Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 114                                          27.03.2018 г.                                      гр.Разград                             

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На    двадесет и трети март                                      две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар    Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3028 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

            Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Р.Д. Т., с която е предявен иск срещу  С.О.А. за заплащане на сумата 278 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от датата на деликта  и разноските по делото. Сочи, че ответникът е признат за виновен, че на 31.12.2015 г. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.197, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК, като е отнел от владението на ищеца вещи на стойност 278 лв.

            Ответникът не е представил становище по иска.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

            С протоколно определение от 02.09.2016 г. по НАХД №738/2016 г. по описа на РС Разград е одобрено споразумение, сключено  между РП Разград и ответника по настоящото дело С.О.А., с което същият се е признал за виновен в това, че за времето от 01.12.2015 г. до  31.12.2015 г. в с.Тръбач, обл.Разград е отнел чужди движими вещи  - 5 бр. кашона с 225 бр. кутийки с гилзи за цигари марка Cartel  на стойност 225 лв., 3 бр. тресчотки с камъчета на обща стойност 15 лв., 3 бр. колани за укрепване на товар на обща стойност 30 лв. и 1 бр. френски ключ на стойност 8 лв., всичко на обща стойност 278  лв. от владението и собственост на Р.Д.Т., с което от обективна и субективна страна е извършил състава на престъплението по чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

            За да приеме Съдът, че до приключване на досъдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ е заместена, е била представена разписка за депозиране на сумата 278 лв. в пощенската служба за предаване на пострадалия, ищец по настоящото дело.

            Както по наказателното, така и по гражданското дело не са представени доказателства за получаване на тази сума от пострадалия, респ. ищеца.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди  е основателен и  доказан. Правото на обезщетение възниква  поради наличието и на петте предпоставки  за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение по НАХД №738/2016. на РС Разград, което на основание чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, следователно на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност  и виновността на дееца.

            Размерът на щетите – 278 лв. е част от обективните елементи от състава на престъплението, поради което на основание чл.300 от ГПК  и това обстоятелство се явява установено с влязла в сила присъда.

            Обстоятелството, че сумата 278 лв. е преведена от ответника на „Български пощи“, за да ги предаде на ищеца, не доказва получаването на сумата от същия.

            Ето защо така предявеният иск за заплащане на сумата 278 лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Тъй като се касае за задължение, произтичащо от непозволено увреждане на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана, поради което сумата следва да бъде присъдена от последния ден на периода, в който е извършено престъплението – 31.12.2015 г.

            Ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, а именно 300 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса  4% върху уважената част на иска, но не по-малко от 50 лв., както сочи разпоредбата на чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно 50 лв.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

            ОСЪЖДА С.О.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на  Р.Д.Т., ЕГН **********  със съдебен адрес ***, кантора №7 сумата 278 лв. /двеста седемдесет и осем лева/ обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъпление, за което е определено наказание по НАХД №738/2016 г. по описа на РС Разград, ведно със законната лихва от 31.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 300 лв. /триста  лева/ разноски по делото.

            ОСЪЖДА С.О.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС  сумата 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: