Р Е Ш Е Н И Е

№ 66, 12.03.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 2737 по описа за 2017 г.

Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

Депозирана е искова молба от С.В.Г., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1209 лв., представляваща вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №263/20.01.2011г. по гр.д.№85/2011г. по описа на РРС, по което е образувано изп.д.№467/2016г. по описа на ЧСИ Г.С., поради погасено на 28.11.2013г. по давност право на принудително изпълнение. Претендира и за разноските. Твърди, че БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД е депозирала заявление по чл.417 ГПК срещу нея, като съда е издал заповед за незабавно изпълнение №263/20.01.2011г. и изпълнителен лист по гр.д.№85/2011г. по описа на РРС. С този изпълнителен лист е образувано изп.д.№678/2011г. по описа на ЧСИ С., което е прекратено с постановление от 01.09.16г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК-поради двегодишното бездействие на взискателя. БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД е цедирало вземането си на ответника. Ответникът е образувал ново изп.дело №467/16г. на ЧСИ С. Позовава се на ТР №2/2013г. на ОСГТК относно случаите, в които се прекъсва давността при образувано изп. производство. Счита, че последицата от настъпилото по закон прекратяване на изп. производство води до недопустимост на каквито й да е други изп. действия, вкл. и образуването на ново изп.производство /№467/2016г./. На следващо място счита, че до 25.02.16 г. е изтекла петгодишна давност, която е погасила правота на ответника на принудително удовлетворяване на вземанията си. Представя изп.лист, постановление за прекратяване от ЧСИ, молба-възражение. Има искане да се изиска изп.д.№467/16г. от ЧСИ Г. С.

Ответникът счита иска за процесуално допустим, но по същество-неоснователен. Твърди, че е придобил вземането с цесия на 15.05.2015г., като цесионерът е уведомил ищцата с препоръчано писмо, което не е получено поради отсъствие на лицето на адреса в с.Гецово. На същия адрес ЧСИ е изпратило и поканата за доброволно изпълнение, която ищцата е получила лично. По този начин кредиторът е предприел действия по уведомяването на извършената цесия. Счита, че от доводите на ищцата, че е изтекъл период от шест години, през които не са предприети действия по принудително изпълнение не следва, че вземанията на ответника са погасени по давност. Изтичането на погасителна давност се погасява правото да се търси правото по принудителен ред, но не се погасява самото право, което продължава да съществува. Според ответника недължимостта на паричното задължение не може да бъде обоснована с изтичане на погасителна давност. Вземането продължава да съществува, вече под формата на естествено вземане, т.е. кредиторът има право да получи изпълнение по задължението, но не и да търси съдействие от държавата. Изтичането на погасителната давност не означава, че вземането е престанало да съществува, поради което неоснователен е извода на ищцата за недължимост на вземането, тъй като вземането продължава да съществува в качеството си на естествено вземане.Представя копие от договор за продажба на вземания, приложение към него, потвърждение на цесията, пълномощно в полза на цесионера, уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, обратна разписка, ПДИ, заверено копие от стоков кредит CASH-04171508/15.01.08г. с БНП Париба пърсънъл файненс, извлечение от търговския регистър.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 15.01.08г. ищцата е сключила договор за кредит № CASH-04171508 с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като са уговорили сумата от 1200лв. да бъде върната на 24 ревни седмични вноски от по 75лв., т.е. до 01.07.2008г. Поради липса на изпълнение кредиторът е депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу ищцата 274.95лв. непогасено задължение по договор за кредит, 30.05лв. договорна лихва за периода 03.06.08.г.-01.07.08г., сумата 82.81лв. обезщетение за забава за периода 24.06.08.-21.12.10г., както и сумата 125лв. разноски. По молба на кредитора е образувано изп.дело № 678/2011г./№20117610400678/ при ЧСИ Г.С.. Междувременно БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е цедирала вземането си на ответника, който е встъпил в изп.процес като взискател. Производството по това изп.дело е прекратено с постановление от 01.09.2016г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК- непредприемане на действия от страна на взискателя в продължение на две години. В постановлението си ЧСИ е посочил периода на бездействие 28.11.2011г.-11.08.2015г. Кредиторът е получил изпълнителният си лист, като с нова молба е поискал образуването на ново изпълнително дело. Образувано е изп.д.№467/2016г. /№20167610400467/ при ЧСИ Г.С.., като дългът е нараснал до 1459.39лв. Запорни съобщения са изпратени на 22.11.2017г. Други принудителни действия по изпълнение не са предприемани.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е допустим. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Задължението на ищцата е по договор за паричен заем от 15.01.08г., при който страните са уговорили разсрочено връщане на задължението /24 седмични вноски, всеки вторник/, но падеж на задължението не е уговорен. Погасителната давност съгласно чл.114 ЗЗД започва да тече от момента на изискуемост на вземането, а това в случая е деня на възникване на задължението /когато няма уговорен падеж/- 15.01.2008г..

Съгласно т.2 на ТР №2/28.09.11г. ОСГТК на ВКС задължението по паричен кредит е задължение за неделимо плащане. Уговореното връщане на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а с частични плащания. Задължението се погасява с изтичането на петгодишна давност, което в случая настъпва на 15.02.2013г..

Тъй като давността може да бъде спирана и прекъсвана, на установяване подлежат тези факти.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не прекъсва давността. В последната хипотеза давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай такъв липсва.

В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Пак според същото ТР, ППВС №3/18.11.1980г., според което докато изп.производство трае, давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД е изгубило значение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, но само ако давността не е изтекла до този момент.

В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в настоящия случай съдът констатира, че падежът за плащане е настъпил на 15.01.2008г. с настъпване на изискуемостта на вземането. От този момент е започнала да тече погасителната давност съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД. Петгодишната давност е изтекла най-късно на 15.01.2013г., като в този период от време действия на принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.в ЗЗД, прекъсващи давността, спрямо ищцата не са били извършвани. Както се каза по-горе, заявлението по чл.410 ГПК, молбата за образуване на изп.дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, както и имущественото проучване на длъжника, не са действия, прекъсващи давността. Бездействието на ответника в периода 28.11.2011г.-11.08.2015г. се установява от постановлението за прекратяване на изп.д.№678/2011г. По делото няма данни да са предприемани действия по изпълнение, освен насрочен опис за 02.09.16г., който е бил отменен с постановление от 01.09.2016г., с което е прекратено производството на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради бездействието на длъжника. По образуваното ново изп.д. с №467/2016г. са предприети действия по принудително изпълнение-запорни съобщения едва на 22.11.2017г. Дотогава ЧСИ е проучвал имуществото на длъжника и връчил Покана за доброволно изпълнение. Погасителният давностен срок е изтекъл на 15.01.2013г., преди прекратяването по чл.344 ал.1 т.8 ГПК, а при вече изтекла погасителна давност, нова не може да започне да тече.

Следва да се отбележи, че погасителната давност е била изтекла още преди задължението да бъде цедирано на ответника.

Предвид основателността на иска, основателна е претенцията на ищцата за разноски в размер на 290лв..

Мотивиран от горното, съдът 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.Г. ***, ЕГН **********, че НЕ ДЪЛЖИ на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул.Панчо Владигеров № *** сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№85/2011г. по описа на РРС и образувано изп.дело №20167610400467 по описа на ЧСИ Г.С., рег.№761, район на действие ОС Разград, а именно: 274.95 лв. непогасено задължение по договор за кредит CASH-04171508/15.01.08 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.11 г. до окончателното й изплащане, 30.05 лв. договорна лихва за периода 03.06.08 г.-01.07.08 г., сумата 82.81лв. обезщетение за забава за периода 24.06.08 г.-21.12.10 г., както и сумата 125лв. деловодни разноски по ч.гр.д. №85/2011 г. по описа на РРС, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД да заплати на С.В.Г. сумата 290лв. /двеста и деветдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: