Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  130                     19.04.2018 г.                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд, на 05.04.2018 г., в публично заседание в състав:

                                                 Председател:  Атанас Христов

 

секретар    Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 273  по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от Ф.Т.  А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Д.Д. ***, ПРОТИВ Театрално Музикален Център - Разград, ****, със седалище и адрес на управление: град Разград, площад Независимост № 2, представляван от Т.Д.М.- директор.

С молбата са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ - за отмяна на заповедта № 1 от 04.01.2018г. на ответника за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност – „втори асистент режисьор“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането без работа поради уволнението.

Излага подробни съображения в които сочи, че трудовото й правоотношение е незаконосъобразно прекратено. Претендира разноски. В открито съдебно заседание,   при редовност в призоваването, ищецът се явява лично заедно с пълномощника си адвокат Д.Д. ***. Поддържат изцяло исковите претенции, като депозират и подробна писмена защита.

Ответникът, чрез директора си, депозира отговор на ИМ. Счита исковите претенции за неоснователни и недоказани. Сочи, че трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно прекратено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание,  при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощникът му адвокат Е.И.З.от АК – Шумен. Поддържа изцяло отговора на исковата молба, като депозира и подробна писмена защита.

 

 

 

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор № 037/19.04.2004г. /л. 201/. Първоначално ищецът е бил назначен на длъжност „Билетопродавач – организатор“, като в последствие е бил преназначаван на длъжност „старши специалист – помощник режисьор“ /л. 185/, „суфльор и пом. режисьор“ /л. 184/,  а с допълнително споразумение към трудов договор № 232 от 28.11.2014г., е преназначен на последно заеманата длъжност - „втори асистент режисьор“ /л. 127/.

С решение с вх. № 404 от 11.10.2017г. на директора на ответника, на осн. чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 КТ, било решено да се извърши съкращаване в щата на ответника, като се премахва считано от 01.11.2017г., 1 брой от длъжността „втори асистент режисьор“ от щатното разписание утвърдено с дата 01.07.2017г. /л.51/.

Със заповед № 79 от 11.10.2017г. на директора на ответника било утвърдено ново щатно разписание, в сила от 01.11.2017г., от което се установява, че към посочената дата в ответника са 2 щатни бройки за длъжността „втори асистент режисьор“.

Със заповед № 80 от 12.10.2017г. на директора на ответника бил утвърден формуляр с критерии за оценка, относно подбор на служителите на длъжност „втори асистент режисьор“ в ТМЦ – Разград /л. 46-47/.

Със заповед № 81 от 12.10.2017г. директора на ответника е наредено да се пристъпи към процедура на подбор на служителите  в ТМЦ – Разград за 1 бр. от длъжността „втори асистент режисьор“, като в подбора да бъдат включени:

-       Д.Р.Г.– „домакин“ и „втори асистент режисьор“,

-       Л.И.Д.- „втори асистент режисьор“,

-       Ф.Т.А. - „втори асистент режисьор“.

Определени били и членовете на комисията за извършване на подбора /л. 45/.

Всеки от членовете на комисията самостоятелно попълнил Формуляр за критерии за оценка на всеки един от служителите включени в подбора /л. 36-44/.

След това комисията съставила Протокол от 08.11.2017г., в който били са отразени резултатите от извършения подбор и средноаритметичната атестационна оценка на оценяваните служители /л. 28-35/. Така оценяваните служители получили следните усреднени оценки:

-       Ф.Т.А. – 4.43,

-       Л.И.Д.– 4.70,

-       Д.Р.Г.– 4.93.

Въз основа на така извършения подбор, комисията предложила на директора на  ответника да бъде съкратен служителя с най-малко точки – ищеца.

На 04.01.2018 г. на ищеца е връчено предизвестие, че ответника възнамерява, след изтичането на 30 дневен срок на предизвестието, да прекрати сключения между страните трудов договор 037/19.04.2004г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 и чл. 329, ал.1 КТ, а именно „съкращаване в щата“ и извършен подбор. Посочено е че, при неспазен срок на предизвестието на ищеца ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220 КТ /л.6/.

Със заповед № 01 от 04.01.2018г. на ответника, връчена на ищеца на същата дата, трудовото првоотношение между страните е прекратено, на осн. чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ и чл. 329 КТ, считано от 05.01.2018г., поради съкращаване в щата. Посочено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен 30 дневен срок на предизвестието /л.5/.

Горната фактическа обстановка е безспорна.

По делото са разпитани като свидетели двама от служителите на ответника участвали в комисията за извършване на подбор – Теодор Даскалов и Георги Анастасов /л.211-216/.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Според разпоредбата на чл. 329, ал.1КТ "при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре". Разпоредбата носи заглавието "право на подбор". Въпреки това обаче трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.

При уволнение на основание - поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната щатна бройка не е единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността /какъвто е именно и настоящия случай/, работодателят има задължение за извършване на подбор. В тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то не може да се упражни, без да се извърши подбор. Подборът следва да се извърши от работодателя след издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата между лицата, които заемат еднакви или сходни длъжности, т.е. след вземане на решението за това. В случая подборът е извършен след утвърждаване на новото щатно разписание.

Критериите, въз основа на които се извършва подборът, са установени в - квалификацията /деловите и професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената работа /относно срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи/. Тези критерии имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Начинът и формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на работодателя - дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде документирано писмено /В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК/.

Извършването на подбор следва да бъде доказано от работодателя пред съда по релевирания спор за законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му като част от правото на уволнение на това основание. Работодателят може да доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. Предмет на доказване е, чрез сравнение, съпоставката между работниците и служителите, между които се извършва подбора по критериите за извършване на подбора /квалификацията и нивото на изпълнение на работата/, че са останали на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. При въведен довод за нарушение на, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят разполага с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в - квалификация и ниво на изпълнение на работата. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право /решение № 65 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5184/2014 г., IV ГО/. Подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение, и приемане на решението по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл следва да се има предвид, че критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателя и работодателят при извършването му трябва да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните работници и служители. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, които се установяват със съответните документи, а преценката за качеството на работа /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция.

Оценката по двата показателя е комплексна, като подборът включва още и съпоставянето по приетите показатели на всеки участник в подбора.

Законът не изисква специална форма и ред за извършване на подбора по чл. 329 КТ. Работодателят, за да направи необходимата преценка може да използва различни способи, включително и помощна комисия, като не е длъжен да оформя в писмен вид нейните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е и той разполага с всички доказателствени средства за това дали ще успее да установи действителното извършване на подбор между посочените като участващи в него лица и критериите, въз основа на които е извършен. Ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по подбора от страна на работодателя /злоупотреба с право/ съдът не може да елиминира преценката му за качество на работа и ниво на изпълнение на трудовите задължения на съответния работник или служител, така и Решение № 318 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 80/2011 г., ІІІ ГО. Протоколът, съставен от комисия, има характер на частен свидетелстващ документ, като описаните в него констатации, за да се вземат предвид от решаващия съд, следва да се докажат с допустимите процесуално правни средства, така и Решение № 133 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 74/2009 г., IV ГО. Работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за законността на уволнението (Решение № 33 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2011 г., IV г. о., ГК). Титуляр на правото на подбор си остава работодателят, комисията е негов помощен орган (реш. по гр. д № 695/2011 IV г. о на ВКС и Определение № 352 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7636/2013 г., III г. о., ГК). Работодателят не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията на комисиите по подбора, нито процеса на оценката (Решение № 188 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 428/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2010 г., IV г. о., ГК).  

 

В конкретиката на казуса се установява, че в подбора са участвали всички, заемащи длъжността "втори асистент режисьор“, където е предвидено съкращаването на 1 щатна бройка – всички 3 човека.

По възражението на ищеца, че в подбора не е следвало да участва Д.Р.Г.– назначена на длъжност „домакин“ и „втори асистент режисьор“, тъй като тя е с различни трудови функции от останалите двама участници в подбора.

Видно е от резултатите от подбора, че участието на това лице по никакъв начин не се отразява на правата на ищеца, респ. – на оценките му и най-вече на извода, че той, съобразно приетите от работодателя критерии се е класирал на последно място.

 

По възражението на ищеца, че  работодателят не е отчел като критерий трудовия стаж на лицата заемащи длъжност „втори асистент режисьор“, което е основание за незаконосъобразност на подбора.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2010 г., IV г. о., ГК, вече е отговорено на идентично възражение, като е посочено че: КТ предвижда с императивна норма единствено критериите за подбора, като в това отношение работодателят не може да въвежда различни критерии. Такъв критерий не може да бъде трудовият стаж.“ В Постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 52 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 963/2012 г., III г. о., ГК, изрично е посочено, че:притежаваният трудов стаж е без значение за квалификацията. В Решение № 1553 от 18.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2002 г., III гр. о., е посочено че: „Трудовият стаж сам по себе си не е показател за по-добра работа и поради това, не е критерий при подбора.“ В Решение № 179 от 20.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2001 г., III г. о., е посочено че: „сам по себе си притежаваният от работника или служителя трудов стаж, проведен в предприятието, е без значение за придобитата квалификация, особено пък, при настъпилите в последните години нови технически изисквания. Поради това, стажът не е предвиден въобще като критерий при извършваната, на осн. чл. 329, ал. 1 от КТ, преценка от работодателя и законосъобразно не е взет предвид от него и не е обсъждан от въззивната инстанция.“  Както е посочено в постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 1386 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2009 г., III г. о., ГК: Изискването да се съблюдава критерият квалификация не е равнозначно с това да се възприеме като водещ дългогодишния стаж сам по себе си, работодателят може, а и следва да съобразява кои работници са повишили квалификацията си в насока, подпомагаща работата им . Критерият на закона не е тъждествен с формалното подреждане по признак продължителност на стажа“.

Ето защо, това възражение е неоснователно.

 

По възражението на ищеца, че подбора не е извършен обективно.

Видно от свидетелските показания на двамата членове на комисията се установява, че са били съобразявани образование, квалификация, качество на изпълнение на служебните задължения, трудова. По този начин работодателят е доказал по-лошото изпълнение на работата от ищеца в сравнение с останалите на работа. Вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 116 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 605/2011 г., IV г. о., ГК.

Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение.

Предвид горните изводи, не може да се сподели тезата на ищеца за незаконосъобразност на атакуваното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, което води до неоснователност и на останалите предявени искове по т. 2 и 3 на същия текст.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в диспозитива на настоящото решение не е необходимо да се конкретизира сумата относно иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 337 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 318 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 80/2011 г., III г. о., ГК.

 

По разноските:

При този изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал.3 ГПК дължи на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. /л.209 гръб/.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Т.  А., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ Театрално Музикален Център - Разград, ****, със седалище и адрес на управление: град Разград, площад Независимост № 2, представляван от Т.Д.М.– директор, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, сторено със заповед № 1 от 04.01 2018 г. на директора на Театрално Музикален Център - Разград за прекратяване на трудовото правоотношение с Ф.Т.  А., ЕГН **********, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, за възстановяването на Ф.Т.А., ЕГН ********** на работа и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, на осн. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни.

ОСЪЖДА Ф.Т.  А., ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на Театрално Музикален Център - Разград, ****, със седалище и адрес на управление: град Разград, площад Независимост № 2, представляван от Т.Д.М.– директор сумата от 840,00 (осемстотин и четиридесет) лева представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 19.04.2018 г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

      

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: