Р Е Ш Е Н И Е

Номер 89 20.03.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми март две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2987/2017 г.

Производството е с правно основание чл.127А от СК.

Депозирана е молба от А.С.С. за даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника С.С.Г. малолетната С., тяхна дъщеря, да пътува в държавите от Европейския съюз, както и в държавите, членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца до навършване на пълнолетие, като за целта й бъде издаден и паспорт. Сочи, че родителите не живеят заедно, че с решение по гр.д.№523/2006 г. упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на ищцата, а на ответника е определен режим на лични отношения с детето, че ответникът не е съгласен детето да пътува извън страната, а детето има желание да пътува със съученици и с майка си. В о.с.з. процесуалният представител на ищцата изрично сочи, че искането е само с цел детето да пътува на почивки и екскурзии, а не да се установява в друга държава.

Ответникът в писмения си отговор счита, че исковата молба не е редовна, тъй като в нея не са конкретизирани страните, за които се иска издаване на разрешение. Сочи, че не е посочена и конкретна причина за необходимостта детето да пътува в чужбина. В о.с.з. процесуалният представител на същия заявява, „че ответникът сам би дал съгласие, ако е бил потърсен от ищцата или от детето. Признава, че държавите, за които се иска разрешението не са рискови, но счита, че съдът трябва да определи параметрите на разрешението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: С. С.Г. е родена на *** г. в гр.Варна. Нейни родители са А.С.С. и С.С.Г.. Не се спори между родителите, че двамата не живеят заедно и родителските права се упражняват от майката. С. е ученичка в 7 клас в ОУ „Н.Й.Вапцаров“ Разград

Според показанията на свидетелката С., майка на ищцата, от 3-4 години С. не поддържа връзка с баща си. Преди няколко години свидетелката и нейния съпруг /дядо на С./ ходили на почивка в Гърция, имали и желание да вземат внучка си, но не я взели поради липсата на декларация от бащата. За тази година ищцата била направила резервация за почивка в Гърция, но ответникът отново не давал съгласие детето да напусне Република България. С. искала да пътува и със свои съученици в организирана екскурзия, както и да посети техни роднини в САЩ.

В становището на Д”СП” се посочва, че жизнените потребности на детето са задоволени. Майката работи по трудово правоотношение. С. пътува за участие в състезания по лека атлетика и печели медали. Пред социалния работник е споделила, че често гостува на роднини в гр.Варна и там се вижда с родителите на баща си и с неговия брат, но не и с баща си. Правело й впечатление, че нейни съученички с разделени родители поддържат връзка с отсъстващия родител. Според това становище в интерес на детето е да общува с роднините си зад граница и да поддържа връзки с тях.

Изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, С. сподели, че иска да пътува до различни държави, да отиде на екскурзии, да посети близки. С баща си не са се чували вече три години, въпреки че той имал телефонния й номер.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така предявеният иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и С. да пътува зад граница без неговото съгласие и по-конкретно да посещава страните от Европейския съюз и държавите, ратифицирали Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. за срок до навършване на пълнолетие, съдът намира за основателен. Разпоредбите на чл.127А от СК и чл.76 от Закона за българските документи за самоличност изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи. При конкретно възникнал спор между родителите, респ. при липса на волеизявление от страна на единия родител съдът следва да реши този въпрос съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Преценката за този най-добър интерес на детето следва да стане с участието на самото дете, при зачитане на неговото мнение и с оглед на специфичните му нужди. Когато другият родител се противопоставя, какъвто е и настоящия случай съдът следва да прецени действителните мотиви е дали те са свързани с интересите на детето. В случая и двамата родители и детето са трайно установени в Република България. С. обаче е достатъчно зряла и иска да пътува, да види различни държави, да научи повече за света и за себе си. Това нейно желание е в синхрон със съвременното развитие на обществото, в което правото на свободно движение, уредено в чл.21 от Договора за функциониране на Европейския съюз, се приема като част от статуса на европейските граждани.

Разрешението в случая се иска за пътуване освен в рамките на Европейския съюз и в страните, ратифицирали Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Последното е обяснимо с оглед конкретното желание да посетят роднини в САЩ. Този международноправен инструмент дава процедурни гаранции за връщане на детето в България в случай, че бъде незаконно задържано на територията на държава, подписала конвенцията. Самото съществуване на този механизъм като превенция е достатъчно, за да не си позволи другият родител да задържи детето в такава страна за продължителен период от време.

По отношение на времето, тъй като С. е почти на 14 години, Съдът счита, че е удачно разрешението да бъде дадено до навършване на пълнолетие. При определяне на този срок съдът взе предвид и обстоятелството, че детето живее и учи в България и иска да пътува само на екскурзии, както и това, че тези пътувания няма да попречат на контактите между детето и бащата, каквито на този етап почти не се осъществяват.

Поради горепосоченото Съдът не намира за нужно да конкретизира пътуванията единствено и само в периодите, в които не са регламентирани лични отношения с ответника. С. е достатъчно голяма и сама желае да поддържа отношения с баща си, поради което е напълно възможно такива да бъдат поддържани и извън регламентираните периоди, тогава когато тези периоди съвпадат с нейно пътуване.

За да гарантира, че така поисканото разрешение няма да бъде използвано за пътувания за неограничен период от време Съдът счита, че следва да ограничи пътуванията през учебно време за период до 14 дни /тъй като тук се включват и ваканции, които са с различна продължителност и по различно време всяка учебна година/, а тези през лятната ваканция – за период от един месец. Селектирането на възможностите за пътувания по този начин е допълнителна гаранция за възможността на ответника да поддържа лични отношения с дъщеря си.

Ето защо съдът намира, че с оглед интересите на С., следва да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и С. да пътува зад граница без неговото съгласие и по-конкретно да посещава държавите от Европейския съюз и държавите, ратифицирали Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. в горепосочените периоди.

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата част от направените от нея разноски по делото в размер на 30 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение, а именно 15 лв. от държавната такса и 100 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че искането на ищцата е частично уважено.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласието на бащата С.С.Г., ЕГН ********** *** РАЗРЕШЕНИЕ за издаване на задграничен паспорт на малолетната С. С.Г., ЕГН ********** и заместващо съгласието на бащата РАЗРЕШЕНИЕ за пътуване на С. С.Г., ЕГН ********** до държавите членки на Европейския съюз, както и до останалите държави, ратифицирали Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. до навършване на пълнолетие, придружена само от майка си А.С.С., ЕГН ********** или от упълномощено от нея лице, като всяко от пътуванията е с продължителност до 14 дни в периода от 15.09. до 30.06. на следващата година, а тези през лятната ваканция – с продължителност до един месец и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

Решението е постановено по предявен иск от А.С.С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С., ЕГН ********** *** сумата 115 лв. / сто и петнадесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: