Р Е Ш Е Н И Е

Номер 59 01.03.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

гр.д. 2698/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Р.Д.К. против П.Г.П., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 2000лв. представляваща разходи за консумативи в имот, който е бил отдаден под наем на ответника, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът дължи тези суми по договор за наем на недвижим имот от 03.07.2012г., като ответникът напуснал имота на 13.09.2015г. На 13.09.2015г. пописал разписка, с която признал задължението си за дължими суми към топлофикация по повод ползването на имота, като признал задължението 2300лв. плюс допълнителни 70лв. разходи към фирмата отчитаща топлинна енергия. Със същата разписа ответникът се задължил да изплати посочените суми в едногодишен срок. Ищцата изпълнила всички натрупани от ответника задължения към Топлофикация София и въпреки многократните покани към ответника, същият не е изпълнил задължението си.

Ответникът депозира отговор, намира иска за недопустим, поради нередовност в заявлението по чл.410 от ГПК - недостатъчно индивидуализиране на претендираното вземане. Намира иска за неоснователен. Твърди, че действително е сключил договор за наем от 03.07.2012г. с наемодател Е.Д.В., а не ищцата и ползвал посоченото жилище апартамент №25 в гр.София, като съгласно чл.1 т.1 от договора наетата площ е 68кв.м., представляваща само част от жилището, като ползвал имота до 13.09.2015г. При сключване на договора за наем от 03.07.2012г. платил на наемодателя Е.В. депозит в размер на 220 евро предназначен за „покриване на евентуални щети или необходими поправки в случай на повреди върху имота, както и за неизплатени сметки“ съгл. чл.2.4 от договора. При прекратяване на договора внесения депозит не бил върнат. Извън наетата от него част, оставали едно помещение-килер, които през целия период се използвали от ищцата за живеене, а в нейно отсъствие били заключени и не е имал достъп. Тези помещения се отоплявали с топлинна енергия от Топлофикация София. Твърди, че декларация от 13.09.2015г. не е “саморъчно написана“ от него, а от ищцата. Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за отопление, както и евентуално възражение за прихващане на вземането с платения депозит по договора за наем. В с.з. ответникът чрез процесуалният си представител не оспорва истинността на разписката, като подписана от ответника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 03.07.2012г. е сключен договор за наем между Е.Д.В. като наемодател и ответника като наемател за апартамент в гр.С., жк **, с обща квадратура 68кв.м. ет.4 ап.14, състоящ се от дневна, стая, кухня, антре, тоалетна баня и два балкона за срок от една година. При подписването на договора съгласно чл.2.2 наемателят заплаща първият месечен наем, считано от 05.07.12г. до 05.08.12г., като договорът има ролята на разписка за получаването на тази сума. Месечния наем е левовата равностойност на 220евро., като наемателя плаща наема съгласно чл.2.3 от договора. Наемателят заплаща и 220 евро като депозит за покриване на евентуални щети, както и неплатени сметки, съгласно чл..2.4 от договора. Договора между страните е продължен, като ответникът е напуснал имота на 13.09.2015г. Същият ден подписал документ, че ще плати дължимата сума за Топлофикация за апартамент №8 на ул. **неплатени консумативи по време на живеенето му в посочения апартамент. Сумата е 2300лв.+70лв. за допълнително отчитане от фирма Бруната, като след отчитането тази сума ще намалее.

Със заповед по ч.гр.д. №1623/2017г. на РРС по реда на чл.410 от ГПК, е разпоредено ответникът да заплати сумата 2000лв. на ищеца, представляваща консумативни разходи за отопление към Топлофикация за ползваното под наем жилище, за която сума подписал разписка. Като обстоятелства от които произтича вземането на ищеца се сочи, че длъжникът е бил наемател, не е заплатил разходите си за отопление към Топлофикация, подписал разписка при напускането си на 13.09.2015г., с която признал задължението си и обещал да го погаси до 13.09.2016г. Вместо него погасила задължението към Топлофикация ЕАД.

По делото са разпитани по искане на ищеца свидетелите Е.Д. Д./В./, Г. С. Д. и Л. С. К.. Св.Д. - дъщеря на ищцата сочи, че през 2012г. отдала чрез брокер под наем на ответника процесния апартамент в гр.С. - само хол, спалня, кухня, санитарни помещения и два балкона. Договорът бил изготвен от техния брокер. Била упълномощена от ищцата и имала нотариално заверено пълномощно, да предоставя апартамента под наем както и да получава наемните плащания. При сключването на договора, ответникът и заплатил 220 евро, която сума не му била върната при прекратяване на договора. Същият живял там до м. септември 2015г. Майка и която живеела в Италия и по принцип се прибирала един-два пъти годишно, отправила към него предизвестие да напусне, тъй като не заплащал сметки на Топлофикация, а от 2013г. се били натрупали около 2000лв. Поради което устно ищцата развалила договора. Събрали се тя, настоящия и съпруг, ответникът, приятелката му и майка и, която написала разписка за задълженията към топлофикация и всички се подписали като свидетели, ответникът също подписал разписката.

Св. Д. - зет на ищцата сочи, че апартаментът собственост на тъща му е даван под наем от съпругата му. Чувал, че ответникът си плащал наема редовно по банкова сметка ***. Дължал пари над 2000лв. на Топлофикация и за това се развалил договора. Присъствал на конкретната дата при подписването на разписката, че ответникът дължи пари на Топлофикация. Тя била подписана от него и от присъстващите. Ответникът обещал да плати задължението, но не го направил, тъща му го заплатила, за да няма лихви след това. Същата пребивавала в апартамента, когато се връщала в България един-два пъти годишно за по няколко дни.

Св. К. сочи, че извършила посредническа дейност между ищцата и ответника. Сключили договор, който подписала дъщерята на ищцата вместо майка си, за което имала пълномощно. Отдаден бил под наем част от апартамента – хола, кухнята и едната спалня, заключената стая останала на разположение на хазяйката, която живеела преимуществено в Италия. Върнала се веднъж - два пъти за по 7-10 дни в периода, в който апартамента бил нает от ответника. При сключване на договора бил заплатен депозит в брой от ответника на дъщерята на ищцата, размера на депозита бил колкото един наем.

По искане на ответника са разпитани свидетелите К. С. Г. и Д. К. Г.. Св.Г. - майка на ответника сочи, че сина и ползвал част от жилището на ищцата, без едната стая и килера. Наема плащал по банков път на дъщерята на ищцата, с която сключил договора. Не му върнали платени депозит.

Св.Г. фактическа съпружеска съжителничка сочи, че от 2014г. живеела при ответника в наетото от него жилище. Ищцата, когато си идвала ползвала една стая и килера. В годината се връщала два-три пъти за около три седмици - един месец. Ответникът превеждал наема по банков път на дъщеря и Е.. Консумативите също плащал по банков път. В деня, който се изнесли ги чула да казват, че платеният от него депозит няма да бъде върнат. Били се събрали ищцата, дъщеря и, мъжът и и малкото и дете. Дали им да подписват няколко различни документа, казали на ответника поне да подпише документа за пари към Топлофикация, за да си тръгнат. Сумата била около 2000лв. като се разбрали да платят задължението, но в последствие се обадила ищцата и казала, че Е. ще плати задълженията към Топлофикация, а ответникът следвало да и преведе парите, но не го направил.

В с.з. представителят на ответника оспорва съдържанието на представената от ищеца разписка, като изготвени и написан собственоръчно от ищцата. Не оспорва, че подписа е положен от него, поради което не е открито производство по реда на 193 от ГПК.

По делото са приложени ПКО, фискални бонове за заплатени суми към Топлофикация София, справка за задължения и платени суми към фактури за периода: от 01.05.2013г. - 30.04.2014г.; 01.05.2014г. - 30.04.2015г. и 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; справка за движението по сметката на ответника.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен. При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на задължението на наемателя - ответник за консумативни разходи за наетото от него жилище. Като основание за претенцията си както в заповедното, така и в исковото производство ищецът твърди, че ответникът е бил наемател на жилище, не заплатил разходите си за отопление към Топлофикация, подписал разписка при напускането си на 13.09.2015г., с което признал и обещал да го изплати до 13.09.2016г., но не заплатил разходите за топлоенергия. Ищцата погасила задължението към Топлофикация София ЕАД. Действително от приложения договор от 03.07.2012г. е видно, че страни по същия са ответникът като наемател и Е.Д.В. като наемодател. От приложения нотариален се установява, че ищцата Р.Д.К. е собственик на апартамента останал по наследство от баща и Д. С. К.. В случая се установява, че ищцата не е страна по договора за наем, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. Вземането, което се претендира обаче не е за наем, в който случай надлежна страна действително е страната по договора-наемодателя, а претенцията е за заплащане на консумативни разходи. Такива се дължат от наемателя, предвид разпоредбата на чл.232 ал.2 от ЗЗД, т.к. наемателят е длъжен да заплаща разходите свързани с ползването на вещта. От гласните доказателства се установява, че ответникът процесния период е бил наемател на жилището, собственост на ищцата находящо се в гр.С, ул.*Неотносимо е възражението, че е вписан различен номер на апартамент в договора за наем и разписката. От разпитаните свидетели, в това число и посочените от ответника се установява, че е бил наемател на жилището, собственост на ищцата. Ответникът освен това не оспорва обстоятелството, че е ползвал под наем жилището, нейна собственост, а твърди, че наемодател е била нейната дъщеря. Последната е и титуляр на партидата за жилището в Топлофикация София, видно от представените формуляр за отчет, както и фискални бонове, на които е посочена именно тя. От последните се установява също така, че действително е заплатила задължението за отопление в претендирания размер, за периода в който наемател е бил ответникът. Няма данни това да е сторил някой друг, поради което е неоснователно направеното от него възражение, че не се установява кой точно е заплатил. Ответникът не доказа и възражението си във връзка с ползвана част от имота от ищцата при нейните гостувания, за какъв период са, както и размера на разходвано отопление. Поради което същият дължи на ищцата заплатената от нея сума на Топлофикация София в претендирания размер от 2000лв. По отношение направеното възражение на ответника за прихващане на претендираната сума със заплатения от него депозит в размер на 220 евро, намира следното: Действително при сключване на договора ответникът е посочената сума, съгласно т.2.4 от договора, като в текста е посочено, че този депозит ще бъде върнат при прекратяване на договора в случай, че няма повреди върху имота и неизплатени сметки. Предвид наличието на задължение по отношение на разходи за ползваното отопление от ответника, както и обстоятелството, че от приложеното извлечение от сметка е видно, че не е заплатил наем за м.09.15г., а наемната сума е месечна, т.е. към 13.09.15г. е била дължима за този месец, не се следва връщане на заплатената сума от 220 евро представляваща депозит. Освен това тази сума е заплатена на наемодателя по договора Е.Д., а не на ищеца Р.К. спрямо която е процесното възражение за прихващане, като страна в настоящото производство.

По отношение на установителната претенция за заплащане на разноските в заповедното производство 50лв. държавна такса и 300лв. адвокатски хонорар, то същата е недопустима, предвид т.11в от ТР №4/13г. на ОСГТК ВКС, като в тази част производството следва да се прекрати.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца, направените в производството разноски в размер на 40лв. заплатена държавна такса.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 350лв. за разноските по ч.гр.д. №1623/2017г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.П., ЕГН**********, адрес *** дължи на Р.Д.К., ЕГН**********, адрес *** сумата 2000лв./две хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 22.02.2017г. до окончателното и изплащане, представляваща разходи за консумативи в имот, който бил отдаден под наем на ответника за периода 05.08.2012г. до 13.09.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по г.гр.д. №1623/2017г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Р.Д.К., ЕГН*********, адрес *** против П.Г.П., ЕГН********** адрес *** за установяване, че дължи сумата 50лв. внесена държавна такса по образуване на производството и сумата 350лв. адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.К., ЕГН**********, адрес ***, сумата 40лв./четиридесет лева/ за направените по делото разноски, както сумата 350лв./триста и петдесет лева/ за разноски по ч.гр.д.№1623/2017г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: