Р Е Ш Е Н И Е

Номер 101 03.04.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 15.03.2018 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 147 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, срещу К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, с която при условията на кумулативно обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84 ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, сумите:

- сумата 164.35лв. /сто шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ - представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 14.07.17г. за имот в гр.Разград, ЖК Освобождение бл.10 ап.13, ведно със законна лихва считано от 28.11.2017 г. до окончателното плащане,

- сумата 17.43лв. /седемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г.,

за които суми е издадена Заповед № 4575 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2017г. по гр.д. № 2794/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Излага подробни съображения. Претендира разноските както в заповедното, така и в исковото производство. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му мл. юрисконсулт Св. Н. Н.. Същият поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

Ответникът, депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за неоснователни. Сочи, че не живее в процесния апартамент, а живее при родителите си, които са болни и ги обслужва. Безработен е и не разполага с никакви средства. Процесния апартамент е във незавършен вид от 1994г. и е необитаем. Няма ток, вода и радиатори изобщо не са поставяни. От първия до четвъртия етаж всички са изключени. През 1994г. когато бил постоен блока, председателят на домсъвета е подал молба и акт за кубатурата на всички жилища за да включат блока за използване на централно топлоподаване. Накарал всички да се подпишат, в изготвените от него акт и молба. Последната била само подписана от ответника. Сочи, че не е подписвал двустранен договор с „Топлофикация Разград“ ЕАД. В открито съдебно заседание, при редовоност в призоваването, ответникът се явява лично. Поддържа отговора на исковата молба и отново моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна страна:

Според  чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот. По делото е приобщена подписана от ответника молба до ищеца за включване като редовен абонат за ползване на топлоснабдяване относно процесния имот /л. 59/.

Правото на собственост на ответника върху имота води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между него и топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата му в съсобствеността. Така и Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372 по описа за 2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.

Следователно, установено е съществуване на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Видно от събраните по делото доказателства и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се приема от съда като компетентно изготвено, на ответника са начислени само суми за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е обща част на сградата, представляваща етажна собственост. Договорна обвързаност между страните по делото съществува чрез сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия, приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/ 23. 01. 06 г. на ДКЕВР. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Така и Решение № 18/2017 г. на Окръжен съд – Разград по в.т.дело № 53/ 2017 г.

Видно от заключението на ССЕ, което съдът възприема като пълно, ясно и обосновано, е че задълженията за доставяна топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за процесния период, е в размер на 164.35 лв., а мораторната лихва за пориода 31.12.2015г. – 27.11.2017г. е 17.43 лв.

Според извършената проверка от вещото лице, ползваната топлинна енергия е начислена от загуба сградна инсталация и е съобразена с методиката, определена в действащата нормативна уредба. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не е установено да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му отговорност.

По възражението, че ответникът нямал желание да подава молба да бъде включен като абонат за ползване на централно топсоснабдяване, а бил накаран да подпише такава молба от председателя на домсъвета, т.е. по същество липсва молба за откриване на партида.

За възникване на облигационното правоотношение не е необходимо допълнително действие, предприето от собственика/ползвателя - искане за откриване на партида на негово име. Качеството "потребител/клиент на ТЕ" е обусловено единствено от титулярството в правото на собственост, респ. на вещното право на ползване на имота, като правоотношението по продажба на топлинна енергия между собственика/ползвателя и топлопреносното предприятие възниква по силата на закона. Липсата на подадена от потребителя/клиента молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона - така изрично постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО. Следователно правно ирелевантно за отговорността на ответника е дали е подавал заявление за откриване на партида и на чие име се води същата. Вж. и Решение № 3985 от 6.06.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 11967/2016 г.

По възражението, че в имота няма отоплителни тела, които служат за отдаване на топлина, а и процесния апратамент въбще не се обитава.

Количеството топлинна енергия за отопление се разпределя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общите части в СЕС и топлинна енергия за отделните имоти.

Както вече се посочи, процесната сума се претендира за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а не се претендира топлинна енергия за отделен имот – процесния апартамент. Т.е. ирелевантно е дали в процесния имот се намират отоплителни тела, които служат за отдаване на топлина. По същите съображения е ирелевантно обстоятелството, дали апартамента се обитава или не.

По възражението на ответника, че не разполага с парични средства за изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 81, ал.2 ЗЗД: „Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.“

Предвид изложеното исковите претенции се явяват основателни и доказани.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца деловодните разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и разноски в исковото производство в общ размер на 623.82 лв., включващи и възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, ПРОТИВ К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че ответникът К.Б.Л., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472:

- сумата 164.35лв. /сто шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ - представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 14.07.17г. за имот в гр.Разград, ЖК Освобождение бл.10 ап.13, ведно със законна лихва считано от 28.11.2017 г. до окончателното плащане,

- сумата 17.43лв. /седемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г.,

за които суми е издадена Заповед № 4575 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2017г. по гр.д. № 2794/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, сумата:

- 623.82 лв. /шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски по настоящото исково производство,

- 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 2794/2017 г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: