В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети февруари, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г. Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1757 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 6 630,98 лева, представляваща цена на предоставена му питейна вода и ВиК услуги за периода от 19.08.2014г. до 18.12.2014г., за което са издадени две фактури с дати: 30.09.2014г. и 30.12.2014г., както и сумата 1 549,59 лева обезщетение за забава, считано от 30.10.2014г. до 17.05.2017г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът в писмения си отговор оспорва иска, твърди, че посоченото във фактурите количество вода не може да се потреби за два-три месеца и отчетния период е по-голям от този посечен в ИМ и оспорва отчетния период в двете фактури, прави възражение за погасяване по давност на претенцията. Заявява, че в имота няма течове и повреди във водопроводната инсталация и явно се касае за повреден водомер, че във връзка ненормалния разход на вода многократно е посещавал дружеството на ищеца, но не са предприети никакви мерки от негова страна, че в констативния протокол от 29.09.2014г. е отразено предположение, че има теч след водомера без да е посочено къде и как е възникнал този теч и без да е извършена проверка на вътрешната мрежа.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на жилищен недвижим имот в с. Я., общ. Р., ул. **. При ищеца ответникът е записан с абонатен номер 155066.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№994/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 6 630,98 лева за консумирана, но незаплатена вода за периода 19.08.2014г. до 18.12.2014г. и за сумата 1 549,59 лева лихва за забава за периода от 30.10.2014г. до 17.05.2017г. и 163,61 лева разноски по производството, представляващи платена държавна такса. След постъпило възражение по заповедното производство, ищцовото дружество е предявило настоящия иск, като по настояване на съда са представени оригиналните карнети за отчитане на вода по партидния номер на ответника и оригиналите на три броя констативни протоколи, съставени във връзка проверка на водомера и отчитане показания по същия.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че за периода 20.08.2014г.-29.09.2014г. по карнет е отчетена консумация на вода 1355 куб.м., като на 29.09.2014г. е съставен и протокол №159383 за отчетените кубици вода №159383, подписан от представителя на ищеца и от съпругата на ответника А. Х. и на 30.09.2014г. е издадена фактура №3111103633 за 1335 куб.м. на стойност 3 171,96 лева. По тази фактура, съгласно споразумителен протокол между страните от 19.12.2014г. ответникът е извършил частично плащане от 2000 лева.

На 03.10.2014г. между страните е подписан двустранен протокол №300311за извършена услуга”Откриване на течове по водопроводи с акустичен апарат”, като ответникът е обяснил на вещото лице”Теча беше вътре в къщата.Беше зимно време, студено е, има вътре малки деца, не може да се копае и разбива. Не можем да оставим къщата без вода.”

На 18.12.2014г. по карнет е отчетено показание на водомера 4961 и консумирана вода 2 286 куб.м., съставен е протокол №160963, подписан от двете страни за отчетените показания, като на 30.12.2014г. е издадена фактура №3111216749 за 2286 куб.м. вода на стойност 5 431,54 лева.

Съгласно заключението на вещото лице главницата по двете фактури издадени за отчетен период от 19.08.2014г. до 18.12.2014г. е в размер на 6 630,68 лева, а изтеклата законна лихва за периода 30.10.2014г. до 17.05.2017г. е в размер на 1 553,51 лева.

В резултат на проведени преговори между страните, представителя на ищеца заявява в съдебно заседание, че не поддържа исковата молба относно търсена изтекла лихва, като обезщетение за забава. Изявлението е направено едва в устните състезания в присъствие на процесуалния представител на ответника, но независимо това съдът го приема като оттеглене на иска в тази част и производството по делото по чл.86 от ЗЗД следва да се прекрати на основание чл.232 от ГПК, а пред вид разпоредбата на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС издадената заповед по чл.410 от ГПК следва да се обезсили в тази част.

Относно сумата търсена като главница, пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.32 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Установи се, че на ответника са издадени два броя фактури за процесния период, като по първата от тях е постъпило частично плащане от 2 000 лева.. Отчетената консумация на вода добросъвестно е отразявана в служебния карнет, в който действително липсва подпис на потребител, но за отчетените кубици вода по процесните фактури са съставени двустранни протоколи, подписани и от двете страни. Затова съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че няма доказателства, че претендираните суми за реално отчетено количество вода. Водомерът за имота на ответника не е подменян, бил е изправен и е в метрологична годност, съгласно протокола от 29.09.2014г., в този смисъл и второто възражение на ответника, че водомера в имота му е бил повреден, е неоснователно. Неоснователно е и възражението,че ищецът не е изпълнил вмененото му задължение по чл.42 ал.1 т.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно посочената разпоредба, ВиК операторите са длъжни, при необходимост да извършват проверки за състоянието и експлоатацията на водопроводните и канализационни инсталации и вътрешните мрежи на потребителите. Такава проверка е била извършена, констатиран е теч след водомера, вътре в къщата на ответника и отговорност за отстраняването му носи именно потребителя, а не ищеца.

Вземането по двете фактури не е погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е постъпило в съда на 23.05.2017г. Двете фактури са с дати: 30.09.2014г. и 30.12.2014г. Видно е че не е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД.

За това предявения установителен иск относно главницата, като основателен следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и заповедно производство, които са в размер съответно 413,61 и 163,61лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Е.А.Х. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-826043778 с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А, представлявано от управителя К. К. С. по заповед за изпълнение на парично задължение №1668/26.05.2017г. по ч.гр.д.№994/2017г. по описа на РРС и че първия дължи на втория сумата от 6 630,98 лева за консумирана вода по 2 броя фактури за периода 19.08.2014г.-18.12.2014г., ведно със законна лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното плащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно иска по чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 1 549,59 лева, представляваща обезщетение-лихва за забава за периода от 30.10.2014г. до 17.05.2017г., поради оттегляне на иска в тази част и

ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№994/2017г. на РРС в частта, с която е присъдена лихва за забава в посочения размер.

ОСЪЖДА Е.А.Х. с ЕГН-********** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД-гр.Разград сумата 413,61 лева разноски по настоящото дело и сумата 163,61 лева разноски по заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: