Р Е Ш Е Н И Е

Номер 118                                               03.04.2018 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     двадесет и седми март                                                 две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар     Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№111 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против против В.Х.Ц., с която са съединени искове за установяване  дължимостта на сумите 931,09 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 21.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 61,58 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 06.11.2017г., както и сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че  е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334/06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, считано от изтичане на 30-дневнен  гратисен период. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр. Р.*****на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №2645/2017г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът депозира отговор. Смята исковата молба за допустима и основателна. Сочи, че през м.09.17г. се уговорила с ищеца да внася по 100лв. на месец. През м.12. получила съобщение от ЧСИ за дължимата сума и започнала да внася при него. Живее на последен етаж, тръбите са на около 50-60см. от пода, не преминават през целия етаж, температурата е около 15-18 градуса. В с.з заявява същото становище, а именно, че не оспорва претенцията.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Между страните няма спор, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р. ****  през процесния период, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2645/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 931,09 лв. главница за ползвана топлинна енергия за периода 1.10.2016 г. – 21.06.2017 г. и за сумата 61,58лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г. до 06.11.2017г.

            В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия  в процесния период, като собственик на топлоснабдено жилище видно, което не е спорно. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.  Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Разград ЕАД на потребители за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Размерът на претендираната от ищеца потребена от ответника топлинна енергия за процесния период не се оспорва от последния, като  съдът приема, че действително е ползвана в имота му, поради което главният иск е основателен. Това се установява и от приложените фактури за същия период, справка за задълженията на ответника. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за законната лихва, същата е в размер на 88,37лв. /изчислена с ел. калкулатор/, поради което претендираната от ищеца така в размер на 61,58лв., е основателна и доказана.

                На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са  в размер на 75лв. за внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, или в общ размер на 175лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2645/2017г. на РРС

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.Ц., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 931,09 лв./деветстотин тридесет и един лев и девет стотинки/ главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 21.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 09.11.2017г. и сумата 61,58 лв./шестдесет и един лев и петдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 06.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2645/2017г. по описа на РРС.      

ОСЪЖДА В.Х.Ц., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 175лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2645/2017г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: