Р Е Ш Е Н И Е

Номер 151 20.04.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№112 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу П.М.Р., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 2245,60 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 18.08.2014 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 787,92 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2012 г. – 20.07.2017 г. и сумата 60,67 лв. разноски по ч.гр.д.№ 1736/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственик на топлоснабден имот. Претендира и за заплащане на направените разноски. Счита, че за вземането по последната от издадените фактури – от 04.07.2018 г. не е погасено правото да се иска изпълнение, тъй като до 04.08.2018 г. ответникът е имал право да плати без да му бъдат начислени лихви, което е посочено в общите условия.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. До 12.08.2014 г. ответникът е бил собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр.Разград, ул.****** Този апартамент той е придобил на 28.05.2008 г. с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1736/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №1736/02.08.2017 г. срещу П.М.Р. ***»ЕАД за сумата 2 245,60 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 18.08.2014 г. ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. и за сумата 787,92 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2012 г. – 20.07.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 31.07.2017 г.

На 31.10.2008 г. ответникът е подал молба за прехвърляне на партидата за доставка на топлоенергия в жилището на негово име. За отоплителен сезон 2012/2013 и 2013/2014 г. са изготвени формуляри за отчети

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представената по делото справка за задълженията за заплащане на топлинна енергия на процесния имот, последната фактура, за която се претендира изпълнение е от 04.07.2014 г. и е за сумата 970,20 лв., респ. лихвата за забава на тази сума е 292,18 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Като собственик на недвижим имот в етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на „Тоиплофикация Разград“ЕАД ответникът е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължи заплащане на доставената в обекта топлоенергия, респ. съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната инсталация.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.07.2017 г. по принцип се прекъсва давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност биха били вземанията, възникнали преди тази дата.

Разпоредбата на чл.32 от Общите условия посочва, че купувачите са длъжни да заплащат дължимата сума от изравнителните сметки /каквато е последната сметка от фактурата от 04.07.2014 г./ в 30-дневен срок след датата на издаване на данъчни дебитни известия. Чл.34 от същите условия регламентира начина на плащане – в брой в каси, обслужващи купувачите, на публично оповестени от продавача адреси. Следователно от датата на издаване на фактурата – 04.07.2014 г. е бил установен размера на задължението на ответника, т.е. вземането е възникнало, същото е било годно за изпълнение и ответникът е дължал, респ. ищецът е имал право да получи съответната сума, като в 30-дневния срок върху тази сума не се начислява обезщетение за забава – според чл.41 от Общите условия след изтичане на срока за плащане купувачът изпада в забава. В тази разпоредба под „изтичане срока на срока за плащане“ следва да се разбира изтичане на 30-дневния период, в който купувачът може да плати без начисляване на лихва.

Така в случая имаме задължение със срок за изпълнение – от 04.07.2018 г., което до 04.08.2014 г. не е лихвоносно, но датата, на което ищецът е могъл да изпълни е 04.07.2014 г. От тази дата за ищеца е възникнало и правото на принудително изпълнение, което е погасено на 05.07.2017 г. на основание чл.111 б“В“ от Закона за задълженията и договорите, тъй като се касае за периодични задължения – такива, които възникват през определени периоди от време на едно и също правно основание – договор за доставка на топлинна енергия.

При това положение към 31.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е погасено правото на принудително изпълнение по отношение на вземанията за всички процесни периоди.

На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, следователно и досежно вземането за обезщетение за забава е погасено правото на принудително изпълнение.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед неоснователността на иска ищецът няма право да претендира от ответника направените по ч.гр.д.№1736/2017 г. по описа на РС Разград разноски.

По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№1736/2017 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Предвид неоснователността на иска ответникът не дължи на ищеца разноските по настоящото производство.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Топлофикация-Разград“ЕАД, ЕИК ***** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ срещу П.М.Р., ЕГН ********** *** за установяване на задължение на ответника към ищеца за сумите 2245,60 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 18.08.2014 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 787,92 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2012 г. – 20.07.2017 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ***** срещу П.М.Р., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 60,67 лв. разноски по ч.гр.д.№1736/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1736/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: