът претендира лихва за
забава за периода от 15.10.2015 г. до 28.12.2016 г., която лихва при главница
330,60 лева е 40,45 лева-съгласно извършената справка от Интернет калкулатор.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по
настоящото дело, които следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска.
Пред вид, точка 11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС при определяне размера на
направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в
заповедното производство. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК-л.104
от делото, направените от ищеца разноски в двете производства са в размер
на 1408,08 лева , от които дължими от
ответника съобразно изхода от спора- 341,42 лева.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на С.П.Д. с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-София”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: гр.София, ул.”Ястребец”№23
Б, по заповед за изпълнение на парично задължение №856/21.03.2017г. по ч.гр.д.№501/2017г.
по описа на РРС, но за сумата от 330,60 лева за ползвана
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г., ведно със законна лихва,
считано от 10.01.2017г. до окончателното плащане, и сумата 40,45 лева обезщетение за забава, за периода от15.10.2015г.
до 28.12.2016г. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата от 1 061,93
лева главница за периода от 01.05.2015г.-30.04.2016г. и 37,91 лева лихва за
забава.
ОСЪЖДА С.П.Д. с
ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-София”ЕАД с ЕИК-*** с адрес:
гр.София, ул.”Ястребец”№23 Б сумата 341,42
лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени
съразмерно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на „Техем
Сървисис”ЕООД-София като трето лице-помагач на ищеца.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: