Р Е Ш Е Н И Е  -  І

                                01.03.2018г.,гр.Разград

 

                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                състав

на втори февруари                                               две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2560 по описа на РРС за 2017г:

 

Делба І фаза.

Депозирана е искова молба от Н.А. Ф. и А.Н.А. против А.Н.А. и А.Н.А., с която молят съда да допусне до делба имотите останали в наследство от К. М. Ф.. Първият ищец е нейн преживял съпруг, а останалите страни са нейни деца. През 1975г. ищецът е придобил чрез дарение от баща си дворно  съставляващо парцел IX-613 в кв.96 по плана на с.Х. с площ от 630кв.м. Преди това през 1970г. същия е дал съгласие на сина си да построи от свое име, за своя сметка и със свои средства жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди.  Понастоящем на този имот съответства имот с идентификатор №77308.504.949. В имота има построени двуетажна жилищна сграда, състояща се от два самостоятелни обекта-жилища с идентификатори 77308.504.949.1.1 и 77308.504.949.1.2 всеки с площ от 85.72кв.м. В имота има построени и други самостоятелни обекти-сгради с идентификатори: 77308.504.949.2-селскостопанска сграда  и гараж от 58кв.м.; №77308.504.949.3-хангар,депо от 23кв.м. и №77308.504.949.4- гараж от 53кв.м., над който има изградено едностайно жилище. Ищците претендират права:5/8ид.ч. за първия ищец и по 1/8ид.ч. за останалите страни. Представят удостоверение за наследници, нот.акт, скица на имота, схеми на обектите идентификатор  77308.504.949.1.1 и 77308.504.949.1.2, декларация, удостоверения от Община-Ц.К., акт за женитба, данъчни оценки.

Ответниите оспорват иска за делба, като твърдят че по време на брака си с наследодателката ищецът е построил двуетажната жилищна сграда. Тъй като същата е починала през 1982г., към него момент е действал СК от 1968г. където преживелият съпруг не е получавал в дял част от наследството на своя съпруг, поради което правата на страните следва да са ½ ид.ч. за ищеца и по 1/6ид.ч. зае останалите страни /негови деца/.

Ответниците твърдят, че в имота е имало и две селскостопански постройки, които са били съборни от наводнението през 2007г. и на тяхно място вторият ответник А.Н.А. е построил втора жилищна сграда, състояща се от жилище над гараж с идентификатор 77308.504.949.2 и отделно два гаража с идентификатори №77308.504.949.3 и №77308.504.949.4. Оттогава вторият ответник живее в новопостроената жилищна сграда с идентификатор №77308.504.949.2 и двамата братя владеят нея и двата гаража в продължение на 10 години като свои, непрекъснато и необезпокоявано, като по този начин са придобили собствеността върху трите сгради по давностно владение. Тези три сгради следва да бъдат изключени от делбената маса. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи твърдението наличие на изтекла в тяхна полза придобивна давност, молят съда да осъди ищците да им заплатят направените разходи по построяването на сградите. В с.з. процесуалният представител на ответниците моли съда да изключи от делбената маса единствено имот с идентификатор 77308.504.949.4, тъй като сградата е лична собственост на А.А..  

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Наследодателката К.М.Ф.е починала на 07.06.1982г. и е оставила наследници по закон преживял съпруг Н. и трима синове-А., А. и А., всички страни по делото. Същата е сключила граждански брак с Н. Ф. на 28.03.1955г.

 На 06.01.1970г. А. Ф., баща на ищеца Н. Ф. е декларирал съгласие, като собственик на имот IX-613 в кв.96 по плана на с.Х. синът му да построи от свое име, за своя сметка и със свои средства жилищна сграда, която да задоволява жилищните му нужди. На 19.05.1975г. ищецът Н. А. Ф. е получил като дарение от баща си А. А. Ф. дворно място от 630кв.м., за което е отреден парцел IX-613 в кв.96 по плана на с.Х..

 Ищците представят удостоверение от Община Ц.К., от което е видно че имот IX-613 в кв.96 по плана на с.Х. е идентичен с имот идентификатор №77308.504.949, а в имота има изградени преди 1987г. две сгради: масивна двуетажна жилищна сграда с обособени през 1998г. две самостоятелни жилища, всяко от 85.72кв.м. с идентификатори №77308.504.949.1.1 и №77308.504.9491.2., които попадат в категорията „търпими строежи“. Относно построените в имота сгради е назначена съдебно-техническа експертиза. Основната жилищна сграда в имота е на два етажа, без сутерен. Сградата е масивна, с носещи тухлени стени и междуетажни подови конструкции от гредоред. Покрива е скатна дървена конструкция с покритие от цигли. Сградата е построена през 1978-1979г. Всеки от етажите представлява самостоятелно жилище с отделен вход. За първи етаж входа е на ниво терен, а за втори етаж със стълбище от гаража. Разпределението на етажите е идентично-три стаи, входен салон, кухня, баня и тоалетна.По-късно е направена допълнителна тераса към втория етаж, от стоманенобетонова плоча и носещи колони с площ от 28-30кв.м. Покрита е с покрив от дървена конструкция с цигли. Застроената площ на всеки от етажите е от 95кв.м. Идентификаторите на двата етажа са 77308.504.949.1.1 и 77308.504.949.1.2. За сградата липсват строителни книжа. Сградата се явява търпим строеж. До 2007г. в имота е съществувала едноетажна сграда със смесено предназначение, разположена в североизточната част на имота /на ул.Хан Аспарух/.Същата е била полумасивна, без бетовони елементи, с предназначение, стопанска, складова сграда, в двата края се е ползвала като два гаража. По КК това са обекти с идентификатори 77308.504.949.2 за стопанската сграда, 77308.504.949.3 и 77308.504.949.4 за двата гаража. През 2007г. сградата е била съборена от наводнението. През 2008г. на същото място и със същата конфигурация е била построена нова сграда-масивна монолитна със стоманобетонова конструкция. На първия етаж на тази сграда има три гаража. Над гаража с идентификатор 77308.504.949.4 към ул.Хан Аспарух е изградено едностайно жилище от лека дървена конструкция, таван от гредоред и дървен скатен покрив. Жилището е достъпно със стълба откъм гаража и се ползва от ответника. Над средния гараж с идентификатор 77308.504.949.2 е изградена лека дървена конструкция за склад. Над третия гараж с идентификатор 77308.504.949.3 е изграден паянтов склад.За строежите липсват строителни книжа, същите са незаконни, но със статут на търпими.

В с.з. вещото лице сочи, че за да се установи кога е изграден един незаконен /търпим/ строеж може да се направи с анализ и лабораторни изследвания. Вещото лице счита, че след наводнението строежа е започнал от нула, защото бетона изглежда нов, а новоизградените гаражи са със стоманобетонова плоча, която е нова. Тя трябва да стъпи върху нещо, върху колони, носеща конструкция от колони и греди, която няма как да бъде изградена, ако се запази съществуващото положение.

По делото са разпитани четирима свидетели. Св.Ш. Ф., братовчед на страните твърди, че ответникът си построил една стая, над новопостроен гараж, тъй като баща му разрешил да живее там. Преди наводнението в имота имало двуетажна къща и селскостопанска постройка. След наводнението на мястото на селскостопанската постройка построили гаражи. Селскостопанската сграда била за животни, обор със сеновал. Н. я построил две години преди наводнението. Имало бетонова основа с колони, зидани тухли между тях и отгоре гредоред. Тази сграда не се е събаряла при наводнението, а само били изпадали тухли и се открили дупки в стените. Стопанската сграда не била измазана. След наводнението А. съборил покрива и си построил къща за живеене, без да пита дядо Н.. Запълнил и дупките в стените. Над другата част от сградата /сега гаражи/ има пуснат навес, направен от дядо Н. и сина му А. /А./. На мястото на гредореда Н., А. и А. заедно изляли бетонна плоча. Върху единия гараж А. си построил стая, а Н. и А. си направили дървен навес. Н. сам си построил гаража, с дадените помощи за наводнението.Стаята на А. е с дървена конструкция с изолация. Според свидетеля дядо Н. дал на А. стаята да живее, не да си прави постройка.

Св.С. Д.твърди, че познава страните от дете. Имота бил прехвърлен на Н. от неговия баща. Н. построил къщата и селскостопанска постройка и гаражи. Сградите не били пострадали много от наводнението. От стените на гаражите били изпаднали тухли, като основата и колоните стояли. Сега над гаража А. си построил стая за живеене. От 3-4 години Н. постоянно се оплаквал от отношението на сина си А. към него, но не е чувал да го гони. Оплаквал се и от жената, с която А. живеел на семейни начала. Дори искал да подава жалба срещу нея в полицията. По принцип другите двама братя А./А./ и А. живеят в Германия. Когато е в България А. живее на втория етаж от къщата, а А. има самостоятелна къща в друг имот. След наводнението А. построил навес, но не знае и не е виждал кой е лял плоча след наводнението.    

Св.А. И. твърди, че познава страните, тъй като са почти съседи. След наводнението къщата и другите постройки в имота били много пострадали. Двуетажната къща била непригодна за живеене, с изкъртени прозорци и дупки в стените. Старата къща била от тухли и гредоред, като А. я възстановил с помощите, които били отпуснали за наводнението, както и закупени от А.. Не знае Н. да е участвал при възстановяването на къщата.  

В имота преди наводнението имало стари сайванти, които били почти разрушени. Били изградени от стари тухли и керемиди. Не били измазани. Основите били каменни. Стените и покрива били съборени от наводнението. А. започнал да изгражда на ново сградата, от основите. Построил гаражи с помощта на негови приятели.А. е строител. Н. и А. рядко участвали с труда си. А. купувал материалите сам. Направил бетонова основа с колони, и тухли и отгоре излял плоча. Над единия гараж, над плочата А. си построил стая, в която живее сега. До гаража над който живее има още два гаража. Свидетелката твърди, че с ответника А. са приятели от 2008, но въпреки че е нощувала при ответника, не живее с него на фактически начала. Не е обиждала и гонила ищеца Н..       

Св.З. П., съсед твърди, че познава имота и страните. Отначало всички живеели в имота, но след като А. и А. заминали за Германия в къщата останали Н. на първия етаж и А. на втория етаж. В имота имало и построени сайвант, сушина за дърва по протежението на имота откъм реката. Постройките били дървени с цигански керемиди отгоре, а отстрани с тухли. Водата почни изцяло съборила сайвантите. Помощите дадени за наводнението стигнали за ремонта на къщата, който направили дядо Н. и А.. Според свидетеля А. след наводнението направил гаражите. Отгоре си построил стая за живеене. С негови средства построил и на брат си А. стая, над гаража. Свидетелят не знае дали над третия гараж има стая. Според свидетеля, след наводнението дядо Н. казал на А., че може да построи каквото иска, за да живее, тъй като нямало кой друг да дойде да живее в имота. Чувал е, че дядо Н. и А. имат спречквания, но не знае Н. да го е гонил. Според свидетеля за строежа на гаражите и на стаята за живеене материалите ги купувал А., със свои средства. Според  свидетеля старите сайванти били строени 25 години преди наводнението. Дамът бил от дърво, измазан с кирпич. Тухли нямало. Покривът бил с цигански керемиди. Помещението било едно, дълго. Над него нямало нищо построено. 

Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предмет на делба е един поземлен имот, съставляващ дворно място, в което има изградени няколко самостоятелни обекти. Следователно следва да се изследва както въпроса за собствеността върху мястото, така и за собствеността на всяка една от постройките-самостоятелни обекти.

Искът за делба на дворното място съдът намира за неоснователен, тъй като същото се явява лична собственост на ищеца Н. Ф., дарено му през време на брака му с наследодателката от неговия баща А.. Дворното място съставляващо имот с идентификатор 77308.504.949 следва да бъде изключено от делбената маса, тъй като наследодателката не е притежавала права върху него. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 СК от 1968г., действал към време на дарението, това недвижимо имущество се явява лична собственост на надарения съпруг.

Двуетажната къща, в която се намират самостоятелните обекти с идентификатори 77308.504.949.1.1 и 77308.504.949.1.2 според събраните гласни и писмени дзоказателства и заключението на вещото лице, е построена през 1978-1979г., т.е. през време на брака на наследодателката и ищеца Н. Ф.. Тъй като къщата е построена от двамата съпрузи, с общи средства, тя се явява общо на съпрузите имущество, в режим на СИО. /ППВС №5/31.10.1972г. т.4/, прекратена със смъртта на наследодателката и следва да е предмет на делба.

Към момента на смъртта на наследодателката през 1982г. е действал СК от 1968г., който повелява преживелият съпруг, наследяващ с деца на починалия, да няма право от частта на починалия съпруг /чл.14 ал.7/. В този смисъл правата на страните са: ½ ид.ч. за ищеца Н. Ф.  и по 1/6ид.ч. за всяко от децата им /другите страни по делото/.

Към момента на смъртта на наследотелката в имота не е имало построени второстепенни постройки- сайванти, на мястото на които след наводнението са построени три гаража: 77308.504.949.2, 77308.504.949.3 и 77308.504.949.4. По делото са налице единствено гласни доказателства за времето на построяването им. Свидетелите водени от ищците твърдят, че са второстепенните постройки са изградени 2-5 години преди наводнението, т.е. след 2000г., а св.П., воден от ответниците твърди, че сайвантите са построени преди около 25 години, т.е. след 1990г. Към този момент обаче наследодателката е била починала /1982г./ и следователно по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките в него.  

Възражението на ответника А.А., че е придобил обект с идентификатор 77308.504.949.4 по давност е неоснователно, тъй като този самостоятелният обект не е предмет на делба, а претенцията му по отношение на правото на собственост е въведена не с инцидентен установителен иск за собственост, а с възражение. Предвид на това в случая съдът не дължи произнасяне по същество. Независимо от това съдът намира, че ответникът не ангажира доказателства за началният момент, от който твърди, че е започнал да владее обект с идентификатор 77308.504.949.4 за да може да се установи наличието евентуално на изтекла в негова полза придобивна давност.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

                                  Р         Е          Ш          И         :

 

ДОПУСКА до СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.А. ***, ЕГН **********, А.Н.А. ***, ЕГН **********,***, ЕГН ********** и А.Н.А. ***, ЕГН ********** следните самостоятелни обекти:

1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77308.504.949.1.1 по КККР на гр.Ц.К., с адм.адрес гр.Ц.К., ул.**, находящ се в сграда №1 в имот с идентификатор 77308.504.949, с предназначение на обекта-жилище, апартамент със застроена площ от 85.72кв.м., при граници на обекта: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта №77308.504.949.1.2, ведно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж в имот с площ от 656кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на ползване-ниско застрояване, номер по предходен план: парцел IX-613 в кв.50, при граници поземлени имоти с идентификатори №77308.504.947, 77308.504.948, 77308.504.950, 77308.504.9026 и 77308.504.946.

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77308.504.949.1.2 по КККР на гр.Ц.К., с адм.адрес гр.Ц.К., ул.**, находящ се в сграда №1 в имот с идентификатор 77308.504.949 с предназначение на обекта-жилище, апартамент със застроена площ от 85.72кв.м., при граници на обекта: на същия етаж-няма, под обекта-№77308.504.949.1.2, над обекта- няма, ведно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж в имот с площ от 656кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на ползване-ниско застрояване, номер по предходен план: парцел IX-613 в кв.50, при граници поземлени имоти с идентификатори №77308.504.947, 77308.504.948, 77308.504.950, 77308.504.9026 и 77308.504.946

ПРИ ПРАВА: 1/2ид.ч. за Н.А. Ф. и по 1/6 ид.ч. за  А.Н.А., А.Н.А. и А.Н.А..

ОТХВЪРЛЯ иска за делба в останалата част КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н.А. Ф. и А.Н.А. да заплатят по сметка на РРС държавна такса върху отхвърлената част от иска за делба в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: