Р Е Ш Е Н И Е

№87, 30.03.2018г., гр.Разград.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на втори март две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2355 по описа на РРС за 2017 година:

Исковете са с правно основание чл.226/отм./ КЗ във вр. с пар.22 ПРЗ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Ю. Ф.Х., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лв.-претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увредата, за причинени му от М.И.П. вреди, в резултат на ПТП. Твърди, че на 09.01.2014г. е пострадал при ПТП на път II-49 Търговище-Разград, причинено от М.И.П. при управление на МПС л.а. Ауди****, който се движел в насрещната посока и предприел маневра изпреварване на влажна настилка, в резултат на което загубил контрол над МПС-то и завъртайки се ударил л.а. Фолксваген ******, управляван от ищеца, който въпреки аварийното спиране не успял да избегне удара на л.а.Ауди. Ищецът твърди, че е имало образувано досъдебно производство, което е прекратено спрямо него единствено поради факта, че получените от него травматични увреждания са несъставомерни и се преследват по частен характер. Ищецът твърди, че от удара е получил: кръвонасядане на меките тъкани на външностраничната повърхност на лявата лакътна област;широко охлузване на лява странична област на шията; охлузвания с драскотини върху гърба на дланта на лявата ръка. От станалото ПТП ищецът изживял изключителен ужас и страх, който през цялото време е осъзнавал случващото се и изживявал непредотвратимостта на нещата. Твърди, че водачът П. е нарушил редица разпоредби на ЗДвП:чл.5 ал.1 т.1;чл.8 ал.1;чл.16 ал.1 т.1 и 2; чл.20;чл21;чл.25; чл.42 ал.2 т.2 и 3 и съответните им разпоредби в ППЗДвП. Водачът П. е имал валидно сключена застраховка ГО при ответника. Представя постановление на РРП, застрахователна полица, протокол за ПТП, застрахователна претенция към ответника. Има искане да се изиска ДП, да бъде задължен ответника да представи цялата преписка по заявената щета, разпит на двама свидетели и назначаване на СМЕ и САТЕ.

Ответникът ЗД“Бул Инс“АД оспорва иска по размер, като счита същия за прекомерно завишен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на деликт, на виновно поведение на водача П.. Оспорва представения констативен протокол, досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“. Констативния протокол няма обвързваща доказателствена сила тъй като ПТП-то не е станало в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола за ПТП и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП.Оспорва и причинно-следствената връзка между ПТП-то и телесните увреждания на ищеца. В условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на ищеца, който се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и без поставен предпазен колан, като се е поставил в значителен риск спрямо нормалния. Счита съпричиняването на пострадалия поне в степен 90%. Няма медицински документи установяващи травмите на ищеца, както и да е бил хоспитализиран. Счита, че правилно е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 300лв., което напълно репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Иска от съда ищецът да бъде задължен да представи в оригинал представените доказателства, да допусне комплексна АТЕ и СМЕ, да се приложи ДП №ЗМ-В-7/2014г. по описа на ОД МВР, да бъде допуснат при призоваване като свидетел М.П..

Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, и изслушани вещи лица, съдът установи следната фактическа обстановка: На 09.01.2014 г., около 10 ч. и 45 мин., по път II-49, по посока от гр.Търговище към гр.Разград се е движил л.а."Фолксваген Венто” с peг. № ****, управляван от ищеца. До него седял св.Б. Ф.Х.. По същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока се е движил л.а. „Ауди А4” с рег.№ *****, управляван от М.П.. Приближавайки към зоната на ПТП, която се намира при кръстовището с пътното отклонение за ресторант "Габъра”, П. загубил контрол върху управлението на автомобила си, който се занесъл вляво и едновременно се завъртял наляво около вертикалната си ос. При това комбинирано движение, л.а. „Ауди А4” навлязъл в лентата за насрещно движещото се МПС, където последвал челностраничен удар/между предната част на л.а. Фолксваеген и задната дясна част на л.а. Ауди-задна дясна врата и заден десен калник/. Л.а. "Фолксваген Венто” в момента на удара се намирал в процес на аварийно спиране предприето от ищеца, с цел предотвратяване на автопроизшествието. Преди ПТП-то л.а. се движел с 71.3км./ч. Л.а.“Ауди“ непосредствено преди произшествието се е движел с около 90.4км/ч. След удара, под действието на ударните сили двата л.а. се преместили до местата, където били намери при огледа.

Според заключението на вещото лице основната причина за възникване на разглежданото ПТП е, че при преминаване през ляв за него завой, водачът на л.а. „Ауди А4” е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се л.а., вследствие на което се е осъществил сблъсък с движещият се в обратна посока л.а."Фолксваген Венто”, управляван от ищеца. Сблъсъкът между л.а.„Ауди А4”и л.а."Фолксваген Венто", се е осъществил в дясната лента на път II-49, считано спрямо посоката на огледа  гр. Търговище- гр.Разград, на нивото на пътното отклонение за ресторант „Габъра”. Спрямо дължината на пътното платно мястото на удара отстои на 42м. след Ориентир №1, а спрямо неговата широчина – от 0.95м. до около 2.5м. вляво от десния край на асфалтовата настилка.

При конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът Ю. Х. не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

Водачът на л.а.Ауди е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е управлявал автомобила по начин, че да не наруши устойчивото му движение, за да не навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно движение.

Според заключението на съдебният медик на 09.01.2014г. ищецът е получил: кръвонасядане на меките тъкани на външностраничната повърхност на лявата лакътна област;широко охлузване на лява странична област на шията; охлузвания с драскотини върху гърба на дланта на лявата ръка. Оздравителният период при такъв вид травми е около 2 седмици. Няма данни за проведено лечение. Не са налични документи за последващи неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Установеното широко нехомогенно охлузване в лявата странична област на шията на ищеца по своя вид, локализация и направление по категоричен начин сочи, че в момента на сблъсъка ищецът е бил с поставен предпазен колан, който значително е ограничил травмите му.

По делото е разпитан един свидетел- Б. Х., брат на ищеца и пътник в л.а. Фолксваген по време на ПТП-то. Свидетелят възприел как насрещно движещия се син л.а. при изпреварване започнал да се върти около оста си и ще ги удари, и извикал на брат си „Този ще ни убие, спри колата“.Свидетелят видял удара, както и че другата кола прескочила тяхната и паднала върху стълбите на заведението, продължавайки напред.Първи от колата излязъл ищеца с думите „умирам,удушавам се“.После излязъл и свидетелят. От лицето му течало кръв. Двамата легнали на земята, като брат му непрестанно викал, че нещо го души. Дошъл човека, който държи заведението „Габъра“ и ги откарал в болницата. Линейката дошла за мъжа в другата кола. Свидетелят бил настанен в болницата, а брат му прегледан и пуснат за домашно лечение. Според двамата лежали вкъщи с болки няколко седмици. Месец-месец и половина след катастрофата брат му изпитвал страх да се качва в лек автомобил и да шофира.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание  чл.226 ал.1КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди основан на сключен на 28.09.2013г. с валидност до 27.09.2014г. договор за ЗЗ"Гражданска отговорност" на автомобилистите -полица № 02113002354601, със застраховател ответника, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на  чл.226 ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е безспорно установено /л. 14/, а и изрично се признава от ответника в отговора му на исковата молба. В тежест на ищеца е да установи и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД.

От заключението на изготвената по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че водачът на л.а. Ауди-М.П. е действал противоправно, като е управлявал превозно средство в нарушение на действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП, като не е избрал скорост на движение, съобразена с пътните условия. Единствената причина за възникване на разглежданото ПТП е, че при преминаване през ляв за него завой, водачът на л.а. „Ауди А4” в нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС, като така нарушил на забраната за навлизане в лентата за насрещно движение (чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП), вследствие на което се е осъществил сблъсък с движещият се в обратна посока л.а."Фолксваген Венто”, управляван от ищеца. Загубата на стабилността на л.а. се дължи на маневра предприета от водача П., която не е била адекватна на усложнената пътна обстановка от опасния завой, влажната пътна настилка и скоростта на автомобила. При тези данни се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач, който не е съобразил скоростта, с която е управлявал лекия автомобил.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между причиненото от П. ПТП и настъпилите травматични увреждания на ищеца. По тези съображения съдът приема, че от правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя, чиято вина се предполага до доказване на противното. В производство презумпцията не беше оборена.

При определяне размера на обезщетението за приминените неимуществуни вреди следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и пр.

В практиката на ВКС последователно се застъпва идеята, че при определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД, са от значение  не само реално претърпяните болки и страдания, но и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“. Справедливо обезщетение – по смисъла на чл.52 ЗЗД, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, изразяващи се в емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същото.

Установява се от гласните доказателства, медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че оздравителния процес на  ищеца  е продължил около 1 месец, а психическите страдания причинени на ищеца в резултат на ПТП-то още по-дълго.

Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 4000 лева и съответства на критериите за неговото определяне. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент - 09.01.2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е бил без колан. За да е налице такова, следва с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите, като приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен. От заключението на вещото лице д-р В. безспорно се установява, че по време на ПТП-то ищецът е бил с поставен предпазен колан. За това свидетелства широкото нехомогенно охлузване в лявата странична област на шията по своя вид, локализация и направление по категоричен начин сочи на извода, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Според вещото лице поставеният предпазен колан до голяма степен е ограничил получените от ищеца травми.

Така искът е основателен до размер 4000лв., а за разликата - да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което е в размер законната лихва По силата на чл.223 ал.2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на увреждането - 09.01.2014 г.

Ответникът представя доказателства за сумата от 300лв. по сметката на ищеца в ОББ АД /л.24,48 и 52 от делото/, поради което на ищеца следва да се присъди сумата от 3700лв.

С оглед частичната основателност на иска, частично основателни са претенциите за разноски на двете страни, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски за 1130лв., като ответникът му дължи 904лв. от тях. Ответникът пък е направил разноски за 770лв., като ищецът му дължи 154лв. от тях.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***** да заплати на Ю.Ф.Х., ЕГН ********** *** сумата от 3700лв./три хиляди и седемстотин лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди по ЗЗ“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014г. до окончателното и изплащане и съдебни разноски в размер на 904лв./деветстотин и четири лева/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3700лв. до първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ю.Ф.Х. ***“АД сумата от 154лв./сто петдесет и четири лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчвнето му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: